Преди десет години в България беше извършена социална и геополитическа контрареволюция. Първата беше грабежът и геноцидът. Откровени престъпници откраднаха онова, което българинът от столетия е изграждал. Те обаче не са толкова опасни и ще изчезнат в едно историческо мигновение.

Много по-опасна е другата, извършваната от тях геополитическа контрареволюция.

Преди седем години за първи път в България въведох тази терминология. Няма да съм откровен, ако твърдя, че тогава съм разбирал всичко. Нещата бяха по-скоро интуитивни. Някой искаше да открадне не само материалното богатство на България. Някой искаше да задигне цялата България, да я измести оттам, където е била от началото на света, да я пусне по нова орбита, която нарекоха алтантичес-ка. Майната им. В историята ни няма нито един, който да е дошъл отнякъде по море. Имало е сами конници, идващи по сушата - от великия континент Евразия, които са създали първата държавност в Европа, които са били велики със своя евразиатски корен.

Но да тръгнем подред. През отминалите години разглеждах геополитиката като константа на фона на изчезналата идеология. Наистина няма нищо по-трайно от геополитиката, която до неотдавна беше считана за лъжлива наука. Тя обаче се оказа много по-дълбока, третираща световната история като отвечно противопоставяне на двата вида цивилизация - сухопътната и морската. Наука, която дава възможност да се мисли не само с времето, но и с пространството. Защото само геополитиката възприема пространството като реалност, която влияе върху цивилизацията, формирана на дадена територия. Тази връзка на културата, традициите и цивилизацията с пространството предопределя геополитическия метод на анализа на света. От тази гледна точка България винаги е била сухопътна държава, с преходен елемент към "морето".

Това са истини, които са били осъзнати още от бащите-основоположници на българщината, заради което атлантизмът винаги се е опитвал да унищожи България, за да си осигури геополитическо господство на Балканите.

Още преди години представих двамата класици на световната геополитика - Хаусхофер и Макиндер, обобщаващи принципите на противоборството на сухопътната и морската цивилизации. И двамата бяха направили непреходните изводи, че сухопътната цивилизация притежава качествено различни характеристики като йерархия, авторитаризъм, предимство на идеалистичните ценности над търговските, над колективното и общественото над индивидуалното. И че морската цивилизация се отличава с индивидуализъм, плутокрация, с приравняването на ценностните системи към финансови еквиваленти.

Като типологии обикновено се разглеждат Рим (по-късно Византия) като олицетворение на сухопътната цивилизация, и Картаген - на морската. След това закономерно Англия стана олицетворение на владетелката на моретата, а нейният сухопътен антипод станаха Германия и Франция. За да се стигне накрая до най-голямото обобщение, че опора на сухопътната цивилизация, на онова, което в геополитиката се нарича "хартленд" - "сърцевина на земята", е масивът на Евразиатския континент, който в по-голямата си част географски и исторически съвпада с Русия, с Руската империя, със СССР, и с някои предмостия, сред които са Балканите и България. Това е геополитическата същност на България, която сега се унищожава от няколко агентчета на атлантизма. Защото противопоставянето на двата вида цивилизации не се основава на идеологии, а на фундаментални цивилизационии опозиции с толкова противоположни абсолютни принципи, които могат да бъдат сравнени само с марксисткото разбиране на класовата борба между труда и капитала.

Геополитиката обаче е още по-фундаментална - тя е науката за диалектическото противоборство между Сушата и Морето, което предопределя историческото развитие на държавите и цивилизациите и естественото противоборство между Запада и Изтока. Днес, от една страна, то се въплъщава от англосаксонските държави, т.е. от САЩ и Англия, и техните стратегически съюзници Турция и Израел, а от друга страна - от Русия, православието, Китай, Индия, предмостията, исляма...

Всички основни конфликти през XIX и XX век се дължаха на това противоборство. Те винаги са засягали и България. Тя е печелела, когато е била там, където е мястото й, т.е. на Изток, и е губила когато се е примъквала към другия лагер.

Когато в Русия победиха болшевиките, геополитическото противоборство възприе нов израз - на битката между социализма и капитализма, на Евразия срещу Атлантизма, на Варшавския договор срещу НАТО. Такова беше и възприемането на света през последните години на Сталин. Геополитическата същност оставаше същата.

Разбира се, това не означаваше, че идеологията не играе никаква роля. Напротив. Тя е сублимация на геополитиката. Нейната функция е да представи дълбочинните геополитически тенденции в по-възприемлива за повечето хора форма.

След временното отстъпление на Евразия и социализма, НАТО - като основно оръдие на Атлантизма, започна атака срещу Изтока. Това беше неизбежно. Защото Евразия живее в едно пространство, а Европа и САЩ - в друго. Алтернативата на Евразия е атлантизмът. И обратното.

Днес геополитическият метод е още по-важен, защото замени идеологическия. На Запад с нищо друго не обосновават продължаващата битка срещу Русия и православието, освен с геополитиката. Тя е в основата на "Шахматната дъска" на Бжежински. Същото се отнася за Фукуяма и неговият "Край на историята" и за "Сблъсъкът на цивилизациите" на Хантингтън. Това са две версии на търсеното западноцентристко развитие на събитията в геополитическата сфера, Фукуяма предлага създаването на световна държава. Хантингтън твърди, че този проект трябва да бъде забавен. Но и двамата са единодушни, че трябва да се построи единна световна западноцентристка държава с едно Световно правителство при Нов световен ред.

В рамките на единния геополитически модел това означава Западът, Атлантическият свят и САЩ срещу Евразия, Русия, Китай, Япония. Евразиатската идея отдавна има корени и в Индия, Иран, Сирия, Либия, Ирак. Този модел определя и геополитическото място на България. Само идиоти могат да отричат евразиатската същност на България. Представяте ли си силна евразиатска България в центъра на Балканите? Това е кошмар за атлантизма, за неговите връзки с Близкия Изток, Средиземноморието, Централна Азия.

Както западната геополитика не може да не бъде атлантическа, така и българската геополитика не може да не бъде евразиатска. Или нашата стратегия ще бъде насочена към центъра на Изтока, или ще бъдем гетото на Запада. Нашата позиция е още по-благоприятна, защото едновременно сме и междинна зона. Нищо че това е геополитиката на малките мащаби, която не е присъща на глобалната политика. Или за класиците Макиндер и Хаусхофер. Но за нас и малката геополитика е достатъчна.

Споменах Хаусхофер. И той е бил евразиатец и е разсъждавал от гледна точка на глобалната геополитика, според която Германия не е самостоятелен полюс, а междинно пространство между атлантизма и евразиатството,заради което би трябвало да направи своя избор - да бъде или със СССР, или с Англия. Ако е със СССР, трябва да е срещу Англия, ако е с Англия - трябва да е срещу СССР. Както е известно, Хитлер, който беше ученик на Хаусхофер, не разбра тези изводи и предприе невероятна авантюра от геополитическа гледна точка. Това не беше грешка. Това беше колосално престъпление срещу германския и руския народ. Ето колко струва неправилно избраният геополитически модел.

И в България само за няколко години разбрахме колко струва престъплението на атлантическите агенти - дилетанти и шарлатани. Защото по-добре е гордата смърт и очистителният пламък, което бяха разбрали великите български евразиатци Левски и Ботев, отколкото робското вегетиране на колене, угодничеството на кривоустите и разпенени атлантисти, продали се за една кредитна карта.

Време е да събираме камъните.

Нашият път е различен.

И ще разберете, че това не са фантазии. И ще потреперите.

И ще извикате: "Страж, колко е часът?" А той ще отговори: "Все още е нощ. Но вече съмва".

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ