В Европа работят около 100 атомни реактора. От тях в България са 6, от които актуално управляващите искат да затворят 2 или 4. При социализма обществото и научният елит бяха постигнали консенсус, че България трябва да бъде “атомна”. Появилата се след 10 ноември политическа мътилка иска да ликвидира атомния потенциал на страната.

В Европа досега атомни електроцентрали не са изградили само онези държави, които нямат подходящи тектонични условия. “Атомът” дава 80 на сто от цялата енергия в Литва, над 70 на сто - във Франция, 50 на сто - в Белгия и Швеция. Изключително чувствителната към екологията Швейцария произвежда 45 на сто от енергията си от атомни централи. И никой не оказва давление върху тях да спират реакторите. Те няма да се съгласят. Само в България няколко безхаберници поеха ангажименти да унищожат онова, което е било построено с огромни усилия от другите.

Още през 70-те години, след анализи и прогнози, стана ясно, че заради енергийната ни бедност и зависимостта от вноса на нефт и газ, единственият ни шанс да оцелеем енергийно и да се развиваме цивилизационно са атомните електроцентрали.

Построихме Козлодуй, започнахме Белене. За тези най-големи строежи в историята на България бяха подготвени десетки хиляди специалисти. За съжаление днес те са разпръснати из България или по света. Само атомните електроцентрали могат да ни дадат икономическа независимост, да намалят непосилните цени на енергията за производството и населението, само чрез тях ще ликвидираме димящите комини на ВЕЦ-овете и ще се насочим към най-екологичното, т.е. електрическо отопление на нашите жилища. Да не забравяме, че договорът от Киото ни задължава всяка година да намаляваме емисиите на вредни газове от въглищата и традиционните енергоносители с 6 на сто.

Това трябва да направим до 2010 г. Освен това ще припомним, че българите в момента потребяват само 30 на сто от енергията, която се изразходва от един западноевропеец. Поради това ще трябва да увеличаваме производството на енергия и да продължим изграждането на атомни централи. Императивът е не само екологичната, но преди всичко икономическата равносметка. Ако се вземат предвид така наречените мултиплицирани разходи /в рамките на програмата на ЕС Extern E/, които обхващат всички разходи, свързани с производството на традиционната енергия, като например изграждането на мините и тяхното ликвидиране, разходите по изчистването на околната среда, транспортирането на въглищата, лечението на заболелите от замърсяванията и т.н. ще се види, че атомната енергия е 100 пъти по-евтина от въглищната. Десет пъти по-скъпа от атомната е и енергията от газ.

Това е ясно за всеки. Причините за атаката срещу атомните ни реактори са още по-ясни.

Строителството на атомна централа с мощност до 900 мегавата струва около 1 милиард долара. Още 1-2 такива централи и България ще има подсигурена енергия за векове напред, пълна независимост, трайно място на европейската и световна енергийна карта.

Това са цифри на фона на глупостите, публикувани в медиите, предимно във финансираните от западното лоби многотиражки “24 часа” и “Труд”.

Кой и защо прави чудовища от атомните реактори? На първо място са енергийните интереси на Европейския съюз, който иска да превърне България в енергийна колония. Разбира се, нямаше да сме в актуална България, ако не се чуваха и тезите, че натискът е на специалните служби на Русия, които искат да направят Източна Европа зависима не само от руския газ, но и от руските реактори.

Да им припомним, че срещу атомната енергетика в Германия и Франция воюваха предимно левите движения и левите зелени, а в Швеция - аграрната партия, в Испания - комунистите.

Най-лошо за атомната енергетика беше 1979 г. Най-напред в САЩ се появи трилърът “Китайският синдром” за инцидента с горивото на атомен реактор. За съжаление само 12 дни след премиерата стана авария в централата Three Mile Island в Пенсилвания.

Поредното нещастие беше катастрофата в Чернобил през 1986 г. За Западна Европа и САЩ, а така също и за някои в България, след 1989 г. атомната енергия се превърна в демон. Зад това стояха огромни икономически и финансови интереси.

Противниците на атома отхвърляха всички аргументи, доказващи, че е точно обратното, че именно традиционните начини за получаване на енергия са причина за най-големите катастрофи. През 1947 г. взрив на газ в китайска мина за каменни въглища уби 1600 души. През 1959 г. вълната от унищожената речна електроцентрала във Франция уби 420 души. В подобна катастрофа в Италия през 1975 г. загинаха 2600 души. Такива катастрофи са стотици. Едновременно се “забравя”, че катастрофата в Чернобил взе само 39 жертви и че в двете други аварии - в САЩ през 1979 г. и Англия - през 1957 г. не пострада никой.

Противниците на атомната енергия не “забелязват”, че типичната ТЕЦ с мощност 1000 мегавата, причинява всяка година преждевременна смърт на 100-500 души. В САЩ жертвите на въглищните централи надминават 25 000 годишно, а в Англия - 2000. След изгарянето на един милион тона каменни въглища, в атмосферата се отделят 20 000 тона прах, 26 000 тона серен двуокис, и огромни количества въгледвуокис.

В сравнение с традиционните, атомните електроцентрали са много по-приятелски към хората и природата. Най-големият аргумент на противниците им е, че всяка централа с мощност 1000 мегавата годишно дава около 30 тона трудни за складиране радиоактивни отпадъци. Но традиционните централи с подобна мощност “произвеждат” годишно 600 000 тона пепел и отпадъци. В САЩ изчислиха, че тази пепел в атмосферата съдържа радиоактивен уран в много по-голяма доза от изхвърляното от атомна централа със същата мощност.

Атомните електроцентрали са единственият начин за решаване на бъдещите енергийни проблеми. В Русия, САЩ и Канада бяха построени малки и средни реактори, които могат да бъдат използвани и в ТЕЦ-овете. Атомна ТЕЦ с мощност 10 мегавата може да отоплява 1500 жилища. Тя е безопасна, тъй като реакторът се намира в кожух от неръждаема стомана, напълнен с чиста вода, и инсталиран във вкопана в земята бетонна обвивка с радиус 6 и височина 13 метра. При авария се изключва автоматично.

Опасните графитни реактори от първо поколение /като при катастрофата в Чернобил/ вече са история. В момента се появяват реактори от трета генерация, които са “пасивно сигурни” и са охлаждани с вода. При авария се изключват автоматично. Такива реактори строят вече в Русия, Франция, Германия, САЩ. Над тях работят и японците, които в близко време ще представят още по-сигурна конструкция. И отпадъците няма да бъдат проблем, тъй като ще бъдат неутрализирани в ускорители.

Най-атрактивните сега енергийни носители - нефтът и газът, ще се изчерпат след 60-80 години. Но атомната енергия практически е неизчерпаема. Реакторите могат да използват например уран-238, чийто залежи са 140 пъти по-големи от добивания сега уран-235. Ядрено гориво ще стане и уран-232, който е 3,5 пъти повече от урана-235. Ядреното гориво е достатъчно за обслужването на целия свят през хиляди години.

Спирането на атомната енергетика у нас е национално престъпление, което не може да бъде оправдано само с присъщото за актуалната клика невежество. Атомни реактори има в цяла Европа. В Германия те дават 57 на сто от енергията, в Чехия - 20 на сто, във Финландия, където действат две атомни централи, се подготвя изграждането на нови. Разполагащите със 47 атомни централи японци предвиждат до 2010 г. да построят още 40 с обща мощност 22 000 мегавата. До 2020 г. Китай ще изградят атомни централи с обща мощност над 50 000 мегавата. Южна Корея до 2015 г. ще има реактори с мощност над 15 000 мегавата. Нови енергийни блокове се изграждат в Унгария и Чехия. Германците вече се оттеглят от обещанията за ликвидиране на своите атомни централи. Същото прави и Швеция.

Развитието на атомната енергетика в България е абсолютна необходимост. България трябва да остане атомна. Това е бъдещето.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ