/Продължение от предишния брой/

Голяма част от богатството на Джордж Буш и позициите на неговите синове - Джордж Буш-младши и Джеб Буш /губернатор на Флорида/ бяха натрупани от наркотрафик, като прането ставаше през панамските банки Banco de Occidente, Banco de Panama и др. По-късно, за да бъдат укрити подробностите, панамският силен човек Мануел Нориега беше изправен пред “съдебен процес” в САЩ.

Но съдът не допусна нищо за връзките на Нориега с фамилията Буш и с ЦРУ.

“Суперкуриерът” в прането на мръсните пари беше Винсънт Фостър. Той стана съветник на Клинтън след като бившият губернатор на Арканзас влезе в Белия дом. Но съвместната им работа идваше именно от Арканзас, където Фостър беше съдружник във фирмата Rose Law Firm заедно с Хилари Клинтън и Уебстър Хабъл, който беше кмет на Little Rock и преди това действащ главен съдия на върховния съд в Арканзас.

Още по онова време Фостър работеше за Националната агенция за сигурност /NSA/ и за електронната фирма Systematics, чието седалище беше също в Арканзас с основна цел не само да пере, но и да следи движението на мръсните пари. Това не беше лесна задача - само през борсата в Ню Йорк дневно минават 1 трилион долара...

От края на 70-те години Фостър беше скритият контрольор на Systematics, създадена през 1967 г. от арканзаския милиардер Джаксън Стивънс. Systematics имаше тесни връзки с ЦРУ и NSA още от създаването си и се използваше за секретни операции. Ставаше дума за оръжия и наркотици от контрите в Никарагуа, Иран, Ирак, Ангола.

Фирмата имаше уникална позиция да следи движението на мръсните пари. Тя правеше това с открадната софтуерна програма Promis от собственика на фирмата INSLAW. Тя имаше “врата-капан” като администрацията на Рейгън-Буш я продаваше чрез фирмата на близкия до Рейгън Ърл Брайън.

Но най-печеливш от Promis беше Робърт Максуел, който разгърна широк маркетинг на програмата по целия свят.

Винсънт Фостър получи заповед от Буш да помогне на Максуел, който работеше за израелския Моссад да продаде две копия от Promis на секретните американски военни лаборатории в Лос Аламос и Сандия.

По същото време в офиса на военното разузнаване във Вашингтон работеше анализаторът Джонатан Полард, който заради еврейския си произход, беше вербован от Моссад. Именно чрез “задната врата” на Promis в средата на 80-те години Полард успя да стигне до най-големите ядрени тайни на САЩ , включително кодовете за изстрелването на ракетите. Тайните бяха предадени на Израел и той стана реална ядрена опасност за тогавашния СССР.

Фостър получи заповед от Джордж Буш /който беше вицепрезидент на Рейгън/ и от държавния секретар по отбраната Каспър Уайнбъргър да помага на Полард. Фостър включи и други хора. Двамата - Фостър и Полард, получаваха пари от Израел.

Парите на Фостър бяха изпращани на сметка в Banca Della Svizzera Italiana в Чиасо /Швейцария/.

През 1986 г. Джонатан Полард беше арестуван и осъден за шпионаж на доживотен затвор. Той и до днес е в затвора и е един от най-големите проблеми на Клинтън. Когато преди известно време след преговори с предишния израелски премиер Нетаняху, Клинтън се съгласи да освободи Полард, това вбеси сегашния шеф на ЦРУ Джордж Тенет, който се възпротиви. Полард продължава да е в затвора.

Но по онова време триото Фостър-Хилари-Хабъл чрез Systematics и Promis събираха изключително важна информация.

През 80-те години Systematics процъфтяваше. Акциите му достигнаха 240 милиона, когато бяха купени от Alltel, телефонна компания, която пренесе седалището си в Little Rock. Следващите акции на Systematics надминаха 861 милиона долара.

От електронния шпионаж на Systematics и Promis печелеха и Джордж Буш и Каспър Уайнбъргър. Един от секретните им офиси беше на 94-я етаж на Световния търговски център в Ню Йорк. Именно той според някой експерти, е бил причината за взривяването на огромната сграда през 1993 г. Така наречените арабски терористи най-вероятно беше специална група на израелския Моссад.

Когато Клинтън беше избран за президент през 1992 г. с него в Белия дом влязоха като съветници Фостър и Хабъл. По същото време Systematics вече имаше договори за обработка на данни с основните банки в Москва, Макао, Сингапур, Малайзия, Пакистан, Тринидат, със Citi Bank и Nations Bank. Какво означаваше това за компютърното шпиониране не е необходимо да се обяснява... Огромни масиви от данни отиваха направо в NSA.

По това време Винс Фостър беше любовник на Хилари. Чрез събраните от тях данни двамата бяха в състояние да рекетират стотици членове на Конгреса.

Робърт Максуел и бившият офицер от израелските антитерористични части Рафи Ейтан продължаваха своята операция по продажбите на Promis. С нея се извършваше тотален шпионаж, даже там където беше немислимо - в компютрите на КГБ и на съветското военно разузнаване.

По същото време малка група от бивши служители на ЦРУ, наречени “петата колона”, използващи суперкомпютри, започнаха своя “наказателна акция”. Те откраднаха около 2 милиарда долара от тайните сметки на различни американски политици, захранвани от пране и други “услуги”. Не е известно обаче дали тези пари влязоха в американския бюджет или стигнаха и до някои частни сметки, в това число на Джордж Буш и неговото семейство, на нелегални операции на ЦРУ, френското разузнаване, Моссад, английското контраразузнаване и т.н.

Две седмици преди смъртта си на 20 юли 1993 г., съветникът на Бил Клинтън Винс Фостър изпадна в депресия. Той беше разследван от ЦРУ за шпионаж в полза на Израел. В същото можеше да бъде обвинена и Хилари. Тяхното сътрудничество с Полард в полза на Моссад вече не беше толкова голяма тайна.

Фостър беше вцепенен и от нещо друго. Оказа се, че от сметката му в банката в Швейцария са изчезнали 2,73 милиона долара, платени от Моссад за “услугите”. “Петата колона” си беше свършила работата.

Фостър можеше да стане изключително опасен ако посочеше своите съучастници - Джордж Буш и Каспар Уайнбъргър.

Той трябваше да изчезне. По-точно да бъде ликвидиран в интерес на “националната сигурност на САЩ”.

Доминото падаше. Полард беше в затвора, Максуел беше убит, Хилари щеше да мълчи, а заедно с нея и Бил Клинтън, Хабъл също беше в затвора /в който почина по-късно при странни обстоятелства/.

На 20 юли 1993 г. в 13.00 ч. Фостър напусна офиса си в Белия дом и вече не се върна в него. В 17.45 ч. тялото му беше намерено грижливо положено в парка Fort Marcy с изстрел в устата. “Самоубийство” - беше експертизата. Въпреки че нямаше никаква кръв по земята, никакви остатъци от кости или от мозъка, въпреки че имаше косми от килим върху дрехите му, никакъв прах по обувките и т.н.

Въпросите са много. Но отговорът е един - Фостър беше убит на друго място и изхвърлен в парка. Кой го уби - Моссад или ЦРУ. По-вероятно Моссад. Но свършиха работата и на ЦРУ и прикриха най-голямата опасност за “националната сигурност”.

Старият Буш беше отново в печеливша позиция. Или поне контролираше нещата. Това беше част от стратегията за постепенното избутване на сина му - Джордж Буш-младши към Белия дом...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ