Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Анатомия на колапса
На прага ли сме на нова голяма война
Икономически анализ на “Строго секретно”

Ситуацията в света се влошава от ден на ден. Движещата се на висока скорост през последното десетилетие американска икономика удари спирачки. Въпросът е дали това е забавяне или връщане назад, т.е. рецесия.

По дефиниция рецесията са две поредни тримесечия на спадане на брутния национален продукт. От тази гледна точка ставащото в САЩ вече е рецесия. Очакванията, че към края на годината БНП ще нарасне все пак с около 2 на сто не са реални. 2001 г. ще бъде най-лошата за САЩ след рецесията от 1991 г.

От макроикономическа гледна точка ситуацията все още не е катастрофална.

Но ако се анализират котировките става ясно, че фондовите пазари се намират в най-уязвимата ситуация за последните няколко години. През тях икономиката на САЩ се захранваше от коктейла от необузданите апетити на потребителите и огромните инвестиции на фирмите в съвременни технологии - компютри, програмиране, телекомуникационно оборудване. Те увеличиха производителността на труда, намалиха безработицата и инфлацията. САЩ бяха в най-добрия период на своята история. Толкова добър, че “новата икономика” стана рецептата срещу конюнктурните цикли.

Следвоенните рецесии в САЩ изглеждаха по следния начин: по-голямото производство спрямо потреблението, високата активност на спекулантите, строящи празни небостъргачи и ненужни фабрики водеха до инфлация и намеса на централната банка. Поскъпвайки кредита тя намаляваше потреблението и инвестициите. Растеше безработицата и постепенно се стигаше до изравняване на търсенето и предлагането на пазара на по-ниско от предишното равнище в условията на отминаваща инфлация. Това създаваше основата за поредна експанзия.

Сега нещата са по-различни. Американците живеят повече отколкото в миналото на кредит. Те никога не са били пестеливи, но през първите 45 следвоенни години средното годишно акумулиране беше 8 на сто. Преди три години то падна до 4 на сто, а през втората половина на 2000 г. - под нулата. Отрицателното акумулиране се дължи на факта, че след 1991 г. повечето американци се почувстваха богати, заедно в бума на борсата. Колкото повече, стимулирани от индексите на Dow Jones и NASDAQ, те инвестираха спестяванията си в акции, толкова повече акциите се качваха нагоре. По този начин Dow Jones и NASDAQ реално бяха два-три пъти над реалните стойности.

Балонът започна да се пука след като се появиха първите съмнения в интернетната еуфория и в ненормалните котировки на много нови фирми. Заедно с падането на акциите започна да се топи и богатството на хартия, и американците намалиха борсовите покупки.

Заради проблемите на компютърните и интернетни фирми рязко спадна производството на полупроводници и телекомуникационно оборудване. Това рефлектира върху такива потентати като Dell, чийто акции миналата година бяха 60 долара, а сега са под 20, Cisco, която за кратко време беше най-голямата според пазарната си стойност фирма на света, чиито акции паднаха от 82 на 22 долара, котировките на Intel - най-големият световен производител на полупроводници пък спаднаха от 72 на 20 долара. Само за една година борсовата стойност на Cisco се намали с 330 милиарда, на Intel - с 285 милиарда, на Dell - с 95 милиарда. Сриването само на тези три фирми надвишава общата борсова стойност на американското автомобилостроене, самолетостроене и металургия взети заедно.

NASDAQ - индексът на технологичните фирми, се срина с повече от 60 на сто спрямо лятото на 2000 г. Тези нови фирми трябва да бъдат отстранени, тъй като нямат финансовите резерви да оцелеят даже при слаба рецесия.

Това нямаше да е толкова лошо ако американският пазар не беше така наситен. Но тъй като той е пренаситен американците трябва да продават продуктите си в Европа и Далечния Изток. Положението там обаче е още по-тревожно и пазарите се свиват още повече. По този начин икономиката на САЩ ще се насочва навътре. Именно там удря рецесията. Но заради наситеността американците не се нуждаят от продуктите, които произвеждат и ще трябва да се освободят от тях на всяка цена. Това ще постави долара под силно давление и ще разклати още повече икономиката.

Дали падането ще бъде “меко” или САЩ навлизат в дългосрочна рецесия? Дали слабостта на технологичния сектор ще се пренесе върху останалите отрасли? Оптимистите твърдят, че разходите за нови технологии ще намалеят, но ще се поддържат на определено равнище, че ако спада производството на компютрите ще се появят агресивни инвестиции другаде.

Нищо подобно - казват песимистите. Ако моторът на американския бум през последните години бяха технологиите, то горивото за него беше рисковият капитал. Никога преди това не е имало такъв огромен източник за финансиране на рисковите операции. Но този източник пресъхна за броени седмици, рисковият капитал е чувствителен към онова, което става в икономиката и на борсите. Когато капиталът изчезне пада и производителността на труда, което забавя излизането от рецесията. Тъй като икономиката на САЩ се опира в непозната досега степен на новите технологии, рецесията може да бъде много по-дълга и болезнена, и да се превърне в криза, в световна, глобална криза.

Намаляването на данъците от Буш не е жест. Това е крайна необходимост, защото икономиката се нуждае от нов потребителски импулс.

Какво означават американските проблеми за света? Ограничаването на американския внос ще депресира още повече европейската икономика през пролетта и лятото. Това идва в най-лошия момент за Европейския съюз, започвайки от “лудата крава” и свършвайки с факта, че ЕС е далеч от своя финал, че все още има четири централни банки и 15 отделни фискални политики. Европа ще продължи да върви надолу и през 2002 г.

Япония е на прага на финансов и икономически крах. В резултат на спадането на американския апетит към японските стоки там ще последва вълна от фалити. Продължаващото девалвиране на йената може да спаси страната от свободното падане, но и това има граници, защото слабата йена поскъпва енергийния внос и инфлация.

За да се предпази от срив, Япония ще приеме поредния пакет от извънредни мерки, както през миналите години. Но той ще бъде толкова безполезен, колкото и предишните, и ще увеличи японския дълг, който е над 6 трилиона долара.

Кризата ще обхване и другите азиатски държави, които са много по-уязвими. Заради липсата на търсене ще спаднат цените на суровините и потреблението на нефт. Те дават над една трета от приходите на Индонезия, половината от приходите на Русия и Венецуела, четири-пети - на Нигерия.

Повечето страни ще девалвират валутите си. Този “втори фронт” беше открит от Турция, чиято лира се обезцени с 50 на сто. Икономическата криза в Мала Азия ще бъде детонатор на вълна от кризи в Централна и Източна Европа.

Сред най-силно засегнатите ще бъде и България. При нас нещата ще са направо трагични - никакво производство и износ, пълно ликвидиране на отечественото производство, огромни дефицити, никаква кредитна помощ, разхищаване на средства около химерата за влизане в Европейския съюз, социално напрежение, още по-голяма безработица, гладни бунтове, губене на контрол над ситуацията.

В Близкия Изток дестабилизирането ще активизира ислямските фундаменталисти. Най-много от това ще пострада Израел. Това ще предопредели следващата крачка на САЩ.

Така стигаме до друг основен момент. За да спаси икономиката си, САЩ ще трябва да забъркат една голяма война някъде по света, така че да насочат своето свръхпроизводство към бойното поле. За изразходването на натрупаните вече запаси от оръжия и резерви от военно оборудване е необходима война, която трябва да продължи поне 3 години.

Най-вероятните места за войната са Близкият Изток и Балканите.

Тайното съсредоточаване на американски части в района на Персийския залив сигнализира наближаването на тази война.

Раздвижването на албанските терористи са другия сигнал.

Но такава война може да е изключително опасна и за САЩ. Рискът е огромен.

Поредната депресия наближава и ще засегне всички. За тази еволюция в “Строго секретно” пишехме през последните години. Ако отново сме направили правилния анализ, България е на прага на най-голямото си изпитание в цялата история. То идва във възможно най-лошия момент на съчетаване на вътрешни и външни фактори.

Дано поне този път да не познаем...

...

 
       READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ 
 

 More from Strogo Sekretno
 

 Issue 71, April 2001
Обречен ли е Израел, т.е. еврейте и Евразия
От гледна точка на съвременната геополитика бъдещата съдба на Израел не е добра. През последните десетилетия тази държав...
    Червените шапки във Ватикана
В началото на годината Йоан Павел II изненада всички. Само за три седмици назначи над 40 нови кардинали. По този начин п...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com