Геополитически анализ на "Строго секретно"

От гледна точка на съвременната геополитика бъдещата съдба на Израел не е добра. През последните десетилетия тази държава изпълняваща функциите на плацдарм на САЩ в Близкия Изток, т.е. беше напълно под егидата на “атлантизма”.

Но в генезиса на държавността на Израел се крие много по-сложна картина. Тя се изявява напоследък на фона на преориентирането на близкоизточната политика на САЩ. Въпреки влиянието на еврейското лоби в САЩ, американската геополитика рано или късно ще предаде Израел на арабите, тъй като в новите условия, след края на студената война на Вашингтон е нужен само “мирен процес”. Израел все повече е пречка за САЩ към установяването на Новия световен ред. В тази ситуация шансовете на Израел да запази независимост и своята цивилизационна идентичност са твърде малки.

През последните години противоречията САЩ - Израел постоянно се засилваха. По време на натовската агресия срещу Сърбия в международната политика се появи тенденция, на която в “Строго секретно” отдавна обърнахме внимание. Израел, който винаги е бил лоялен към САЩ, посрещна агресията критично и някои официални лица, като тогавашният външен министър /и сегашен премиер/ Ариел Шарон, както и тогавашният премиер Нетаняху си позволиха резки слова спрямо Вашингтон. Това не се дължеше само на личната неприязън между Нетаняху и Клинтън или на задкулисната битка за освобождаването на държания в затвора в САЩ израелски шпионин Джонатан Полард. Нещата са много по-дълбоки.

Напрежение между Тел Авив и Вашингтон имаше и по-рано. Но сега то се изяви много по-силно, въпреки старателното укриване. Става дума за сериозното различие между цивилизационните цели на юдеистичния свят и глобалните мондиалистични проекти за Новия световен ред на САЩ след победата им в студената война. Тази тема се обсъждаше в Израел от умерените ционисти до крайните ортодокси. Показателно е, че по време на войната срещу Югославия, в центъра на вниманието попаднаха и еврейските конспиролози /да, и там има такива/ като Бари Хамиш, израелски публицист, който твърдеше, че “САЩ, Билдербергите, Тристранната комисия, ръководените от сатаната илюминати са си поставили за задача да установят световно правителство на космополитическите еврейски олигарси и да принесат в жертва в името на своите безумни планове държавата Израел”. Антиизраелски заговор Хамиш виждаше в дейността на Мадлин Олбрайт, Ричард Холбрук, Лорънс Игълбъргър, Едгар Бронфман /шеф на Световния еврейски конгрес/, Джордж Сорос, Рокфелер и т.н.

От тази гледна точка стават логични и някои неща, случили се на така наречените руски олигарси с еврейски произход като - Березовски, Гусински, Чорни, Чубайс, Немцов, Абрамович... Според Хамиш, убийството на Рабин и поражението на националиста Нетаняху в изборите бяха организирани от една и съща зловеща антиизраелска американска еврейска мондиалистична група. Още по-парадоксално е, че разобличението на Световното правителство, което е присъщо за десните американски или националистическите европейски кръгове, намери широка подкрепа и в Израел. Даже равин Ателман, уважаван сред фундаменталните среди на Израел поддържаше достоверността на конспирологичните обяснения на Хамиш и тезата, че САЩ имат планове за унищожаването на Израел.

Но за да се разберат процесите в Израел, трябва да се върнем още по-назад. Еврейският въпрос е много сложен. Това е твърде обширна тема, за да можем да я обхванем цялата. Ще припомним само един забравен факт. Израелската държава в началото не беше създадена от прозападни евреи или от привърженици на англосаксонската либерална капиталистическа система. Напротив. Тази държава беше отвоювана от ционистите и създадена именно от “червено-кафявите” емигранти, предимно от източноевропейските държави СССР, Полша, Унгария, Чехия, Румъния, България. Ционисткото движение беше съчетание от социалистически и комунистически елементи, генетически свързани с руската революция и революциите в другите източноевропейски държави и като цяло дублираше даже структурата на европейските фашистки режими. Именно заради потенциалния социалистически и евразиатски характер Сталин се съгласи със създаването на Израел, надявайки се, че ще бъде стратегическа база на СССР в сложния близкоизточен район. Едновременно той нямаше доверие на Израел. Така и стана, не без участието на спецслужбите на Англия и САЩ. /Зад историческите кулиси Англия винаги е използвала еврейския проблем за прикритие на своите имперски планове. Холокостът на евреите във Втората световна война в крайна сметка се дължеше именно на конспирацията на Лондон./

Поради това в Израел надделя проамериканската линия. Отношенията със СССР бяха прекъснати. Израел обвиняваше Сталин и съветското ръководство в антисемитизъм. В Москва и другите социалистически страни думите ционизъм, Израел и Моссад станаха синоним на най-големия слуга на американската натовска геополитика.

Но дуализмът в Израел между Евразия и атлантизма продължава да съществува. Той засегна и израелското разузнаване. На челно място е проамериканското атлантическо крило Моссад и специалната организация Аман. Военното разузнаване Натив обаче е най-близо до Евразия и някои американци предлагаха даже да бъде разформировано.

Следователно антиамерикански тенденции съществуваха още при основаването на Израел. Но каква е причината за тяхното събуждане?

Причината е, че тревожните предупреждения на конспиролозите са напълно достоверни. След разпадането на СССР и Варшавския договор така нареченото Световно правителство, този нелегитимен планетарен орган, изразяващ материалните и политически интереси на олигархията на Запада излезе на преден план и пристъпи към реализацията на своя планетарен “идеал”. На този фон Израел престана да бъде стратегическа важна точка в пояса на преди изцяло просъветския арабски ислямски свят. Поради това неговата поддръжка от САЩ престана да бъде приоритетна. На срещите на Билдербергите беше взето решението да бъде призната Палестинската държава. Това е необходимо на САЩ, за да си осигурят нефтените доставки от Близкия Изток, да въвлекат в своята орбита ислямския пояс, да отслабят проиранските и проиракски фундаменталисти и оттам да оказват давление върху евразиатска Русия, която заради своя геополитически мащаб и стратегически потенциал все още е за Запада значителна геополитическа заплаха.

Но за традиционната част на израелското общество, за ортодоксите, социалистите и за всички “червено-кафяви” там това означава крах както на религиозните, така и на светските стремежи. Останали сами сред арабското обкръжение, с проблемите на Ерусалим, с практически неразрешимия палестински проблем, за чието решаване Клинтън така натискаше Нетаняху, с перспективата за поглъщане от безличната космополитична маса на “единния свят”, което унищожава вярата на евреите и тяхната “мисия”, със сурогатите на McDonald’s и MTV евреите не можеха да не попаднат в ужас и паника.

Онова, което считаха за надеждна подкрепа на САЩ, се превърна във форма на окупация и колонизиране. В Тел Авив разбраха, че държавата Израел е била манипулирана от Вашингтон и Лондон за техните собствени геопланове. В тази ситуация Израел трябва да търси алтернатива и отново погледна към Евразия и Русия. Съживи се историческата памет, появиха се първите нотки за историческо покаяние за онова, което евреите извършиха през 20-те години в Русия и за краха на СССР, за триумфа на Запада над Източна Европа.

За първи път Нетаняху проговори на тази тема по време на визитата си в Москва и срещата си с Евгений Примаков през 1999 г. Това не беше само тактическа крачка заради давлението на САЩ върху Израел или нова конспирация между двама евреи /Примаков също е евреин/. Това беше един от първите акорди по нюансирането на геополитическата позиция на Израел. Последва много съществен детайл. Именно от пролетта на 1999 г. западноевропейската преса започна да използва спрямо Израел присъщата за крайно десните и фундаментални движения епитети, които обикновено се използват от европейските крайно десни - фанатици, интегристи, екстремисти и т.н. На фона на голямата геополитеческа стратегия на мондиализма това бяха дреболии.

Разбира се, не трябва в никакъв случай да се прави изводът, че Израел е на прага на унищожение или че се е пренасочил от Атлантизма към Евразия, че всички евреи в Русия и Източна Европа, в това число и в България ще се откажат от своята подривна функция. /Погледнете кой в София най-силно тръби да влизаме в НАТО и да ставаме атлантици - групата около Соломон Паси, Александър Божков, Мартин Заимов - Голдсмит, Яков Джераси и т.н./ Не, засега става дума само за определена тенденция към евразиатство, която обаче става все по-видима.

Геополитиката на новото хилядолетие диктува на Израел и неговия народ най-сложния проблем. Израел, като всяка друга национална държава сам стана обект на хомогенизирането, наравно с всички други култури и религиозни форми. Тук някаква еврейска изключителност не съществува. Заговорът този път е срещу самия Израел.

По този начин стигаме до друг важен проблем на евреите - тяхната роля в историята на Русия през XX век. Той не може да се избегне. И все по-болезнено е засяган от все повече хора, независимо от техния идеологически лагер.

Разбира се, цялостно и убедително обяснение на тази тема все още няма.

Част от историците въобще отричат ролята на еврейския фактор в руската и съветска история. Това е невярно. Достатъчно е да се погледне списъкът поне на онези, които са извършили Октомврийската революция.

Втората версия за евреите в Русия /СССР/ през XX век е характерна за национал-патриотичните руски кръгове. За тях ролята на евреите е отрицателна и подривна. Това е еврейският проатлантически заговор срещу евразиатска Русия. Тази теза беше особено популярна в белогвардейските кръгове.

Третата версия е на юдофилските ционистки кръгове. Те твърдят, че евреите винаги са прави, че са станали жертва на несправедливи преследвания от страна на другите народи и т.н. Тази теза също е далеч от истината със своя апологетичен подход на априорни твърдения. Такова нещо в света няма...

Съвременността обаче ни предлага и напълно нова теория. Тази на геополитическата гледна точка. Защото и трите споменати версии обясняват ролята на евреите в руската /съветската/ история, изхождайки от априорно предположение за някакво тотално еврейско единство, на тяхната историческа воля. Тази тенденция не ги разглежда като етнос, наред с другите, а като някаква организация, орден, лоби, партия...

Нещата обаче са точно обратните. Сред евреите няма никакво единство и както при другите народи всеки евреин действа най-напред от името на своето “аз”, което само второстепенно се определя от етническите фактори. Така е при всички хора по света. Евреите не са изключение.

Този дуалистичен подход дава възможност за нова перспектива към описването на сложния проблем.

Става дума за това, че евреите също са разделени на “източни” и “западни”, на евразиатци и атлантисти. Парадоксално е, че именно еврейски маргинали като Березовски и Гусински /или като Божков и Паси в България/ предизвикват юдофобията, докато традиционните евреи по никакъв начин не са причастни към тази диверсия, но трябва и те да плащат. Не само защото са традиционалисти. Всеки традиционалист преди всичко почтено се отнася към националните светини на другите народи и очаква същото отношение към светините на своя народ. Светините са онова, което правят човека човек, а народа народ.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ