Единственото нещо, което вилнеещата в България демокрация не успя да промени беше химнът. Не че не искаха, но нямаха време заети с други неотложни работи. Успяха обаче да изпраскат куплетите, останали от социализма, и оставиха само първият. Но прочетете какво остана:

Горда Стара Планина,

до ней Дунава синей,

слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней.

Мила Родино,

ти си земен рай.

Твойта хубост,

твойта прелест,

ах, те нямат край.

И всички все още заставаме мирно и ревем като овни, че Балканът е горд, че Дунавът е син, че Пирина-пламеней. И се дерем, че тя е земен рай, че е хубава, че няма край.

По-голяма лъжа от това, здраве му кажи.

Нито планината ни е горда, а е изсечена до дъно, нито Дунавът е син, защото е пълен с цианкалий, нито Пирина пламеней, но всеки момент може да пламне...

Нито родината ни е рай, а един усъвременен ад, нито има съответната прелест.

Това с края, обаче е вярно. Той наближава. Краят в химна трябва да остане. Иначе единодушно констатираме, че текстът на химна е лъжа и измама, че в него няма вече нищо вярно, че той трябва да бъде изхвърлен в коша.

Всъщност текстът на Мила родино се появи тогава, когато в него имаше доста истина. Залесявахме Стара Планина, борехме се за чистия Дунав, разкрасявахме Тракия и Пирина.

Химнът имаше и друго хубаво нещо. Замени предишния, който точ в точ беше като съветския и лично беше одобрен на времето от Йосиф Висарионович.

Малко хора помнят, че новият “Мила родино” на една от олимпиадите /вече не помним коя/ беше признат за най-музикалния и най-смисления. Някой беше превел на оценяващите и думите. И никой не каза, че не е така.

Я си представете днес някой отново да преведе на европейците единствения куплет на химна. Пълен смях. Кой ще ни повярва? Защото за влизането в този рай трябва да си докарат рота от бодигардове или поне две безоткатни гаубици за бой по софийските улици. В Пирина ще ги ограбят в хотела, а ако не ги удавят в Дунава няма да им простят митничарите при излизане от Тракийската равнина на КПП-то в Свиленград. Зад самата тракийска равнина, както е известно, е държавата Турция, която вече е в НАТО. Фактът, че и ние искаме да влезем при Турция в НАТО съвсем не означава, че тази равнина ще бъде наша. Същото може да се каже за Пирина и за Дунава.

А къде е новият исторически момент, че вървим напред в единен строй с големия брат САЩ. Къде е съвременния контекст на новите реалности на демократична България?

Поради това обявяваме конкурс на нов, съвременен текст на “Мила Родино”.

Едва ли има българин, който да оспори тази необходимост, налагана от новата същност на XXI век.

Поради това, хващайте се за писалките, пишете нов текст и ни го изпращайте в “Строго секретно”.

Авторът на най-смислените думи към старата мелодия ще бъде награден с 200 лв. Но много по-голяма ще бъде благодарността на Отечеството. Разбира се победителят няма да бъде избран в тесния редакционен кръг, а от по-широко жури, като най-добрите текстове ще публикуваме.

Родината се нуждае от нов текст към химна.

Побързайте, преди от него да е останала само последната дума - край.

Родината, това съвременно Отечество на октопода, се нуждае от вас.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ