Както предвиждахме, най-важната задача на Путин ще е възраждането на руската империя в новите условия. Една от първите мерки беше ликвидирането на Министерството по въпросите на общността на независимите държави. Премахването на тази фикция обаче не означаваше отказ от засилване на влиянието в бившите съюзни републики. Точно обратното. Тенденцията се засилва, тъй като те , въпреки че през последните 10 години търсеха независимост, в момента са в дълбока криза. Парадоксалното е, че всичките дължат нещо на Москва, а най-непокорните Украйна, Грузия и Молдова, са най-задлъжнели и най-чувствително понасят санкциите на Русия.

Не беше “забравена” и съюзната Белорус. На срещата с Александър Лукашенко Путин изненадващо му заяви, че Белорус дължи на Русия 200 милиона долара за транзита на руски газ. Лукашенко не му остана длъжен: “За защитата на западната граница, Русия дължи на Белорус поне един милиард долара”. И въпросът беше приключен. Но не и с другите страни. Путин е много по-прагматичен по въпросите за възстановяването на руската империя, отколкото Елцин. Времената, когато за политическо решение на държавите от общността се плащаше от руската хазна, отминаха безвъзвратно. Белорус е най-верният съюзник на Русия, но Путин не бърза с пълното й интегриране, за което ще трябва да доплаща.

Москва ще награждава икономически. Беларус за своето сътрудничество ще получи газопровод, който ще заобиколи бунтуващата се Украйна.

Именно прилагането на икономическото оръжие донесе неочаквано бързи резултати спрямо Украйна. Западноевропейските държави и Русия създадоха набързо консорциум за изграждането на ново газово трасе към Западна Европа. Въпреки увъртанията на Киев то принуди украинските ръководители да променят своето отношение към Русия. Политиката на Кучма продължава да бъде във вербален план прозападна, но проблемът с енергийните доставки върна Украйна обратно при “големия брат”. Ситуацията е доста проста. Според Москва Украйна й дължи за газ над 2,5 милиарда долара, въпреки че от неговия транзит тя печели огромни пари. Ако 1000 куб. метра руски газ на руско-украинската граница струват 50 долара, след излизането от Украйна те вече струват 100 долара.

До Путин изплащането на дълга беше постоянно отлаган. Но новият екип в Кремъл каза “или ще плащате, или спираме кранчетата”. Украинският президент трябваше да се съгласи да запишат дълга към държавния дълг и да предадат обратно на “Газпром” всички газопроводи на територията на Украйна. Кучма разбра, че Украйна може да живее без Запада, но без Русия не може.

Не само той разбра това. В началото на октомври представителите на Русия, Белорус, Казахстан, Киргистан и Таджикистан подписаха в Астана договор за създаването на Евразиатската икономическа общност на базата на митнически съюз. От всякаква гледна точка това е огромна крачка по пътя на икономическото изграждане на Евразия. Този съюз, включващ и Узбекистан, премина към регионална сила за колективна сигурност, която беше наречена Евразиатското НАТО. Тези държави са застрашени от ислямските фундаменталисти. Договорът за колективна сигурност от 1992 г. предвиждаше военна помощ при външна заплаха, но беше забравен. Сега обаче даже президентът на Узбекистан Ислам Каримов, който се беше оттеглил от договора, отново се върна в него.

Особено значение в новия евразиатски икономически съюз има присъствието на Казахстан, който се очертава да бъде нов Кувейт заради огромните нефтени и газови залежи.

Битът на всички държави в Централна Азия зависи напълно от военната сила на Русия. На таджикско-афганистанската граница е разположена 201-та дивизия на руската армия, която неотдавна получи статута на постоянна база.

В това, че много по-лесно се говори с Русия, отколкото със Запада се убеди и президентът на Туркменистан. Основното богатство на страната е земният газ, който се изнася по мрежата на Русия. Европа обаче не издържа и порица Тюркмен Паша за неговото авторитарно правителство. Той се обиди. Москва за такива неща не пита.

Под растящото влияние на Москва е и Кавказ. Най-важен тук е въпросът за Нагорни Карабах и спорът за него между Армения и Азербайджан. Именно Москва ще реши каква ще бъде съдбата на арменския анклав. Поради това и двете страни се стремят да спечелят благоразположението на Путин. Гайдар Алиев - президентът на Азербайджан, има и вътрешни проблеми с опозицията.

Подобни проблеми има и най-силно действащият срещу Москва президент на Грузия Едуард Шеварднадзе. Проблемът с Абхазия е далеч от решението. Да се отцепи иска и друга грузинска провинция - Аджария. Идеите на Шеварднадзе за влизане в ЕС и НАТО са налудничави. Москва и тук не се шегува. Въведе визи за грузинците, което ще означава безработица за половин милион грузинци. Разбира се, за по-верния съюзник - Армения, визи няма.

Все по-сложно става и в Молдова, на която пък беше съобщено, че ако не плати своите дългове към Русия, ще остане без железопътни връзки.

В посоката на укрепването на централната власт действат и провежданите до края на годината 32 губернаторски избори от 89-те района. До края на годината Москва ще си осигури пълен контрол над цялата администрация в страната.

И още нещо. Както предвиждахме още преди месеци Путин намекна, че има намерение да преразгледа своя указ № 1 за гаранциите на Елцин и неговото семейство. Депутатският въпрос за законността на този указ все още е в Конституционния съд.

Предвиждахме и още нещо. Както се съобщава от източници близки до администрацията на президента там се готви поправка на конституцията към укрепване на президентската власт. Сред поправките ще бъде и удължаването на президентския мандат от 4 до 7 години, което ще означава, че Путин най-вероятно ще управлява поне 11 години, т.е. два мандата 4+7.

Но още през първите месеци резултатите вече са налице. Прирастът на брутния национален продукт за 2000 г. ще е 7,3 на сто. В Китай в момента е по-нисък. Валутните резерви са нараснали с десетки милиарди долари. Рязко нарасна динамиката на поръчките във военно-промишления комплекс за вътрешни нужди и за външни клиенти като Китай, Индия и Близкия Изток. От високите цени на нефта и газа в момента към Москва тече река от пари. Путин спечели бързо и войната с Березовски и Гусински, които сами се наричаха олигарси. Там тепърва ще хвърчат присъди и ще се пълнят затвори.

Всъщност Путин не трябва да прави нещо особено. Обстановката работи за него с невероятна скорост. Русия набира нова динамика. Поради това Путин, както писахме, е един от най-предвидимите руски ръководители след 1917 г.

Това обаче не е негова слабост.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ