Видях НЛО

През февруари се появи едно от най-фантастичните доказателства за най-невероятната хипотеза за произхода на човека...

Изстрелването на космическата совалка Atlantis на 8 февруари с мисия към международната космическа станция беше едно от най-красивите досега. Стартът беше 20 минути след залез и 8 часа преди пълнолуние, с невероятни визуални ефекти, които бяха запечатани от фотографиите на Пат МакКракън от NASA.

Но в един момент се случи нещо необикновено, за което НЕ БЕШЕ съобщено. Това беше дългата тъмна конусообразна сянка, свързала ракетата с пълната луна на хоризонта. Някои казаха, че това е дъга, но повечето специалисти се чудеха как е възможно сянка да се простре от един изключително ярък обект, като излитащата Atlantis, към друг ярък - пълната луна.

Във връзка с това само няколко хора по света си спомниха за така наречения ловец или хващач на души и за някои странни обекти, структури или даже постройки на Луната.

Едната от тях е именно “ловецът на душє”.

Става дума за високия няколко километра монолитен обелиск-игла на повърхността на Луната. Според най-тайните архиви на ЦРУ и КГБ тази структура е била построена от извънземните. Събраните предания и легенди споменават, че от нея се изстрелват душє към земята и ги хваща отново след като “пътуването им до Земята е приключило”.

За това знаят само 50-на посветени в САЩ и Русия. Те знаят, че с “ловеца на душє” е свързана тезата, че създателите на човека е трябвало да се “спуснат” на Земята от Сириус, тъй като техният дом е бил разрушен. Преселниците са подготвили космически кораби, които най-напред са закарали доброволци физически да се заселят на Земята и да я подготвят за пристигащите след това. Според тази теза основната група от душє е пътувала заедно от техния свят до звездата Сол, която е Слънцето, около което се върти Земята. Основната група са се заселили на Слънцето докато завърши подготовката за пътуванията на душєте до Земята. Когато една душа е била подготвена индивидуално да замине на Земята, тя е била “изстрелвана” от Слънцето към Луната. А от Луната, чрез споменатия Обелиск, към Земята.

По онова време Планетарната федерация е била поставила Земята под карантина и никой не е имал право на намеса докато не завърши “експериментът по отглеждането”.

Когато някоя от душєте от Групата от Сириус е била готова за пътуване до Земята, за да бъде “заселена” във физическо тяло, тя е била изстрелвана най-напред до Луната, а оттам - към Земята.

Когато душата завършвала своите уроци, тя е била изстрелвана обратно от друго “оръдие за душє”, което е в Хеопсовата пирамида.

Монолитът на Луната е бил издигнат от Федерацията, за да изстрелва душєте към Земята или да ги хваща по обратния път.

Обелискът обаче се използва все повече в отрицателен аспект, а не за целта, за която е бил създаден. Той прехваща душє, но за да ги пороби, а не като метод за двустранно транспортиране, установен, за да може да се “влиза” на Земята докато е под карантина. Погледнете още веднъж снимката на Atlantis и Луната. Ако някой ни накара да нарисуваме разказаното по-горе ще го пресъздадем по същия начин.

Това обаче дава основание и за друг въпрос. Ако наистина душєте се изстрелват от Луната, дали на Atlantis не е била направена замяна на душє? Дали някой от екипажа в совалката сега няма друга душа?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ