/Продължение от предишният брой

Русия реши да стъпи в България и стъпи. Аз ли ще я отместя и съборя. Нея - слона! И затова казах на хората на Муравиев на 8 септември: “Нашата е изпята! Нашата е свършена. Щом руснаците са в Добруджа и Шумен, утре са тук. Дигайте бялото знаме и да се предаваме. Руснаците са великодушни. Те щадят победения”.

Когато идва в София генерал Гурко, на 23 декември 1877 г., намират пет хиляди ранени и болни турски войници. Голи, боси, изпокъсани, гладни. Русите ги обуват, обличат ги, нахранват ги, лекуват ги. Русите не си играят на дребни жестокости.

Муравиев трепери: “Ще ни изколят!”

“Кой ще те коли, бе говедо? Защо да те коли! Да мърси ножа си. Глупости. Я мирувай и трай, че ти е еб..а майната загубена. Ти лашна кораба в пропастта и сега трепериш. Стой тука и мълчи!”

Но генерал Цанков, този на ШЗО, не ме разбра. Той каза: “Ти си се продал на Русия”.

“Не на Русия - казвам, а на историята. Историята заповядва тук да дойдат руснаците. И те идват.”

“Ще ни изколят...”

“Защо да ви изколят? Какво сте вие? Диванета, глупаци. Смятахте, че като подпалите едно село, ще подпалите Балкана. Колко са ги палили селата в турско - нищо. Българинът не умира никога.”

- Г-н Буров, кой е бил най-драматичният, най-тежкият момент в живота ви, когато сте били на косъм от смъртта?

- През 1925-1926 година.

- Какво стана тогава?

- Това беше времето, когато трябваше да се повали Александър Цанков.

- И вие да станете министър?

- Не. За министерството не ставаше дума. Трябваше да се събори Цанков. Аз ви разказах вече за министър Янко Стоенчев. Как го принудих да подаде оставка и да се обяви министерска криза. Той бе македонец. А македонците бяха разделени на три крила. Едното - комунисти, другото - “охридисти” начело с генерал Протогеров и Лев Главинчев, третото - на Ванче Михайлов. Тодор Александров бе убит. Уби го Ванче, а обвини Александър Протогеров. И започнаха двете крила да се изтребват. Изтребиха се не заради Т. Александров, а заради тютюневия монопол.

- Какъв монопол? Тогава не е имало монопол.

- Така го наричаха. На “охридистите”, начело с Ал. Протогеров, правителството на Ал. Цанков бе предоставило рулетките, хазартните игри, игралните домове... Те бяха техни. А на ванчевистите - тютюните. От всеки килограм продаден тютюн, те получаваха по един лев данък за организацията си. Едните печелиха от хазарта, другите от тютюна. Един трябваше да удари другия, за да спечели. Но те и двамата се пазеха от мен. Защото разбираха, че ако стана министър на външните работи ще ги лиша от монопола им на хазарта и на тютюна. Една държава, която разчита на пороците, на слабостите на хората, тя също е загубена! Държавата, която насърчава проституцията - тя също е загубена. Проституцията е болест като комара. Вярно, че без бардаци и курви не може - това е необходимост, но за богатите държави. Бедните трябва да се женят, за да създават семейства и деца.

Аз бях против това, Цанков за него. И основа първия публичен дом в бар “Паризиана”. Него го държеше Лазар Добрич. Той е първият организатор на проституцията в България. След него Мамичка. Третият бе сводникът на Хаджиславчев. Но Мамичка остана, другите двама отстъпиха.

Пратих сестрата на Мария при хората на Ванче. От тях узнах, че Ванче се е свързал с Менча Карничева и че ще се жени за нея. Че Менче му е сляпо подчинена. И ще направи каквото поиска. Аз влязох в съюз със запасните офицери. Защото те и запасните подофицери можеха да се противопоставят на македонците. Също и действуващите офицери. Мария ми каза, че Цанков заявил на царя: “Ако остана още една година на власт, обещавам ви два двореца лично за вас.” Той не би се смутил да му ги даде. Това не биваше да става. Борис III беше ерген. Той се лакомеше за дворци и пари. Мария Румънска го отряза. Ожени се и го изостави. Той се обиди много. Стана враг на всички.

Трябваше да кажа на царя в очите: “Вас няма да ви вземе никоя жена. Сестра ви няма да се ожени за никого. Нея няма да я вземе даже албанския принц, защото вие сте едно корумпирано име. Едно царско семейство с тежки поражения на духа. Погледнете истината в очите и разберете това нещо. Вие сте обречен да останете стар ерген, ако не изгоните Цанков, ако не спрете тези кръвопролития. Единствено ние с Ляпчев можем да направим това и да ви оженим”. Той се замисли.

Аз продължих: “Ако вие не премахнете Цанков и Вълков, ще бъдете наказан жестоко. Природата и съдбата ще си отмъстят на вас. Сестра ви ще остане стара мома. Вие - стар ерген. Над вашето семейство тегне проклятието на майка ви - тя е проклела баща ви и вас, децата, да бъдете без потомство. Защото носите заразата на цар Фердинанд, който обеси любовника на майка ви пред нейните очи, и тя умря...”

Царят припадна. Аз му казах цялата истина за него, за баща му. Казах му, че е правен от друг, не от Фердинанд, защото майка му е дошла бременна... Тя затова се е съгласила да се омъжи за баща му, защото нямало къде да се дене... Папата е гарантирал за нея.

- Г-н Буров, защо не се споразумяхте с Цанков?

- Как можеш да се споразумееш с окървавен човек. Той бе разделил властта на периметри. На себе си бе оставил банките, на Ванче - тютюна, на Т. Александров - хазарта. /В “Юнион-палас” рулетка, в “Сплендид-палас” рулетка, тайна, разбира се, във “Феникс” - рулетка, явна, в “Рицилионе” - рулетка тайна, в “Етоал” - рулетка тайна, във Варна четири рулетки - две тайни и две явни. Злато валеше там, злато.../

Рулетката във Варна работи с италиански капитали, както в Кюстенджа. Ванче Михайлов иска да вземе рулетките и да изостави монопола на тютюна, защото производството на тютюн спадна. Тогава разбра, че трябва да стане мой съюзник. Отказа се временно от Цанков, но получи писма и декларация от Ляпчев, че запазва монопола на тютюна и ще му се дадат половината рулетки.

Ляпчев казал на Ванче да се съгласи. И той се съгласи. Ванче откри фабрика за хероин в Красно село и в Овча купел. Аз побеснях. Но нямаше какво да правя. Ляпчев бе дал съгласието си за това. Ето такива неща преживях аз... Преживях ги тежко, мъчително, защото властта изисква жертва и катаклизми, тя изисква компромиси. Ляпчев даде съгласието си Ванче да има фабрика за хероин, да има хазарта. И това стана след смъртта на Протогеров. Цанков не успя да направи това, което направи Ляпчев. Сега мене ме обвиняват, че съм развратил страната. Не аз, а онези, които бяха при мен, го направиха. Ако бях на мястото на Стамболийски, щях да дам по пет милиона на Ал.Протогеров и на Ванче и 10 милиона на Т. Александров. И те щяха взаимно да се избият. Така се действува. Ляпчев го направи с Ванче. На него даде 30 милиона, на Протогеров нищо. Ванче уби Протогеров и остана сам. Ето сред такива хора трябваше да работя аз. Но моите хора се изтощиха. Съсипаха се. И аз станах министър отчаян, уморен и ожесточен към света. Не съм ял сладко хляба си, защото никой министър не яде сладко хляба си... Никой, освен онзи, който е камък и дърво като Цанков.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ