Смъртта е вписана в нашето съществуване като раждането. Без нея не бихме могли правилно да функционираме. Клетките на нашата кожа например всеки ден умират и са замествани от нови. Още в лоното на майката някои клетки извършват “самоубийство”, наричано апоптаза, за да можем да имаме пръсти.

Благодарение на смъртта е възможно постоянно усъвършенстване на живота. Ако старите организми не си отидат, няма да има място за младите. Осъзнаването на този вечен цикъл на съществуването ни помага да се примирим със смъртта...

Но също така вечен е и въпросът има ли нещо след смъртта?

Хората, които са били в клинична смърт и са били върнати към живота, описват това като най-прекрасното си преживяване и твърдят, че вече не чувстват страх от смъртта.

Американският психолог Кенет Ринг, който е проучвал стотици случаи на преживяванията на “ръба на смъртта” разграничава няколко стадия на клиничната смърт. В първия хората имат чувството, че се отделят и издигат над собственото си тяло и се потопяват в покой, благост и безкрайна радост на духа. В следващите стадии те преминават през нещо като тунел на тъмнината към светлина, движейки се с все по-голяма скорост.

Само 10 на сто от изследваните са били в клинична смърт достатъчно дълго, за да влезнат в светлината. Показанията им за последния етап на умирането има различно съдържание, но в повечето случаи се повтарят два елемента. Много от тях разказват, че “на другата страна” са почувствали огромна любов, която не може да бъде изразена с думи и освен това веднага са получили отговор на всички въпроси.

Най-удивителното е, че всички, които са стигнали до последния стадий и са се върнали оттам са нови хора, с изключително силно изразени личностни качества. Те са убедени, че драматичното преживяване им е дало възможност да се съсредоточат върху онова, което в живота е най-важно. Върнатите към живот са пълни с енергия, която преди това не са имали.

Тези въпроси се появиха отново неотдавна, след публикуването на първата научна разработка за състоянието “на ръба на смъртта”, при което бяха намерени доказателства, че съзнанието или “духът” може да продължи и да съществува даже след като мозъкът е престанал да функционира.

Авторите на изследването бяха двама английски лекари - Питър Фенуик, невропсихиатър от Психиатричния институт в Лондон, и Сам Парниа - от Саутхамптън. То ще бъде публикувано в медицинското списание Resuscitation през 2001 г. Двамата отново повдигнаха въпросителните около най-голямата енигма за човека - има ли живот след смъртта.

“Тези пациенти са имали такива преживявания тогава, когато не бихме ги очаквали въобще, когато мозъкът вече не е в състояние да поддържа своите процеси или да създава спомени, които се запазват” - казва Парниа.

Ако съзнанието и мозъкът са независими един от друг това ражда въпроси за продължаването на съзнанието след смъртта.

Те са изследвали 63 кардиопациенти, които са преживели клинична смърт. Няколко от тях са отговорили на точните медицински критерии за състоянието “на ръба на смъртта”. Всичките са изпитвали чувства на спокойствие, радост, на рязко ускорено време, на силно изострени сетива, на загуба на теглото на тялото, виждайки ярка светлина, навлизане в друг свят, среща с мистично същество и стигане до “точката, от която няма връщане”.

След изучаването на показанията двамата лекари отхвърлиха твърденията на критиците, че състоянието “на ръба на смъртта” се дължи на колапсиране на мозъчните функции заради липса на кислород. Нито един пациент не е имал ниски равнища на кислород.

“Ако съзнанието е продукт на мозъка не мисля, че има нещо след като умрем, тъй като ние сме съзнателни същества. Но ако е обратното и мозъкът е като посредник, който изразява съзнанието, тогава не е изключено духът да продължава даже след като мозъкът е мъртъв. Именно това се потвърждава от състоянието “на ръба на смъртта”. То може да обори напълно тезата, че човекът е само един компютър, направен от месо” - казва д-р Фенуик.

Скептиците твърдят, че визиите от “ръба на смъртта” са обикновени халюцинации на умиращия мозък. Но според Роналд Сегал, психиатър от Калифорнийския университет в Лос Анжелис, преживявания на границата на смъртта са имали не само клинично мъртви хора, но и такива, които са били докоснати от някаква огромна заплаха - миньори, останали след срутвания под земята, скиори, които в последния момент са избягали от лавина, заложници на терористи...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ