Генезисът на човечеството

В нашата слънчева система има още една планета, която минава между Марс и Юпитер на всеки 3600 години. Тя е 12-та планета, като се включват Слънцето и Луната. Хората от нея са посетили Земята преди 500 000 години и генетически са създали човека и повечето от нещата, за които пише в Библията. Планетата, наричана Нибиру, е населена от интелигентни същества. Те са създали Homo Sapiens. Ние приличаме на тях. Те се наричали Ануннаки. В Библията се споменава за Нефилим - синовете на боговете, които се оженили за дъщерите на Човека в дните преди Великия потоп. По думата Нефилим означава дословно “тези, които са дошли на Земята от небесата”. Те са създали и най-древната култура на Земята - Шумерската. Да не забравяме, че за древните хора “боговете” са били безсмъртни. Земята обикаля около Слънцето за една година, а Нибиру - за 3600 години, заради което те наистина са безсмъртни спрямо нас. Дали отново идва времето човешката раса да се приготви за среща със своите създатели?

/Продължение от предишния брой/

Древната легенда изобразява Нибиру като кръгъл диск с две огромни крила. Този символ на крилатия диск е бил боготворен от шумери, асирийци, вавилонци, египтяни, а след това от всички империи през хилядолетията. Крилата обаче объркваха учените. Но те имат смисъл в контекста на планетата, чийто управител е бил най-висшият авторитет на човешката власт на Земята.

Какво е казал древният текст за орбитата на Нибиру? “Енума Елиш”, описващ Нибиру чрез бога Мардук, разказва за два дома. Те са описани като са използвани шумерски термини АН. УР /Небесна основа/ и Е.НУН /Великият, Господен дом/. Великият дом понякога е бил наричан “най-далечният” - термин използван също за позицията на Плутон и обозначавана като “най-далечната позиция.”

Месопотамските текстове описват Нибиру като “наблюдател” на планетите с орбита, която е била по-възвишена и по-голяма от останалите планети. Тези описания показват най-необичайната планетарна орбита, която се приближава до Слънцето в единия си есктремум, а в другия е извън Плутон - орбита, която е елиптична. Възможно ли е една толкова голяма планета да притежава такава странна орбита? Отговорът може да е “да”, но само при изключителни обстоятелства, като навлизането на Нибиру в Слънчевата система преди 4 милиарда години също е било едно уникално явление.

Колко дълга е орбитата на Нибиру и защо тя все още не е видяна в днешно време? Отговорът се намира в шумерската дума САР, “Върховен владетел”, асоциация с най-висшето божество Ану. Но терминът също означава числото “3600”, изобразено като огромен кръг. В определен контекст той приема и смисъла на “завършен цикъл”. Това би могло да означава, че орбитата на Нибиру е около 3600 земни години, заради което тя напоследък не е била виждана.

Дали независимо от асоциациите за Нибиру с главния бог в шумерските текстове можем да твърдим, че тя е била “домът на боговете”.

Едно от възможните доказателства е числото 12, което е свещено за човека откакто съществува. Ще споменем само за 12-те апостола в християнството. Тъй като няма друго обяснение за свещеността на числото дванадесет не е изключено корените му да се търсят в царството на “боговете” или в астрономията. Планетата Нибиру довежда общият сбор на небесните тела в Слънчевата система до 12 /като се броят Слънцето и Луната/. Според шумерите, съветът на “боговете”, който е вземал важните решения, също се е състоял от дванадесет по-старши богове. Значението на това число е останало и до днес при разделянето на небето от дванадесет съзвездия, което разцепва процесионния цикъл на Земята на дванадесет периода, по 2160 години всеки.

Приемливо потвърждение, че Нибиру е била “страната на боговете”, които са дошли на Земята може да е числото 7. То, както и 12, е било важно за тях, а оттам и за човечеството. Не само с библейските седем дни на сътворението на света, със седемте печата, седемте златни светилника, седемте ангели. Така е не само в християнството. Коранът и “Книгата на Енох” описват пътешествие през седем небеса. И до днес мюсюлманските поклонници обикалят седем пъти около Кааба в Мека. Съвременните култури също са възприели “седемте чудеса на света”, “седемте смъртни гряха” и т.н.

Божественото наследство на “7” се открива и при неизяснения произход на седемте дни на седмицата. Досега учените не са могли да обяснят кой е избрал този фиксиран цикъл. Много вероятно е първоизточникът да са седемте глинени плочки, върху които е написана шумерската “Енума Елиш”.

Седемдневната седмица разделя годината на петдесет и две седмици и отваря вратата към друго мистично число в традициите на Египет и маите според един древен папирус в гробницата в Тебес. Тот - египетският бог на чудото, играе “загадъчна игра на 52”. Числото съвпада и със Свещената обиколка на маите от 52 цикъла, 18 980 дни когато тяхната свещена година от 260 дни е съвпадала точно със слънчевата им година от 365 дни.

Но какъв все пак е началният произход на свещеното число 7? Защо вавилонците са описали тяхното сътворение върху седем плочки! Захария Сътчин изтъква една интересна алтернативна теория. След като идентифицирал асоциирането на дванадесетте “бога” с 12-те планети, той се заинтересувал от непрекъснатото споменаване на бог Енлил, известен като Върховен бог на Земята и “Владетел на 7”. Това подсказало идеята, че Земята е седмата планета, срещана от боговете, когато те пристигали от Нибиру към вътрешността на Слънчевата система, ако се брои отвън навътре.

Такова пътешествие на “боговете” до Земята е било увековечено и от вавилонския ритуал “шествието на Мардук”, давайки си сметка, че вавилонците са нарекли планетата Нибиру на Мардук, в чест на техния национален бог. Но дали “боговете” са живеели наистина на Нибиру? Орбитата му я отвежда толкова далеч от Слънцето, че слънчевото греене би трябвало да е само една шестдесета от това на Земята.

Дали “боговете” не са дошли на Земята не от Нибиру, а с Нибиру? Дали тя не е била използвана като конвенционален космически кораб без гориво със скорост около 10 000 мили в час. Ако отидем по-напред трябва да признаем, че е неприемливо тези “богове” да са еволюирали на Нибиру. Природните условия там са напълно различни от тези на Земята, но те, въпреки това прекрасно са се адаптирали към Земята. По-приемлива теория от тази за Нибиру е една планета от типа на Земята в нашата или близка звездна система. Не трябва да подценяваме и вероятността от развитието на разумни същества на Земята или Марс, напуснали Слънчевата система и върнали се пак тук. Вече и известно, че климатът на Марс някога е бил различен, че на него е имало живот, с изобилие от вода, че някога там вероятно е била базирана напреднала цивилизация. Вероятно неговите обитатели са емигрирали преди стотици милиона години заради изменения в климатичните условия, в това число към Земята.

И обратната възможност - разум би могъл първоначално да се развие на Земята. Периодичните катаклизмитични завръщания на Нибиру в центъра на Слънчевата система са имали огромно влияние върху скоростта на въртене на Земята. През 1993 г. бяха публикувани разработки с доказателства, че хуманоидите са присъствали на Земята в продължение на стотици милиони години. Това може да хвърли нова светлина върху произхода на човешкия род и върху потеклото на нашите създатели...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ