Видях НЛО

/Продължение от предишния брой/

Според оператора аутопсията е била извършена от д-р Бронк и д-р Уилямс. Проф. д-р Детлев Бронк /1897-1975 г./ не беше изненада, тъй като името му се беше появявало в сензационните документи за групата Majestic 12. Само на такъв “посветен” човек би могла да бъде поверена аутопсията на извънземния. След неговата смърт всички документи бяха запазени в Института за медицински изследвания на Рокфелер. Д-р Бронк беше методичен човек и водеше подробни дневници. Но когато Боб Шел поиска да прегледа бележките му за 1947 г. се оказа, че именно те липсват от архива.

Д-р Роберт Уилямс /1891-1967 г./ пък беше специален асистент на главния хирург на армията във Fort Monroe /Вирджиния/.

Дали хората, заснети при аутопсията на извънземния бяха наистина патолози и хирурзи, или само някакви актьори. Запитахме лекарите, които бяха гледали заснетия материал:

Проф. Милроу от Университета в Шефилд /Англия/: “Струва ми се, че това не са патолози, а по-скоро хирурзи”.

Проф. Михач от Университета в Базел /Швейцария/: “Не оспорвам уменията на патолога или хирурга, който работи върху трупа”.

Проф. Уехт от Американската академия за медицински науки: “Те са или патолози или хирурзи, които са правили преди това много аутопсии”.

Проф. Боллоне от Университета в Торино /Италия/: “Със сигурност са опитни хирурзи, а не патолози”.

Една от причините за критиката беше, че аутопсията е за определяне на причината за смъртта, а не за научаване на нещо повече за извънземната форма на живот. Но това е обяснимо ако се вземат предвид обстоятелствата. Според оператора, на мястото на катастрофата на НЛО са били намерени 4-ма извънземни. Един от тях не е оживял след операцията, вторият и третият са умрели четири седмици по-късно, а четвъртият е живял до май 1949 г. Ние не знаем нищо за аутопсията на първия, която вероятно е била научно-опознавателна. Операторът е заснел втората и третата аутопсия на 1 и 3 юли 1947 г., когато основната задача е била да се изяснят причините за внезапната им смърт, за да бъде спасен живота на четвъртия извънземен. Предполагаме, че органите са били взети за по-нататъшни изследвания след дисекцията.

Според оператора четвъртият извънземен е бил аутопсиран за научни цели в болница във Вашингтон в присъствието на водещи специалисти от САЩ, Англия и Франция.

Снимките, направени от Сантили, показващи различни метални останки от кораба на извънземните бяха анализирани от известния специалист Денис Мърфи, който заяви: “Никога преди това не съм виждал нещо, което да прилича на производствените технологии на конструкциите, заснети във филма на Сантили. Естеството на счупванията, еластичността, излъчваната лекота накараха Мърфи да направи извода, че металът е от невероятна фина кристалична структура, за чието производство са използвани неизвестни на човечеството технологии.

Боб Алън, координаторът по сигурността на тайната база до Тонапах /Невада/ разпозна панелите на филма: “Армията след много години стигна до извода, че съществата са взели тези кутии със себе си извън кораба, защото са очаквали, че ще дойдат да ги вземат други НЛО. Всеки от тези панели е бил конструиран индивидуално за всеки извънземен. Цялата система на полета и навигацията може да се започне и контролира с тези панели. Ние също опитахме, но честотата на мозъците ни не беше достатъчно висока, за да ги ръководи. След това инженери от лабораториите в Албукерк заявиха, че вероятно става дума за някакъв вид биокомпютри, отговарящи на невронни импулси. Научихме как да вкарваме информация в тях, но не можахме да разберем как да получаваме информация от тях”.

И Бил Ухаус, машинен инженер, който е работил в суперсекретната база в Зона 51 /Невада/ окачестви кутиите като лични панели за контрол. “Те служат за комуникиране с отделния член на екипажа и за взаимодействие с компютъра на борда. Когато корабът е катастрофирал всеки член на екипажа е взел своя панел. Вероятно те служат за връзка с кораба-майка, който може да ги открие и спаси”.

Когато за първи път видях йероглифите върху остатъците от кораба веднага ми направи впечатление тяхната прилика с гръцката или финикийската азбука. И двете имат общ произход и принадлежат към семейството на четирите основни групи египетски йероглифи.

Подобни надписи, принадлежащи към същата група азбуки, но много по-стари даже от египетските култури, бяха намерени в Перу, Еквадор, Бразилия, Франция, Канарските острови.

Но защо извънземните ще говорят и пишат като финикийците и египтяните? Може би защото именно те са донесли този език на Земята. В действителност древните египтяни са вярвали, че йероглифската система им е била донесена от Тот или Техути “бога на мъдростта”, който е един от Нетеру - “наблюдателите”, които са пътували по звездния Нил - Млечния път.

Дали е случайно съвпадение, че математическата система на древните шумери и на египтяните е базирала на 12 и е отговаряла на съществата с 12 пръста. Намираме отпечатъци на стъпала с 12 пръста в Анасази /Юта/ и 12-пръстови предания при индианците Лагуна, Хопи и Пуебло. Бразилските предания гласят, че “древните бащи”, които са дошли от звездите са имали шест пръсти на ръцете и краката, като признак за техния божествен произход.

Сантили твърди, че неговият филм е от катастрофата в Розуел през юли 1977 г. Но труповете при катастрофата в Розуел бяха по-малки и имаха четири или пет пръста, според свидетелите. Нито един от тях не съобщи, че е видял шест пръста. Първата информация, която получих от Сантили за филма обаче ме накара да се замисля дали наистина става дума за катастрофа при Розуел или при Сокоро. Рай настояваше, че аутопсиите са били заснети на 1 и 2 юли 1947 г. и че извънземните са били намерени в началото на юни. Това обаче е било един месец преди катастрофата в Розуел.

Когато отидох в Розуел на 30 юни 1995 г., за да разпитам свидетели, в това число Робърт Ширки, Глен Денис и Франк Кауфман, попитах Сантили за подробности от мястото на катастрофата. Той можа да ми каже, че става дума за мястото на “четири часа и половина” в близост до полигона White sands до резервата на апачите, на брега на малко изсъхнало езеро. Помолих го да се обади на оператора за да получи повече подробности. Операторът каза, че мястото на катастрофата е било “между Сокоро и Магдалена”.

Сантили вече разбра, че показанията на оператора за катастрофата от 1 юни 1947 г. и даже в късните часове на 31 май 1947 г. не отговарят на подробностите за катастрофата в Розуел. Тогава разбрахме, че става дума за друга катастрофа. Фактът, че операторът е бил закаран със самолет до Розуел, а след това с кола - до мястото на катастрофата, го е накарало да мисли, че е бил въвлечен в инцидента в Розуел.

Следвайки инструкциите на оператора, намерих малкото изсъхнало езеро. То беше на 15 мили от White sands. Там където беше нарисувал мястото на катастрофата намерихме площадка с радиус 20 метра, изравнена като че ли някой е работил, за да изтрие някакви следи. Наблизо имаше стара мина, която е била отворена отново, именно на 1 юни 1947 г., което е могло да бъде прикритие на започването на проекта Манхатън, т.е. оправдание за пристигането на тежки кранове, камиони и персонал. След това намерихме няколко свидетели на катастрофата, станала на въпросния 31 май 1947 г. вечерта. Един от фермерите ми разказа за метеорит, падащ вечерта към същия район. “Изведнъж цялото небе се освети като сред бял ден. Четири секунди голяма огнена топка се движеше безшумно над нашите глави отляво - надясно, към Сокоро. Два дни по-късно всички деца имаха мехури по ръцете и раменете, които ги сърбяха.”

Според оператора, корабът на извънземните е бил закаран с голям камион до Wright Field в Охайо в средата на юни 1947 г. “Видях го отдалеч, беше метален диск с диаметър 10-12 метра.”

Боб Алън, който беше координаторът по сигурността на секретния обект до Тонапах /Невада/ след филма в Сантили каза: “Видях три аутопсии. При едната президентът Труман стоеше зад стъклен екран в залата. Имаше маска, но добре се виждаше, че това е Труман. Няколко дни след това умря първият, след това и вторият извънземен. Те казаха: “По дяволите, те умират като мухи, а ние трябва да разберем дали имат враждебни намерения и какво правят тук. Трябва да намерим начин да спасим четвъртия. Поради това направиха първите аутопсии. Четвъртият живя още две години”.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ