АТАНАС ДИМИТРОВ БУРОВ, роден 30.1.1875 г. в Горна Оряховица, починал 15.V.1954 г., Пазарджик; политически деец и банкер. Един от лидерите на Народната партия. Ръководел е финансовата група около Българската търговска банка. Завършил е правни и икономически науки в Париж. Участвал е като офицер в Балканската война 1912-1913 г. Подпредседател на XV обикновено народно събрание (1911-13 г.) и в коалиционното правителство на Стамболийски (1919-20 г.).

Един от основателите на Демократическия сговор. Министър на външните работи в кабинета на А. Ляпчев (1926-31 г.). Министър без портфейл в правителството на К. Муравиев (2-8 септ. 1944 г.). След 9.1Х.1944 г. се присъединява към опозицията.

Връщането на българския гражданин Симеон Борисов, деклариращ, че е "цар на България", го прави нарушител на основния закон на държавата - Конституцията, която гласи, че България е република. Дейността на тази личност и на неговите привърженици би трябвало да влезе в обсега на прокуратурата.

Европа и светът отново гледат на България като на огромно политическо недоразумение. Политическите амбиции на Борисов не вещаят нищо добро.

Открити са и въпросите със законността на "върнатите му имоти" и основанията за това в светлината на международните договори след Втората световна война.

През 1996 г. "Строго секретно" публикува обширно интервю с банкера Атанас Буров, стояло в архива години наред докато види бял свят. Автентичността му, която е извън всякакво съмнение, хвърля нова светлина върху Фердинанд, Борис и произхода на самия Симеон Борисов...

В няколко броя ще публикуваме отново интервюто на Атанас Буров...

- Господин Буров, а как стана убийството на Христо Белчев, как се разви в детайли, какво знаете за него?

- Аз Ви загатнах по-рано - там имаше и любов, и интереси, но главно страсти... Мръсни любовни страсти. А където Стамболов намесваше мръсните си любовни страсти, там падаше кръв. Жената на Христо Белчев - Мара Белчева, бе най-красивата жена на България. Тя бе придворна дама. Неофициална. Беше нещо като фройлина на княгиня Клементина до 1906 г. След това се оттегли в двореца, когато Фердинанд се ожени за царица Елеонора.

- Защо?

- Защото Елеонора беше самотна и грозна жена. Тя не обичаше красавиците като Мара Белчева. Спомням си един ден бяхме поканени в двореца през 1906 г., когато Фердинанд беше още вдовец. С баща ми в черен смокинг, официално, а Мара Белчева ни посрещна като слънце, "лъчезарна" както казваше баща ми.

Съвсем скромно облечена - цялата в черно. Тя така ходеше източена, тънка снага, извило се едно кръшно телце, върти глава, хм... да го изхрускаш... Аз мълча. Баща ми също мълчи. Аз сядам, баща ми не сяда. Гледа Мара Белчева. Нямаше лицемерие. Той бе мъдър. Не обичаше демагогията. Той ме караше да седна и да напиша една книга по психология. Аз я почнах и я зарязах.

- Защо?

- Книги пишат само наивните хора, умните управляват и карат другите да пишат за тях.

Докато вие записвате, умните, хитреците, ще се научат да управляват. И ще ви управляват, и ще живеят на ваш гръб. Защото умните живеят от глупаците. Глупаците - от работа...

В българската история аз познавам много сериозни, трагични и героични моменти, когато всичко беше на косъм - както през ноември 1885 г. във войната със сърбите, българите поставят всичко на карта и на 7 ноември побеждават. Кой вдигна паметник на българския войник от 1885 г., който спаси България? Никой. Пари ли нямахме? Имахме. Скулптори ли нямаше по света? Имаше, и ги има. Но защо не се вдигна този паметник?

Пак поради лични сметки и интереси. На Фердинанд, на Стефан Стамболов, на другите ни политици.

- Какво е виновен Стамболов?

- Той не е участвал в боевете, в тази война. Той не е бил като Бендерев, на първата бойна линия. Той не позволи да се вдигне този паметник чак до 18 май 1894 г., когато падна от власт.

Защото това търновско копеле бе търгаш по душа. Той бе търговско чедо и остана търгаш цял живот. Той например, през 1877-1878 г. е търгувал с добитък. Той е бил снабдител на руската армия с месо. И не е бил опълченец.

През 1885 г. пак същото... Той не е искал да отиде на първата бойна линия, за да умре като брата на войводата, на Христо Ботев, Боян Ботев. Той не умря като хиляда други българи и не позволи от 1887 г. до 1894 г. да се дигне нито един голям паметник. Какво е, например, паметникът на Васил Левски? Нищо.

Този паметник можеше да се вдигне до небесата, и не там, където е била бесилката, а в центъра на София, на мястото на градската градина, срещу Двореца Батемберг, на Фердинанд. Да знаят те - Батемберг и Фердинанд - че българинът се е бил и мрял за чиста и свята република, а не за монархия. Няма нищо по-хубаво от републиката.

- Всеки с призванието си.

- Призвания няма. Това са глупости. Стамболов реши, че трябва да управлява. И започна да управлява. Ботев реши, че трябва да стане духовен водач на народа си. И стана. Бенковски реши, че трябва да вдигне въстание. И го вдигна. Волов не бе решил това и остана зад него. Вазов не бе за управник. Нито пък братята му, макар че бяха най-честните и най-добрите военни. Военен управник беше генерал Рачо Петров. Той искаше да управлява и управляваше. Три пъти съставя кабинет, за ден, за два го съставя. Всичко е в желанието и в ума. Умен ли си, ще си намериш мястото в политиката. Само глупаците пропадат в политиката. Глупаците и наивниците, които си въобразяват, че могат да станат големи без силата на една голяма страна, на една голяма силна държава, която да стои зад тебе.

Зад Начович стоеше Турция.

Зад Иван Гешов - Англия, там бе учил човекът.

Зад Стамболов - Австро-Унгария, той бе неин агент.

Зад крал Петър и Карагьоргевичите в Сърбия стоеше Русия. Д-р Данев също се крепеше на Русия. Той бе една от трите грешки на България.

- Как една от трите?

- България има нещастието да попадне на двама сексуални маниаци - Фердинанд и Стамболов, и на един евнух-професор като д-р Данев. Ако той в 1913 г. бе успял да намери човек да убие Фердинанд, България сега щеше да бъде на Мидия, Енос, Драма, Кавала, в Македония, Кочани, Прилеп. Ето това е неговата грешка в 1913 г.

През 1913 г. месец март Фердинанд трябваше да бъде убит, както "Бялата ръка" уби през 1903 г. крал Александър Обренович в Сърбия. Сърбите знаят кого и как да убиват. Ние не знаем. И затова сега сме свити в черупка. А през 1913 г., когато се подписа мира и стана въпрос за спорната зона, Фердинанд трябваше да умре. Гешев щеше да поеме управлението. Тогава щяхме да вземем част от спорната зона, другата част щяха да вземат сърби и гърци. Защото ние бяхме силни и Русия бе зад нас... Когато Русия е била зад България, България винаги е печелела. Това е нашата съдба. Когато се обявим против нея, ние винаги губим. Това е също историческа съдба.

Данев знаеше, че се готви нападението на 16 юни. Но не уби Фердинанд, не го премахна, за да предизвика ново правителство.

Преди да продължа, трябва да кажа едно нещо, което го зная само аз и Павел Груев.

Фердинанд бе сексуален маниак. И едно недоразумение на природата.

- В какъв смисъл?

- Той беше педераст, но двуфазен.

- Какво значи то?

- е... и го е... А в същото време е... и жени. Жена му от това умря, защото узна истината, но бе много късно. Тя искаше да се разведе, говоря за Мария-Луиза, но католическата религия абсолютно забранява разводите. И понеже в техния брак се бе намесил и папата, тя не можеше да помисли за развод. А на всичко отгоре беше много грозна... отвратително грозна. С лоши зъби, устата й беше голяма.

Залюби се с адютанта си и Фердинанд го обеси - рот-мистър Денко Бойчев се казваше - ... обеси го като куче. Ето защо ви казвам за Данев, че не уби Фердинанд през 1913 г. А Фердинанд убиваше всеки, който му пречеше. Не се спираше пред нищо. Мария-Луиза научи истината за Фердинанд и го удари на е... Започна да се е... наляво и надясно. Нито едно от децата не прилича на никое друго. Борис е сух, слаб, кльощав, като майка си. Принц Кирил ротмистьр Бойчев го е правил, двете княгини са коренно противоположни по характер, и по маниер...

Но Фердинанд беше болен на тема "неотразим красавец", той се смяташе за такъв. И която жена погледнеше, тя трябваше да стане негова любовница.

Поглежда Мара Белчева, тя не го поглежда. Това го вбесява.

В същото време Стамболов й прави мръсни предложения. Повечето български политици са били такива, искат си направо:

"Дай да ти го отпера"... Затова нямаме рицарска литература с образи на гениални любовници като д'Артанян примерно, или като братя Ванцео Атуда Нанто на Балзак.

За какво говорехме? За Мара Белчева и Фери... за Стамболов. Фердинанд като княз тогава искаше да я има пръв. Стамболов дава клетва пред Георги Живков, че той ще я има пръв.

Стамболов решава да изнасили Мара Белчева. Праща мъжа й във Франция да изучава финансите там. А той кани жена му на обед в своята къща на ул. "Тетевенска", на любовна среща.

Това съм го чул от устата на самия Георги Живков. Той имаше най-богатата колекция на скъпи картини в България. Той беше сводникът на Стамболов. Необясними неща за един голям ум като неговия. Тоя Георги Живков вика Мара Белчева на гости. Това става на Гергьовден.

Тя отива, като се надява, че това е внимание към нея. И там заварва - кого мислите? Стамболов. Няма Георги Живков, няма слуги, няма печено агне...

Огамболов - простакът, се спуща към нея, но тя бе здрава. Раздира му ризата, скъсва му палтото и грабва свещника. Трясва Стамболов по главата и го поваля. След това си отива и бие телеграма на мъжа си:

"Връщай се веднага, Мара умира, майка ти..."

Ха сега де! Христо Белчев не е бил през това време в Париж, където го знаят, а в Нанси при любовницата си...

И така, Мара Белчева чака мъжа си, а мъжът й не се връща.

Новината се разнася из София - Мара Белчева била Стамболов. Това стига до ушите на Фердинанд. И той разбрал, че Стамболов е правил опит да изнасили Белчева, но не успял.

И се подработва плана. Как да бъде подмамена Мара Белчева, та да я прекара Фердинанд. Но така, че Стамболов да види това ... да разбере, че тук князът е преди него.

Обаче Стамболов откри една бясна кампания по Фердинанд, като започна да хвали Батемберг, да доказва, че е бил по-достоен владетел от него.

И почна възхвала на княз-батемберговото царуване. То бяха похвали, то бяха венцехвалебствия до небесата... Тайна война между двамата. Стамболов решава да докара костите на Батемберг в София, да има основания да жегне Фердинанд и да му докаже, че е по-силен от него.

И тоя простак взе, че докара костите на Фердинандовия предшественик, по-късно, разбира се... Удържа си думата.

Но и Фердинанд си удържа думата, като каза: "Аз на това търновско копеле ще му е... мамата и ще го натикам в земята, само да остана десет години в България". Той не е вярвал, че ще царува дълго - не. Той е очаквал да го детронират като Батемберг. И затова тласкаше Стамболов към изстъпления и зверства.

Стамболов не разбра едно, че това, което те кара да станеш негов враг, това е погрешното. Както казвах и аз на Ляпчев, на Цанков, на Кимон Георгиев:

"Не създавайте герои - който създава герои, копае собствения си гроб". Турция изкла сто хиляди българи през 1876 г. и затри три милиона свои хора.

Руските царе бяха най-умните царе. Те отдавна премахнаха смъртното наказание и го прилагаха съвсем рядко. Всички изпращаха в Сибир. Хем заселват Сибир, хем и не си накървяват ръцете.

Лесно е да бесиш, трудно е да управляваш. Затова умният управник привлича, не отблъсква. Печели, а не губи...

Мара Белчева бие втора телеграма до мъжа си: "Ела веднага... Мара умира".

Белчев не идва... Стамболов е пуснал свои хора по него да го убият в Париж. Те не го намират. Белчев е в Нанси.

Когато казах, че Захари Стоянов бе убит в Париж по заповед на Стамболов, имах предвид, че неговите хора убиват от засада. Уби Захария, щеше да убие и Белчев там, но Белчев извади късмет... А когато се завръща в Париж, отива в хотела, спира на рецепцията и пита: "Нещо за мене?" Подават му телеграмите. Той припада. Викат лекар. Откарват го в болницата. И болен, разлюлян, сяда във влака и се прибира в София. През това време жена му започва да ходи в двореца да се разтушава, но не ляга с Фердинанд. А Фердинанд я дебне и веднъж я кани да й покаже двореца. Придворните фотографи организират снемането им във всички зали. Фердинанд води под ръка Мара Белчева. Веднъж даже се навежда към нея и дава вид, че я целува. Това се снема.

После я връща в салона и я предава на майка си. Снимките излизат. Хубави снимки... Показват снимките на Христо Белчев... Той пощурява.

И прави скандал на жена си. Замахва да я бие. Тя отива в двореца. Фердинанд я чака.

Майка му беше сводница... Тя я въвежда при Фердинанд.

В двореца са артисти на тези работи. Колко тайни знаят тези стени.

И един ден ще узнаете простата истина, че всичко на този свят е измама и лъжа, че всичко е празни илюзии и гонене на вятъра... Но дотогава ще говорим, защото който говори - той живее.

Стамболов вижда снимката на Мара Белчева в леглото на Фердинанд. Георги Живков сглупил и му казал истината.

Стамболов му удря шамар. Георги Живков не подава оставка, ама казва:

"Аз ще ти го върна..." И отива при Григор Начович... Двамата с Георги Живков правят съюз, да видят убит Стамболов.

Стамболов не знае това. Той гони своите цели... Гони владиката Климент. Гони всеки, който е против него. България пищи канейки. Мародери стават министри. Развратници стават дипломати.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ