Iridium - една от най-смелите технологични идеи на последното десетилетие на XX век, не намери достатъчно клиенти. 12 години работа, десетки спътници, над 5 милиарда долара бяха хвърлени на вятъра. По-точно ще изгорят в атмосферата на Земята. Такава ще бъде съдбата на 88 сателита, обслужващи телефонията на Iridium, когато започнат да изгарят в атмосферата.

Iridium трябваше да покрие всички кътчета на Земята. Идеята се роди през 1987 г. Инженерите на американския електронен концерн Motorola стигнаха до извода, че телефонната мрежа би трябвало да осигурява връзка до която и да било точка на Земята.

Традиционната телефония не може да изпълнява тази задача, защото кабелите имат смисъл само в населени райони. Клетъчните телефони, които към края на 80-те години вече се развиваха, само частично решаваха проблемите с разстоянията. При тях ограничението не са жиците, а обхватът на радиостанциите, препредаващи разговорите.

Как да се покрие цялата повърхност на Земята с универсална телефонна мрежа? До известна степен този проблем беше вече решен от разузнавателните служби на САЩ, СССР и Китай, които разполагат в Космоса със сателитен флот, наблюдаващ произволни райони на земята и предаващ регистрираните данни обратно в базите.

Дали не може подобна сателитна мрежа да бъде използвана за предаването на телефонни сигнали?

Техническите анализи показаха, че пречки няма, а специалистите по маркетинга изчислиха, че глобалната телефонна мрежа ще бъде златен бизнес, от чиито услуги ще се възползват милиони хора. За тази цел беше създаден консорциум на електронни и телекомуникационни фирми Iridium. Така се нарича химическият елемент, около чието ядро се въртят 77 електрона. Именно толкова спътници трябваше да осигуряват връзката. Накрая стигнаха до извода, че и 66 са достатъчни. Наименованието обаче остана.

Производството и изстрелването на толкова спътници беше най-скъпата част от операцията. Тя глътна над 3 милиарда долара. Тежащото по 700 кг. оборудване беше изстрелвано с американски, руски и китайски ракети. Сателитите на 781 км. над Земята се въртяха с 27 000 км/час. Трябваше да са там 8 години, след което да бъдат заменени с нови.

Изграждането на Iridium приключи през 1998 г. Системата започна да работи през втората половина на същата година. За 12 месеца трябваше да привлече над 1 милион абонати, за 10 години - 40 милиона.

В Iridium трябваше да участва и небезизвестният руски мафиот Григорий Лучански /вероятно и неговото протеже на българска почва Майкъл Чорни/. Интересите в изграждането на Iridium бяха големи, но интересите на онези, които бяха срещу него бяха още по-големи.

Ето защо онова, което трябваше да бъде най-големият успех в края на XX век се превърна в един от най-големите фалити. Iridium издържа точно 474 дни след като започна да работи. През април 1999 г. американският търговски съд съобщи за фалита на фирмата. През този период вместо един милион абонати тя събра само 55 000. Акциите на консорциума започнаха да падат, и ядосаните собственици се наредиха на опашка за своите пари. Фирмата нямаше друг избор освен да се обърне към съда с молба да я защити преди обявяването на фалит. При съгласие кредиторите трябваше да чакат със своите искания, а фирмата щеше да спечели време за търсене на спасение. Но съдът не се съгласи. Определеният срок мина и Iridium фалира.

Това обаче не беше краят. Над Земята останаха 66 сателита, осигуряващи връзката и още 22 със запасни съоръжения. Но и от към тях никой не прояви интерес. Американската агенция NASA заяви, че няма възможност да поеме толкова голям флот и не знае какво да прави с него. Пентагонът също не прояви интерес към Iridium.

Не остана нищо освен спътниците да бъдат унищожени. С тази задача се зае отново Motorola, която понесе най-големи загуби. Към тях се прибавиха още 50 милиона долара за аварийната операция. Всеки от спътниците на Iridium има ракетен двигател. След сигнал от Земята той може да промени орбитата на спътника и да го насочи към атмосферата, в която ще изгори. Операцията ще продължи две години.

Но защо Iridium не успя? От технологична и оперативна гледна точка системата беше уникална. Даваше възможност на абонатите, разполагащи само с един телефонен номер, да имат връзка от която и да било точка на Земята. Това щеше да е идеалното решение за бизнесмените, геолозите, спасителните служби, нефтените и газовите концерни, за милиони обикновени хора.

Защо не успя, въпреки че технологията издържа изпита?

Провали се, защото всичко друго се провали. На първо място лошо беше оценен пазарът. Аналитиците от Iridium предполагаха, че ще спечелят по-голямата част от парите, насочващи се към операторите на клетъчната телефония. Но се оказа, че тя се развиваше много по-бързо от предвижданото и се стигна до момента, в който имаше връзка навсякъде по света където има хора. А там, където няма живее специална група потребители, на които трябваше да се направи отделна оферта. Липсата на такава оферта беше втората причина за краха. Струващата стотици милиони долари рекламна кампания беше лошо адресирана. Даже ако раждаше интерес, потенциалният клиент беше нокаутиран от цените: сателитният телефон струваше 3000 долара, а една минута разговор - 7 долара. Цените бяха най-голямата грешка. В Iridium мислеха, че като влязат първи на пазара на сателитната телефония временно ще могат да използват предимствата на монополиста, определяйки произволна цена, докато не се появи конкуренция. Сгрешиха. Появиха се и закъснения с доставките на самите телефони, които тежат половин килограм.

Крахът на Iridium имаше още една причина. Срещу него беше опозицията на всички, които извършват телекомуникационен шпионаж в космоса чрез Echelon.

Iridium щеше да е извън техния контрол. По този начин крахът му беше предопределен, въпреки че необходимостта от сателитна глобална телефонна мрежа продължава да е на дневен ред.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ