Защо ви е свобода, щом имате TV?

Унищожението на българското радио и телевизия беше финалът на катастрофата на СДС, паникьосан от нарастващата лавина на оправданата обществена агресивност срещу управляващите. Помните ли физиономията на позеленелия и треперещ от страх Костов пред таксиджиите?

Дошлият с насилие на власт СДС се страхува от същия вариант. На това се дължи и смешната му максима, че “който има радиото и телевизията, държи и властта”.

Заради това всяко разклащане на политическата обстановка водеше до земетресения в радиото и телевизията. Битката за екрана и микрофона се насочи именно срещу онези журналисти, които най-много помагаха преди 4 години на Костов да стигне до властта. Даже такъв “млад перебежчик” като освободеният Александър Велев стана неудобен. Въпреки че можеше да бъде още експлоатиран от СДС като син на Радослав Велев, дългогодишен журналист от “Работническо дело”. Друг удобен топъл политолог е и Евгений Дайнов, също синче на бившия кадър на “Работническо дело” Александър Дайнов, завършил с парите на ЦК на БКП образованието си в Лондон. Трети удобен за СДС е политологът Иван Кръстев, синче на бившия шеф на отдел на ЦК на БКП Йото Кръстев. Но и те вече не са нужни. “Негрите свършиха своето, негрите могат да си вървят”.

Дойде време на още по-мургави негри, такива пълни професионални недоразумения като Лили Попова, Бориславов, Дачков.

Всъщност от няколко месеца в радиото и телевизията има военно положение, реализирано чрез измисления орган НСРТ. Ще припомним, че в него има няколко члена, намерили поле да се изживяват като сиви медийни кардинали. Периодично те са подменяни с други като тях. След като ликвидираха телевизията те се захванаха с радиото, и с онези журналисти, които най-накрая започнаха да схващат истината.

Стремежът към тотален контрол над радиото и телевизията се дължи на убеждението на актуалната политическа котерия, че поне 70 на сто от българите черпят своята информация от стъкления екран или от “Хоризонт”, че ретушираната според техните “визии” България е истинската. Психологически това е разбираемо, тъй като колкото повече медийно са ангажирани тези несретници, толкова повече надценяват медийното влияние върху противниците и обществото.

Това обаче отдавна не е истина. Българите отдавна не искат въобще да ги гледат и чуват. Но атаката срещу медиите се ръководи именно от онези, които се отнасят с омраза към политическия опонент, считан от тях за по-лошо качество, по-глупав, по-наивен. Те все още не могат да схванат, че няма нужда да се борят за радиото и телевизията, защото камерата и микрофонът отдавна не оказват почти никакво влияние върху политическата ориентация на хората, а само подклаждат общественото разцепление.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ