Основите на геополитиката

/Продължение от предишния брой/

Между падането на Константинопол и борбата за независимост на православните балкански народи имаше едно събитие с голямо значение за цялото Православие. Това беше руският разкол и последвалите го реформи на Петър I. В този момент в Русия се извърши промяна на статута на Православието. Догмите на Източната Църква се разклатиха. Пренасянето на столицата от Москва в Петербург, изпразването на Патриаршеството и учредяването на Синода означаваше, че Русия престана да бъде Православна империя в богословския смисъл. От този момент руското православие само частично съвпадаше на геополитическо равнище с руската държава. Въпреки това руската геополитика продължаваше изначалната си линия, но на друго равнище, тъй като политическите интереси получиха предимство над религиозните.

Основното геополитическо напрежение беше между Русия и Австрийската и Британската империи. На религиозно равнище това беше сблъсък между православието и католицизма на Австрия, и калвинизма на Англия. Революционна Франция пък се опитваше да разшири републиканските идеи и Просвещението. Трябва да се отбележи, че ако Русия и Австрия все пак имаха някои общи геополитически интереси /противопоставянето на Турция/, то стратегията на Англия винаги е била противоположна на Русия, включително пълната подкрепа за османската империя, а днес - за Турция.

Националното освобождение

През XIX век православните народи - българите, гърците, сърбите, албанците и румънците започнаха да се освобождават от турците. Религиозният фактор беше един от основните мотиви.

Появата на нови православни държави и разрушаването на империята на отоманите се дължеше на няколко геополитически и идеологически фактори:

- на деградирането на политическата власт на турците се противопостави националното чувство на балканските народи, което по онова време се стимулираше особено от Франция;

- Русия, като геополитически противник на Турция, използваше ситуацията, за да унищожи своя враг отвътре в Гърция и на Балканите. Това се съпровождаше от геополитическо давление на Русия срещу Турция;

- започна истински религиозен ренесанс на православните народи;

- в този период се формираха и политико-идеологическите концепции за Велика Гърция, Велика България, Велика Сърбия, Велика Румъния и т.н.

Megale Idea

Привържениците на Велика Гърция се стремяха към пълното отвоюване на гръцките територии от турците, създаването на Нова Византия, връщането на Константинополския патриарх и неговата ръководна роля в целия православен свят. След националното въстание през 1830 г. гърците създадоха малка независима държава около Пелопонес, която след балканските войни през 1913 г. беше удвоена. Осъществяването на Великата идея обаче се сблъска с геополитическите интереси на други православни държави, тъй като гърците искаха да присъединят Македония, Тракия и други територии, за които претенции имаха българите и сърбите.

Важно е да се отбележи, че национално-освободителната борба на гърците не се приветстваше от гръцкото фанариотско духовенство и от Константинополския патриарх. Политически те по-скоро бяха солидарни с османската империя, отколкото с руската геополитика или с балканските народи. Разпадането на турската империя беше катастрофа за фанариотството. Гръцката аристокрация, генетически свързана с фанариотите, даже след получаването на независимостта беше свързана с Австрия и Германия. Гръцката буржоазия обаче сред която съзря “Великата идея”, беше привърженик на съюза с Русия. Отчетливо се виждаше и по-голямата близост на официалното гръцко православие с Ватикана.

Идеята за

Велика Сърбия

Идеята за Велика Сърбия, градяща се на историческия прецедент на голямата балканска държава през XIV век, беше възродена от сръбската освободителна борба. В началото сърбите си върнаха от отоманската империя малка територия, след което започнаха битка за създаването на независима славянска балканска държава, доминирана от сърбите. След 1815 г. имаше две геополитически ориентации, представлявани от двете сръбски династии - на Обренович и на Карагеоргиевич. Първите бяха ориентирани към Австрия. Карагеоргиевич пък бяха насочени към Русия. През 1903 г., не без участието на руските служби, династията на Обренович беше свалена и Сърбия се обърна към проруската линия. До 1920 г. Карагеоргиевич създаде Югославия, огромна за мащабите на Балканите държава, обединила под сръбско начало католическите хървати и словенци, православните македонци, мюсюлманите от Босна и албанците. Тази геополитическа конструкция не можеше да бъде стабилна. Особено напрежение тя достигна по време на Втората световна война, когато прогерманските Босна и Хърватия извършваха геноцид срещу православните сърби.

Велика Румъния

Идеята за Велика Румъния също се появи в православна среда. Ставаше дума и за противодействие на фанариотите, опитващи се да подчинят румънския клир. Антитурските и антифанариотски настроения бяха подкрепяни от Русия. Едновременно, от XVIII век в Румъния се активизираха униатските тенденции за подчиняване на православната църква на Ватикана при запазване на православните обреди. Това беше геополитическа атака на Ватикана, поради което униатството беше разглеждано от православните като тактически ход на католицизма. В самата Румъния униатството бе силно в Трансилвания и се опираше на католическата Австрия. Православието се подкрепяше от Русия. Гръцките фанариоти пък провеждаха в Румъния протурска политика както срещу Австрия, така и срещу Русия. Идеята за Велика Румъния имаше православен подтекст и с него румънците се бореха за национална независимост. Важно е, че румънският национализъм имаше антигръцки характер.

Велика България

Много специалисти определят началото на православното и национално възраждане на българите към 1870 г., когато с подкрепата на Русия беше създадена българската екзархия, поставила си за цел да обедини всички православни, живеещи на Балканите, в огромен геополитически блок, политически враждебен на османската империя и духовно противостоящ на Константинополския патриарх и на фанариотите.

Паралелно с получаването на политическата самостоятелност България разработи националния си идеал за “България на трите морета”, което предполагаше връщане на Македония, Тракия и Константинопол.

Традиционно проруското българско православие в някои моменти се отклоняваше от тази линия заради политиката на Фердинанд и Борис и изоставаше постигането на националните цели, обръщаше се към Централна Европа и ставаше съюзник на Австрия или Германия срещу Русия.

Заедно с появата на православните държави на Балканите тяхната геополитическа ориентация постоянно се колебаеше между Русия и Австрия, между руското православие и римския католицизъм. Формален повод за този доста устойчив дуализъм бяха някои спорни територии - на първо място Македония. Заради Македония постоянно имаше търкания между Гърция, България и Сърбия. Подкрепата от Русия на едната страна в конфликта автоматически хвърляше другата към Австрия.

Геополитическото лоби в православните държави

Геополитическият анализ на балканските православни държави показва една закономерност - във всяка има две геополитически лобита. На първо място действа проруско лоби, ориентирано към геополитиката на руската православна църква, която следва /с направените уговорки/ линията “Москва - Третият Рим”. Това лоби е срещу Рим и срещу Австрия и католическа Германия, т.е. срещу католическия сектор на Централна Европа. Едновременно то стои на антитурски и антифанариотски позиции, противопоставяйки се на Константинополския патриарх.

На второ място действа противоположното лоби, което може и да е православно, но се стреми към сближение не с Русия, а с Рим, ориентирано е към Централна Европа, към униатството или католицизма.

На трето място в региона са останали следи от турското влияние, което се поддържа от Англия. Това означава, че англосаксонската геополитика се опира на фанариотските тенденции в балканските страни, традиционно свързани с османската администрация.

Разпадането на Югославия беше добър пример за геополитическото разпадане на Балканите. Русофилската линия се въплъщава с позицията на Белград и босненските сърби. Хърватия и Словенско се ориентират към Централна Европа, а англосаксонските Англия и САЩ подкрепят босненските мюсюлмани, наследниците на турците. С нова сила се появява и албанският проблем, по-точно в Косово. Антируските настроения в днешна Румъния и Молдова отново ни карат да обърнем внимание на униатското и прокатолическото лоби.

Руската

православна църква и Съветите

Връзките между православието и съветския режим са трудни за оценка. От една страна съществува мнението, че съветският период е наследил от дореволюционна Русия геополитическата линия, съвпадаща в най-важните аспекти от геополитиката на руската църква. Това условно се нарича “сергианство”, от името на московския патриарх Сергей, който формулира знаменитият тезис “Вашите успехи са и наши успехи” в обръщението си към Сталин. Тази сергианска формула съвсем не е толкова парадоксална. Защото болшевишката революция донесе огромни промени и в църковния живот на Русия, които са поразителни със своя геополитически символизъм. Най-напред беше възстановено Патриаршеството, след това столицата беше върната в Москва, с което символично се върна и идеята за “Москва- Третият Рим”. Болшевиките наследиха цялата руска геополитика, укрепиха държавата и разшириха нейните граници.

Втората гледна точка разглежда съветска Русия като антитеза на Православна Русия, а сергианството - за конформизъм с антихриста. Този подход изключва възможността от разглеждане на съветския период като продължение на геополитиката на Православието. Показателно е, че тази позиция съвпада с позицията на фанариотите и се съпровожда от симпатия към англосаксонските държави.

По-близо до истината е първата гледна точка, която възприема съветския период като продължение на общата планетарна стратегия на руската държавност, като приемник на византийската традиция за конфронтация с “латинската митра и турския тюрбан”. Тази линия кара Русия да участва и в балканската геополитика, което от своя страна принуждава балканските православни държави да се определят дали ще сътрудничат с Русия или с фанариотската тенденция, която е инструментална в общата структура на османската империя и на тайните връзки с Ватикана.

Това е фона, на който трябва да се разглеждат “спонтанните” идеи на някакви български “интелектуалци” да канят папата в България. Невежеството не е добродетел. Ако е преднамерено, то може да е с катастрофални последици...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ