В средата на февруари стратегическите ракетни сили на Русия изстреляха междуконтиненталната балистична ракета Топол-12 М към полигона Кура в Камчатка. Целта е била улучена - съобщиха военните. Но наред със своите военни аспекти новата суперракета Топол имаше и политическо въздействие - да напомни на страните от НАТО, че Русия продължава да бъде ядрена свръхсила, която няма да толерира разширяването на атлантическия блок, особено в Балтика и на Балканите, да ги накара да обърнат повече внимание на идеята на Путин да бъде изградена общоевропейска нестратегическа антиракетна система като алтернатива на американската национална антиракетна система. Изстрелването на Топол се съпровождаше от ракетни стрелби от суша, въздух и вода.

Ако светът се върне към студената война, Европа ще пострада най-много. Това беше съобщено и на генералния секретар на НАТО Джордж Робертсън в Москва. Русия ще предприеме всички мерки, за да защити своите национални интереси ако НАТО продължи да я игнорира и провокира. Москва е категорично срещу включването на трите балтийски републики Латвия, Литва и Естония в НАТО. Ако се вземе предвид, че Полша вече е в НАТО това означава, че руският енклав Калиниград ще бъде напълно заобиколен от НАТО. За Путин това е неприемливо, а бъдещото разширяване на НАТО ще създаде “нови линии за разделение”.

Ако се вземе предвид и неблагоприятно развиващата се ситуация на Балканите /включително постоянните антируски провокации на актуалния режим в София/, положението наистина е тревожно. В някои отношения то напомня кубинската криза от 1962 г., но на много по-високо равнище.

Светът отново се промени бързо. Поради това от самото начало Путин отделя голямо внимание на възстановяването на руския военно-промишлен комплекс /ВПК/. Една от първите му декларации беше за спешната необходимост от преодоляване на кризата във ВПК, което ще помогне за възстановяването на международния статут на държавата и за решаването на вътрешните й проблеми - стимулирането на реалната икономика и създаването на боеспособна армия.

Наследството е тежко. При Елцин олигарсите отхапваха от военния комплекс най-добрите износноориентирани предприятия. Но Путин успя да върне контролните пакети на Балтийския завод, произвеждащ бойни кораби за Индия, Северния ферв - за Китай, Московския радиотехнически завод, 14 на сто от “Сухой”, Ковровския механичен завод, завода “Дегтярев”, “Сокол”, “Росвертол”, Балтийския и др. Кризата в тях и в другите връщащи се към държавните заявки заводи беше дълбока. Олигарсите не се интересуваха от решаване на проблемите на военното производство. Целта им беше да завладеят финансовите потоци, движещи се с износа на военните заводи.

Това пролича особено след кризата през 1998 г., когато всички упълномощени банки и финансови структури, през които минаваха износните плащания за доставките и руско оръжие, се оказаха огромни длъжници на ВПК.

След кризата практически целият военно-промишлен комплекс преустанови своята дейност. Но от началото на 1999 г. ситуацията започна да се променя. Отбранителните държавни поръчки на правителството бяха финансирани в 85 на сто.

За да се разбере ролята на военно-промишлени комплекс на Русия, трябва да се припомни, че цялата история на съветската държава беше непрекъснато противопоставяне на враждебно обкръжение, практически по целия свят. Абсолютно автономен военен комплекс страната започна да изгражда още през 30-те години. Преди Втората световна война СССР разполагаше с най-мощната в света военно-промишлена инфраструктура, произвеждаща всички необходими видове оръжия и военна техника, както и гражданска продукция. Именно заради това СССР успя да победи Германия. Появата на ядрените оръжия след войната само засили надпреварата във въоръжаването.

СССР беше принудена сама да се противопостави на 23-те най-развити държави в света. На него се опираше и Варшавският договор. Всъщност цялото вътрешно производство представляваше единен военно-промишлен комплекс с граждански филиали, които също всеки момент можеха да преминат към военно производство.

Преди краха на СССР през 1991 г. ВПК беше гръбнакът на цялата икономика, без който не можеше да съществува нито един отрасъл.

Русия наследи от СССР 60 на сто от целия му икономически потенциал и 85 на сто от въоръжените сили. Производствените мощности на ВПК надвишаваха гражданския сектор три пъти. Производството продължаваше. Но заради загубата на някои външни пазари оръжието отиваше в складовете. Последваха фалити и неплатежоспособност, от които се възползваха олигарсите, купуващи огромни мощности без пари.

Към началото на 2000 г. производството на военна техника намаля над 11 пъти. Заради липсата на средства делът на новото въоръжение беше не повече от 10 на сто. Ситуацията започна да се променя заедно с появата на отделен вицепремиер, ръководещ отбраната. Това беше бившият ръководител на най-голямото предприятие на комплекса - ЛОМО, Иля Клебанов. Той побърза да създаде на основата на най-крупните предприятия специализирани концерни. Засега обаче среща трудности заради съпротивата на директорите и губернаторите. Но Путин е готов да я преодолее с административни и даже силови мерки. Заради това уволни и шефа на най-големия износител на зенитно-ракетни комплекси “Купол” Юрий Шестаков.

Ще припомним, че след сливането на “Росвооружение” и “Промекспорт” единственият генерален заявител стана Министерството на отбраната. Това означава, че огромната част от средствата, насочвани към ВПК отново ще минават през военните.

И пред научно-изследователският отрасъл стоят проблеми. Още през 2005 г. ще бъде изчерпан потенциалът на научните разработки от съветския период. Поради това основната задача сега е модернизирането на заводите, където две трети от оборудването е остаряло, със средства получавани от износа. Самите реформи за следващите пет години ще имат структурен характер с приоритетно финансиране на научно-изследователската дейност. Защото руският военно-промишлен комплекс продължава да разполага с най-мощния в света интелектуален потенциал, който сега не се използва.

2001 г. ще бъде годината на истината. От началото на реформирането на ВПК зависи не само бъдещето на цялата руска икономика, но и възможността страната да избегне в средносрочна перспектива превръщането си в суровинен придатък на западните държави.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ