В навечерието на новата година Владимир Путин произнесе следната фраза: “Считам, че моят контракт завърши”. За какъв контракт ставаше дума се разбра веднага. Ставаше дума за “семейния”, за някои ангажименти, поети от Путин спрямо семейството на Елцин и неговото обкръжение за период от една година. Годината изтече.

В този смисъл преходният период от “епохата” на Елцин към “епохата” на Путин завърши. Русия е на прага на нова ера.

Първи почувства това Павел Бородин, когото арестуваха в САЩ. Кой е зад ареста не е толкова важно. По-важно е, че един от стълбовете на “семейството” на Елцин вече го няма и едва ли ще излезе от ареста в близко време.

Последва го и самият “стълб” Борис Елцин, който най-добре знае какво означават думите на Путин. Дали следващата му крачка няма да е преразглеждане на указа за имунитета на Елцин?

Едва ли някой беше изненадан. Путин отдавна даваше ясно да се разбере, че “охранителният период” за повечето олигарси и членовете на “семейството” приключва, че срокът на социалния контракт с елцинския елит изтича.

В този смисъл Москва е на прага на истинското, а не формалното встъпване в длъжност на Владимир Путин. Трябва да се очаква, че то ще се съпровожда с нова конкретна програма за действия на президента и пълна смяна на политическия екип от бъдещите изпълнители на програмата.

Путин знае, че новите идеи, озвучени със стари фамилии, няма да работят. Знае, че компилацията от учебниците по икономика за началните курсове на Бостънския и Харвардския университет, който състави вицепремиерът Греф при встъпването в длъжност на Путин не са никаква действена програма. Такава програма чак сега се изработва.

Именно срещу “липсата на ясна позиция” на Путин протестираха досега ексолигарсите. Но ако те не виждат “ясната позиция” на Путин това не означава, че не са я почувствали Березовски, Гусински и другите регионални барони. Предчувства я и останалото така наречено бизнес-общество. Ексолигарсите се обединиха в “профсъюз”, за да се спасят и да се опитат да изтъргуват за себе си изгодни условия. Но институционализирането на истинската програма на Путин вече е зад ъгъла. Тя ще последва веднага след започналата вече кадрова революция.

Страхът на ексолигарсите е понятен. Страшната дума инвентаризация се чу от Путин неведнъж. Това преди всичко означава изработката на ясни правила на играта по всички направления. Най-напред ще се направи преоценка и инвентаризация на всички активи в страната. Ще последва мобилизиране на средствата за модернизиране на икономиката и пускането на бартърния сектор, земята и интелектуалната собственост в пазарен оборот.

Това ще бъде и ревизия на външнополитическите отношения и на военно-промишления комплекс на Русия.

Разбира се, за тази нова програма са необходими нови хора. Това, че досега екипът около президента не е тотално сменен, означава, че все още не е решил до край проблема с управляемостта и далечната насоченост на процеса, който възнамерява да задвижи на високи обороти. Десетте години на грабителския капитализъм в Русия я доведоха до пълен упадък. Днес икономиката й се нуждае годишно от 60-70 милиарда долара инвестиции. Това трябва да става на фона на нарастващото изплащане на външния дълг. Без мащабно и бързо преструктуриране, реализацията на тази задача е невъзможна.

Това пък е невъзможно и без очистване на балансите на предприятията, т.е. засичане и анулиране на дълговите задължения, по подобие на японския вариант през 40-те години. Това ще очертае истинската картина на вътрешния държавен дълг и ще увеличи привлекателността на предприятията, пострадали катастрофално при Гайдар и Чубайс.

Преструктурирането и нулирането на всички дългове ще доведат до преоценка на капиталовите активи и на взаимоотношенията между собствениците.

След инвентаризирането ще се разбере, че държавата продължава да притежава контролния пакет на промишлеността. Такава перспектива панически плаши олигарсите, които все още имат политически потенциал да се противопоставят на Путин. Но за тях е опасен и световният капитал, който ще ги смаже още по-бързо. Олигарсите помнят 1998 г. Поради това те се нуждаят от защитата на държавата и трябва да преговарят с Путин. Неговата позиция сега е много силна. За всеки случай наложи за времето на преговорите мораториум върху всякакви манипулации със собствеността.

Инвентаризацията отговаря и на социалните очаквания на обществото. В края на миналата година Москва анулира договореността “Гор-Черномирдин”. Русия и Иран се договориха да продължат изграждането на втория блок на Бушеровската атомна електроцентрала на стойност 1 милиард долара. Това беше стратегическа крачка в навечерието на инвентаризацията. По понятни причини тя не отговаря на интересите на Запада. Инвентаризацията засяга интересите не само на ексолигарсите, но и на западните инвеститори. Така например около 30 на сто от руските газови залежи принадлежат на чужденци, а от нефтените на “Лукоил” - над 50 на сто.

На вътрешната арена Путин вече реално е решил проблемите. По-сложно е положението на международната арена. “Групата на 7-те” добре разбират, че направеното преразпределение на собствеността при Елцин е чист грабеж, тъй като ставаше при максимално намалена цена на всички руски активи. Но не искат да върнат купените почти без пари руски богатства. На това се дължи и безпрецедентният натиск на Парижкия клуб на кредиторите върху Русия. А това само засилва съпротивата на Кремъл и руския национален радикализъм.

Путин напълно възстанови военно-техническото сътрудничество с традиционните купувачи на руското оръжие.

Неотдавна правителството прие разширения списък на нефто-газовите находища, които ще разширят зоната за западния капитал. В нея влизат Сибир и Далечният Изток. Внимание заслужава и проектът за строителство на тунел под Беринговия пролив. Получи развитие и идеята “инвестиции срещу дългове” започната на срещата Шрьодер - Путин.

Ясно е, че операцията под наименованието “Владимир Путин” се появи не преди една година. Разработката на такъв план не е по силите на сегашното му обкръжение.

Преди да спомене за “прекратяване на договора” Путин докладваше за “изпълнението на поставената задача”. Обикновено такива шеговити думи съвсем не са шега.

Да се опитаме да се огледаме назад. Къде може да се намери в Русия толкова добре структурирана организация, която е в състояние да разработи най-напред организационния проект за издигането на Путин, а след това социално-политическата му програма? Отговорът е един. Само Ясенево. Тук, преди това, в Първо главно управление - разузнаването, а сега - в Службата на външно разузнаване, работят хора, които познаваха добре кулисите на света, движението на парите и механизмите на властта, много преди Березовски да бъде заловен на границата с контрабандно бельо, а Гусински - с трафик на бижутерия.

Погледнете внимателно тактиката и стратегията на най-близкото обкръжение на Путин. През целия период на така нещастно завършилата “епоха” на Елцин, в Русия имаше само един сериозен играч - разузнаването, бившето Първо главно, а сега - външното разузнаване. Всички други само си въобразяваха, че са играчи, но бяха марионетки и аматьори.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ