През 2001 г. процесите в Евразия ще имат още по-висока динамика. Те ще определят облика на целия XXI век.
На техния фон САЩ ще се изправят пред изключително важни проблеми. Джордж Буш-младши най-вероятно ще направи преоценка на външната политика на Вашингтон и колкото се може по-бързо ще се изтегли от третостепенните за американските геополитически интереси Балкани, за да насочи основните си усилия към Русия и Китай, към Евразия. Стратегическият съюз между Москва и Пекин беше най-големият провал на Клинтън.
САЩ ще насочат много повече внимание към Близкия Изток, за да гарантират доставките си на нефт. Ще се опитат да нормализират отношенията си с Иран и Ирак. Но основната им цел ще бъдат Русия и Китай.

На новата евразиатска политика на САЩ ще се спрем в бъдеще. Тук ще разгледаме най-важните процеси в Евразия по линията Европа-Русия-Китай-Индия-Япония.

В Европа ще доминират променилите се икономически реалности, преди всичко в енергетиката. Западна Европа се нуждае от руския газ и въобще от руската енергия. Европа в миналото неведнъж е доказвала, че бързо се адаптира към своя източен съсед - Русия. В момента има сериозен сблъсък на интересите само в балтийските страни. Но той не е по-силен от енергийните нужди. Същото се отнася и за Балканите, които ще бъдат върнати в сферата на влияние на Русия. Парадоксът е, че централноевропейските държави - Полша, Чехия, Унгария и Словакия, след като направиха пълен кръг, се върнаха на изходната точка, на своята енергийна зависимост от Русия, но в много по-лоши условия. Европа няма друга сериозна алтернатива освен руската енергия.

След като стабилизира позицията си на европейския енергиен пазар Русия ще може икономически и политически да се съсредоточи на Изток, преди всичко в своя заден двор - Централна Азия. Износните магистрали на газ и нефт оттам ще минават през Русия. Те имат алтернатива - през Китай или Иран. Но Китай няма капитали, за да изгради тръбопроводи дълги 3000 км. Иран продължава да е под ембарго. По този начин Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и вероятно Азербайджан се връщат в границите на стария СССР. Това дава възможност на Русия отново да оказва геополитическо давление върху Турция. То ще се засилва, защото Европа ще се опитва да използва турската територия за транзитни енергийни доставки от Централна Азия. Но даже ако всички турски проекти работят на максимален капацитет, те годишно ще транспортират само 56 милиарда куб. метра газ, което ще е допълнение към руските доставки, но по никакъв начин не можа да постави под въпрос руския енергиен монопол в Европа.

Но за Москва много по-важни ще са огромните континентални пространства. Русия, Китай и Индия, които са сърцевината на Евразия, ще се сблъскат с американската стратегическа доктрина за XXI век. Тяхното противопоставяне ще възстанови многополюсния свят. Тази многополюсност може да бъде осъществена само чрез широк стратегически, икономически, политически и военен съюз на Русия, Китай, Индия, Иран...
Това беше представено с инициативи от Путин на срещата в Бруней на форума за Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Той очерта няколко конкретни инициативи - страните от района могат да използват руските транспортни магистрали, които са много по-преки и не по-малко сигурни от трасето от Йокохама до Ротердам. За морските контейнери пътят по Транссибирската магистрала до Европа ще се съкрати два пъти. За тази цел вече се разширяват терминалите в Далечния Изток и Петербург. През Русия може да стане световния комуникационен пробив, който ще сближи Евроатлантическия и Азиатско-тихоокеанския регион. Малко хора знаят, че за повечето азиатски страни най-късият въздушен път към Северна Америка минава през руското въздушно пространство и след това над Северния полюс. На това трасе средно се икономисват 2-3 часа.
Русия отваря вратите пред чуждите инвеститори за разработката на Сибир. Вече има грандиозните планове за енергиен мост от Русия към Япония през Сахалин, на газопровод от Томска област към Западен Китай, и от Иркутск - към Източен Китай, а по-нататък към Северна и Южна Корея. Енергийни проекти ще се осъществяват и с Виетнам и Индонезия.

Всичко това може да даде нов шанс на Евразия, на нейното икономическо, политическо, военно, социално, културно и цивилизационно развитие.

Основен фактор ще бъде и Китай. Пекин е разтревожен от хегемонията на САЩ, от тяхната превъзхождаща и небалансирана възможност да влияят върху световните събития, включително в китайския заден двор - Тайван. Това накара Пекин да изгради нови отношения с Русия. Путин и Цзян Цзъмин подписаха договори, очертаващи контурите на техния стратегически съюз. Москва и Пекин го окачествиха като "исторически избор".
Началната прозападна ориентация на Путин разтревожи Пекин. Но много бързо руската дипломатическа стратегия се насочи на Изток. Руското ангажиране в Азия беше потвърдено отново. Двете нации имат общи стратегически интереси. Китай се нуждае от руския газ и нефт, от руското оръжие, от взаимната търговия. Разбира се, не трябва да се подценяват фактите, които превръщат Русия и Китай в съперници за влияние. Но обективните предпоставки за съюзяването са по-силни от центробежните сили.
Едновременно Китай се обърна и към Япония, която е негов исторически конкурент, с призива да стане по-независима от САЩ и да се превърне в "основна политическа сила в бъдеще".
Стратегическо партньорство характеризира и връзките между Русия и Индия. Но те са по-различни. СССР използваше Индия като противотежест срещу Китай и беше основният спонсор и патрон на Делхи. Със съветски кредити Индия изгради почти цялата си инфраструктура и продължава годишно да изплаща по 650 милиона долара. Днес отношенията им са партньорски. Русия продължава да е основният оръжеен доставчик на Индия /около 70 на сто от цялото въоръжение на страната/.

Москва обаче се опитва да хармонизира интересите си с Пекин и Делхи вместо да капитализира противоречията. Индия е огромен източник за информационни технологии и може да бъде още по-огромен пазар за руските диаманти. Русия ще продължава да доставя на Индия танкове Т-90С и изтребителите Су-30. Но новият момент отново е енергията - земен газ за Индия от Централна Азия. Индийският енергиен пазар е седмият в света и третият в Азия. Руският Газпром ще построи газопровод между Иран и Индия. В Москва си дават сметка от геополитически-те ползи на една силна Индия, която исторически е запазила своята независимост, която е устояла на натиска на Китай и не иска да се примири с хегемонията на САЩ.

Индия се нуждае от Русия не само заради оръжията и газа. Русия продължава да е велика сила и може да помогне на Индия да утвърди статута си на глобален играч. Сътрудничеството дава на Делхи по-силни козове в отношенията със САЩ и Китай.
Важни процеси стават и по линията Москва-Токио. Японска делегация посети руския Далечен изток, за да обсъди разширяването на пристанища за износ на въглища.

Заедно с двете Кореи, Япония иска да възроди източните ж.п.трасета към Европа. Това ще бъде нова дистрибуторска мрежа за японските стоки към Европа. Става дума за Транссибираската магистрала. Ще припомним, че през 1981 г. над 20 на сто от контейнерния транспорт между Япония и Европа минаваше по нея.
Двете Кореи вече започнаха работата по свързването на железопътните си системи - най-напред на Запад, към Китай, след това по източното крайбрежие - с Русия. Японските износители вероятно ще се включат в линията при Пусан /Южна Корея/ чрез обсъждания вече подводен тунел, който ще бъде едно от чудесата на света. Но Япония търси и алтернативен достъп до Транссибирската магистрала. Това ще бъде пристанището Ванино, което е най-късият път между магистралата и морето. Пристанището работи целогодишно и след реконструкция ще може да приема най-големите кораби.

Възраждането на Транссибирската магистрала ще е изключително силен импулс в евразиатското сътрудничество, неговия гръбнак. Началото на XXI век започва под знака на Евразия. Така ще бъде до края на века...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ