За четирите години управление на СДС всички ключови икономически показатели бяха влошени. Нараства вътрешният и външният дълг на страната и външнотърговският дефицит, безработицата галопира... Такъв е резултатът от “реформирането” на държавата.

Когато през 1997 г. котерията Костов-Стоянов-Софиянски посегна към властта чрез уличната контрареволюция те обещаваха, че “ще дадат властта на хората” и ще реформират страната. За съжаление удържаха на думата си. “Народната власт” си присвои всички атрактивни места в държавната и стопанската администрация, а въвеждайки така наречените реформи правителството регистрира тотален, но заслужен разгром.

Всъщност, от тях едва ли можеше да се очаква нещо друго. Защото генезисът им е предопределен. Огромното мнозинство българи отдавна разбраха, че господарят на тази котерия е Международният валутен фонд и Световната банка. Но тъй като те самите нямат понятие какво представляват тези две институции ще ги опиша накратко.

В началото - един по-прост пример. През декември 1997 г. златните резерви на Южна Корея бяха нулеви. От Сеул за Вашингтон излетя южнокорейски емисар, наричан Ким Кихуан. Целта на визитата беше да осигури от Международния валутен фонд “спасителен кредит”. МВФ наистина се намира във Вашингтон. Но още от летището кореецът хукна в противоположната посока - към министъра на финансите на САЩ Лорънс Самърс.

Няколко дни по-късно Сеул беше посетен от шефа на МВФ Стенли Фишер. Съпровождаше го заместника на споменатия Самърс - Дейвид Липтън. Официално преговорите водеше Фишер, но решаващата дума имаше Липтън. В резултат Корея получи кредити при “привилегировани условия” - 7-процентната лихва. Вътрешнокорейската ставка по същото време беше 20 на сто.

На пръв поглед МВФ и САЩ помагаха на Сеул, ей така, с най-добро чувство. Даже губеха. Но това беше за наивниците. Защото обратната страна изглеждаше различно. Избягалите от Корея в навечерието на кризата долари бяха вложени в американски държавни бумаги, даващи лихва 4 на сто. В Корея се върнаха същите тези пари, но срещу 7 на сто. МВФ беше само тръбичката, която съедини двата съда - Федералната резервна система на САЩ и валутните резерви на Корея. Печалбите се движеха само в една посока.

Защо се спирам на това? Защото в края на 1996 г. и в началото на 1997 г., няколко месеца по-рано се разиграваше същия сценарий в София. Стимулираната отвън валутна криза предизвика масово бягство на доларите от България. Зад него пак стоеше МВФ. И Сорос. Флиртът, започнат от Виденов с МВФ, му излезе през носа.

Но единият грабеж не беше достатъчен. Трябваше да се осигурят хората, които да бъдат гаранцията за неговото постоянно прилагане спрямо местното население. Намираха изпълнителите в лицето на няколко малцинствени представители, които подпалиха Народното събрание и свършиха работата на МВФ.

Сега фондът може и без тях, но много по-удобно е те да продължат да му вършат мръсната работа.

Но и Международният валутен фонд са 2700 прислужници на американската администрация, чиято основна задача е да седят до телефона и да чакат позвъняването на министъра на финансите на САЩ.

Във фонда са убедени, че вършат нещо много важно, че дават пари на заем, че съветват, че следят световната икономика. От всички функции само последната им е оставена на самотек от спонсора им - САЩ.

Когато беше създаден през 1944 г., задачата на МВФ беше да не се повтори глобалната финансова катастрофа от 30-те години чрез стабилизиране на валутните курсове, т.е. на ликвидността на държавите. Но нещата се промениха през 70-те години, когато бившият министър на отбраната на САЩ Робърт Макнамара стана шеф на ... Световната банка.

Макнамара беше основно действащо лице във войната във Виетнам. Той промени “териториалната” стратегия и въведе”наказанието” на Северен Виетнам по всевъзможен начин. Макнамара загуби войната, но наистина навреди на виетнамците повече от достатъчно. Поради това Западът го поздравяваше, когато влезе в Световната банка - организацията, която е призвана да помага на “бедните”.

И тук Макнамара промени формулата. Основната заплаха за западния капитал вече не беше войната, а бедността. Колкото по-малко са бедните по света, толкова по-малка е вероятността, че гражданите ще въстанат срещу своите правителства. Следователно и нестабилността ще бъде по-малка. Решението беше да дават повече пари на бедните държави по целия свят. Ей така.

В схемата на Макнамара обаче имаше един слаб момент - той даваше парите не на бедните граждани от бедните страни, а на правителствата им. По-просто казано Световната банка стана основният агент, помагащ на проамериканските режими да се въоръжават срещу собствените граждани.

Ролята на котерията Стоянов-Костов-Софиянски през 1997 г. беше именно такава. Нито по-малко, нито повече. Качествата им бяха достатъчни за тази минимална роля.

Макнамара създаде и не по-малко революционната кредитна система, която беше наречена “структурно регулиране”. Според нея страните получават помощ само ако следват заповедите на МВФ и Световната банка. Обикновено това се свежда до орязване на социалните програми, което пък се нарича “неизбежни мерки”.

Досега няма нито една държава, която да е оцеляла след тези мерки. Но именно това е целта. МВФ и Световната банка са средство за най-енергична намеса на САЩ във вътрешните работи на другите държави. Като цяло те отслабват позицията на страните на международната арена и ги превръщат в пазари за чуждо производство.

Фондът постоянно увеличава кредитите, а бедните страни все повече попадат в пълна зависимост. Именно това става в България през последните години.

Политиката на МВФ и Световната банка роди три сили, даващи им възможност да манипулират “подопечните страни”.

Първата е, че САЩ изградиха с тях схема, чрез която реализират своите външнополитически задачи.

Втората е, че западната финансова олигархия си гарантира напълно интересите в третия свят чрез местните правителства-лакеи.

И третата е, че корумпираните правителства на страните-длъжници знаят, че МВФ е техният единствен закрилник и че ще им дава кредити, докато те им служат предано.

Поради това на МВФ са нужни правителства, които постоянно да го молят за кредити и на които той постоянно ще отпуска кредити. Ще плащат, разбира се, обикновените хора.

Иронията е, че тази политика направи от МВФ най-опасното оръдие за поддържане на финансова нестабилност по целия свят. На практика помощта на Фонда има точно обратните резултати. В акциите за “спасяване на бедните страни” в началото дълговете на държавите-длъжници се плащат от западните данъкоплатци. След “спасяването”, тези страни все пак трябва да върнат кредитите, които се изплащат по “втория кръг”. Печелившо и в първия и във втория случай е правителството на САЩ, което в крайна сметка означава, че САЩ принуждават чуждестранните граждани да плащат за външнополитическите им акции. Кръгът се затваря. Губещите са едни и същи - обикновените хора от двете страни на океана.

Действията на Фонда с отпусканите кредити имат същите последици като нахлуването на вражеска сухопътна армия на чужда територия. Поради това твърдим, че България в момента е една окупирана и унищожена държава, начело с една неоколониална клика. “Гениалността” на новата американска система се състои в това, че за съкрушаването на своите врагове тя не използва грубата сила, а алчността на местните марионетки.

Как тогава е възможно същите тези марионетки, дошли на власт чрез сценария на МВФ да се обвързват с германската марка, да са покорни слуги при операциите на американската авиация, но да искат да влязат в обединена Европа, която е антиамериканска, да твърдят, че били реформатори, като основната им роля е да погребват България.

Възможно е, защото в България е налице съчетанието на най-ненаситната алчност с безкрайната тъпотия на същите марионетки.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ