Основите на геополитиката

/Продължение от предишния брой/

Първите два района - на будизма и брахманизма, лежат в зоната на мусоните, като единият от тях е обърнат към Тихия океан, а вторият - към Индийския. Четвъртият е Европа, напоявана от дъждове, идващи от Запад, от Атлантика. Тези три района, които общо са около 7 милиона кв.км. са заселени от две трети от земното население.

Третият район, съвпадащ със зоната на петте морета или както иначе се нарича района на Близкия Изток, в още по-голяма степен страда от липсата на влага заради своята близост до Африка. В тази зона няма гори, повърхността й са пустини, така че тя отговаря на начина на живот на чергарските племена. Чертите на приграничните райони в нея се проявяват дотолкова, доколкото морските заливи и вливащите се в тях реки ги правят достъпни за морските държави. Ето защо в тях периодически се появяваха империи от “приграничния тип”, въз основа на селскостопанското население на големите оазиси на Египет и Вавилон. Освен това те бяха свързани с воден път с цивилизациите от Средиземно море и Индия. Но тези империи бяха в зоната на действие на невиждана дотогава миграция. Едната се осъществяваше от скитите, турците и монголите, тръгнали от Централна Азия, а втората беше резултат на условията на народите от Средиземноморието, искащи да завладеят пътя по сушата от западния към източния океан.

Това място е най-слабото звено на тези ранни цивилизации, тъй като много преди изграждането на Суецкия канал то разделяше морските държави на западни и източни, като сухите пустини на Персия, простиращи се от Централна Азия до Персийския залив, даваха възможност на чергарските племена да стигат до брега на океана, отделящ от една страна Китай и Индия, а от друга, тях самите от Средиземно море.

Всеки път когато оазисите на Египет, Сирия и Вавилон стигаха до упадък жителите на степите получаваха възможност да използват равнините на Иран като форпостове, откъдето нанасяха удари през Панджаб на Индия, през Сирия - на Египет, през Босфора и Дарданелите - на Балканите и Унгария. На магистралния път във вътрешна Европа беше Виена, която противодействаше на набезите, идващи от руските степи или проникващи от юг, от Черно и Каспийско море.

Илюстрирахме очевидната разлика между сарацинския и турския контрол на Близкия Изток. Сарацините бяха от семитската раса, населяващи долините на Нил и Ефрат, и юга на Азия. Използвайки двете основни средства - конете и корабите, те създадоха велика империя. През различни периоди техният флот контролираше Средиземно море до Испания, и Индийския океан. От тази стратегическа позиция между западните и източните океани те се опитваха да завоюват всички гранични райони на Стария свят, повтаряйки опита на Александър Македонски и изпреварвайки Наполеон. Можеха даже да атакуват Степта. Но сарацинската цивилизация беше разрушена от турците, от напълно откъснатите и отдалечени от Арабия, Европа, Индия и Китай езичници - турани, живеещи в сърцето на Азия.

Именно на океанските реки бяха основани цивилизациите - китайската на Янгзце, индийската - на Ганг, вавилонската - на Ефрат, египетската - на Нил. На Средиземно море се появи “морския стадий на цивилизациите на гърците и римляните.

Най-важният резултат от откриването на пътя към Индия покрай Нос добра надежда беше свързването на западното и източното крайбрежие на Евро-Азия, въпреки че този път беше дълбок и заобикалящ. Но по този начин поне до известна степен беше неутрализирано стратегическото преимущество на централното разположение на степните сили.

Революцията, започната от великите мореплаватели от поколението на Колумб даде на християнския свят огромна мобилност.

Единият океан, съединяващ разделените и островни земи е онова географско условие, което обезпечава висшата степен на концентрация на командването на морето в цялата теория на съвременната военноморска стратегия и политика.

Политическият резултат на всичко това се свеждаше до изменението на отношенията между Европа и Азия. Не трябва да се забравя, че Европа беше “затисната” между непроходимите пясъци от юг, безбрежния океан - от запад, ледовете и безкрайните лесове - от север и североизток, а от изток и югоизток беше застрашавана от огромната подвижност на чергарските племена. И ето че тя се издигна над света, достигна до 38 морета и други територии, разпространявайки своето влияние върху евразиатските континентални държави, които дотогава застрашаваха самото нейно съществуване. Върху свободните земи между водните пространства създаваха нова Европа. Онова, което преди това бяха Англия и Скандинавия днес са Америка и Австралия. Англия, Канада, САЩ, ЮАР, Австралия и Япония са своеобразен кръг, състоящ се от островни бази, предназначени за търговия и морски сили, недосегаеми за сухопътните държави на Авро-Азия.

Но докато “морските народи” на Западна Европа покриваха океана със своите кораби и облагаха с данъци жителите на бреговете на Азия, Русия организира казаците и излизайки от северните лесове взе под контрол Степта, изправяйки собствените си чергарски племена срещу татарите. Руската държава се придвижи от Москва към Сибир. Хвърлянето на конниците през цяла Азия на изток беше събитие с огромни последици като намирането на пътя около Нос добра надежда.

Най-впечатляващото съвпадение в историята се състои в това, че както морската, така и сухопътната експанзия на Европа продължаваше в древното противостоение на гърците и римляните и неудачните опити на Рим да латинизира гърците. Тевтонците бяха цивилизовани и приеха християнството от римляните, славяните - от гърците. Именно римляните и тевтонците плуваха по моретата и именно гърците и славяните скачаха по степите, покорявайки туранските народи. Ето защо съвременната сухопътна държава се отличава от морската даже по своите идеали, а не толкова със своята мобилност.

След казаците на сцената се появи Русия, която спокойно се раздели със своята самота от лесовете на Севера. Другото важно вътрешно събитие през миналото столетие беше миграцията на руските селяни на юг. Преди това селските райони завършваха на границата с лесовете, сега центърът на цялата европейска Русия лежи на юг от тази граница.

/Край в следващия брой/

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ