Основните централи на световния шпионаж

На 20 февруари 2001 г. беше задържан един от висшите агенти на ФБР Робърт Хансен, по обвинение в шпионаж за СССР и Русия. За американските медии, уморени от вечните скандали около Клинтън това беше глътка въздух. Веднага определиха ареста като предупреждение към Москва. Последва напрежение между САЩ и Русия.

Несъмнено Хансен е най-големият провал на американския шпионаж след арестуването през 1993 г. на Олдрич Еймс. Защото Хансен, 27-годишният ветеран от ФБР, е снабдявал руснаците със секретна информация през последните 15 години и заедно с Еймс ликвидираха американската шпионска мрежа в СССР и Русия.

Това означава, че през един и същи период руснаците са проникнали в ЦРУ и във ФБР и това е продължавало почти 20 години, и че Москва, въпреки хаоса през последните години в Русия, не само запази но и усъвършенства своята разузнавателна структура и реализира невероятен контрол над шпионската и контраразузнавателната дейност на САЩ на най-високите етажи в ЦРУ и ФБР.

Хансен беше арестуван след дълго наблюдение, когато в един тайник в парка в предградията на Вашингтон оставяше пакет с информация за руснаците. В същия парк преди това американските служби били намерили оставени за него от руското разузнаване 50 000 долара.

Подозрението, че Хансен сътрудничи на руснаците се появи след като разследване във ФБР откри шпионин сред вътрешните сътрудници. ФБР сега твърди, че са се сдобили с руски суперсекретен материал, който е потвърдил техните подозрения спрямо Хансен.

За разлика от харчещия прекалено много Олдрич Еймс, Хансен винаги е живял скромно, въпреки големите суми, получавани от КГБ, а след това от Службата за външно разузнаване на Русия, в къща, струваща 290 000 долара, което за околностите на Вашингтон не шокира.

Както заяви на 21 февруари директорът на ФБР Луис Фрий, разработката на Хансен е започнала именно след ареста на Еймс. Провалът с него беше огромна травма за американския шпионаж. Агентите, за които той би могъл да съобщи на Москва бяха прибрани, а акциите - прекратени. Но най-големият кошмар за американците беше когато показанията на Еймс не съвпаднаха в някои подробности. Това означаваше, че той не е единствената “къртица” и че другият руски шпионин, останал на свобода не може да издаде, защото въобще не е чувал за него.

Това беше истина. Защото руснаците никога не се бяха срещали с Хансен, не знаеха неговото истинско име и къде работи. Знаеха го само като Рамон Гарсия, Джим Бейкър или като Агента В. Това от страна на Хансен беше блестящо укритие и превантивна мярка срещу разкриване. Дали е предполагал, че руснаците имат във висшите шпионски среди на САЩ и други шпиони, които могат да го “издънят”? Много вероятно. Той даже беше взел мерки в Москва да не се досетят за неговата възраст. Написа, че е започнал да се интересува от разузнаването, когато като 14-годишен е прочел книгата на агента на КГБ Ким Филби. Но автобиографията на Ким Филби My Silent Wars излезе през 1968 г., когато Хансен е бил не на 14, а на 24 години. Хансен е отказвал и пътувания в чужбина за среща с руснаците. Даже свръзките никога не го бяха виждали и са контактували с него само чрез тайници.

Но как е работил Хансен? Това е същността. Той беше най-компютъризираният шпионин, заловен някога в САЩ. ФБР съобщи, че е използвал флеш-карти, дискети, Palm Pilot и компютърна шифровка за насрочване на срещите и за предаване на секретните документи. Няколко пъти на Хансен /на когото е било омръзнало да броди по парковете, за да оставя в тайниците информацията/ се е опитвал да убеди руснаците да направят апгрейд и да преминат на по-съвършения организатор Palm Pilot VII. По този начин той би могъл пряко да предава документите, което щеше да го избави от ненужните движения, компрометиращи срещи, излишни свидетели и улики. Заради забавянето на апгрейда от страна на Москва Хансен беше разкрит. Според ФБР Хансен е предал на руската страна 26 дискети, съдържащи 6000 страници секретни документи, използвайки “много хитър трик”. Сведенията, записани на дискетите, са били невидими за Windows.

Подозренията обаче са се трупали. През последните месеци той е бил отзован от Държавния департамент, където е работил като офицер за свръзка. В централата на ФБР Хансен често е правил компютърна проверка дали в мрежата не се е появило неговото име или адресите на контактните му кутии. По този начин е искал да разбере дали не се намира сред заподозрените от американското контраразузнаване.

Водещите следствието твърдят, че той е бил използван за проверка на получените от КГБ от Олдрич Еймс информации поне за трима двойни агенти. /Еймс беше осъден през 1994 г. на доживотен затвор./ Двама от тях - Сергей Моторин и Валери Мартинов, бяха отзовани в Москва, осъдени за предателство и ликвидирани. Третият - Борис Южин, излезе от затвора след седем години и най-вероятно е емигрирал в САЩ.

Хансен е предавал информации за методите на американското разузнаване, между които системите за шифровка на електронната информация, схемата на вътрешната компютърна система и тайните на електронното подслушване. Според ФБР, той е получил след 1985 г. от руснаците 1,4 милиона долара, 800 000 от тях са на негова сметка в Москва. Във ФБР Хансен е изкарвал годишно 85 000 - 140 000 долара. /Олдрич Еймс получи от руснаците над 2,4 милиона долара./

Засега разузнавателната общност на САЩ не може да оцени вредите, нанесени от Хансен на националната сигурност. С това се занимава специална комисия, оглавена от бившия директор на ЦРУ и ФБР Уилям Уебстър.

На 21 февруари за Хансен се изказа и президентът Буш, който обеща на нацията “да намери и накаже всички предатели”. Това означава, че специалните служби на САЩ ще бъдат подложени на тотална проверка.

На 22 февруари се появиха нови данни. Оказа се, че Хансен е имал неограничен достъп не само до източниците на ФБР и ЦРУ. Той е могъл да работи на два компютърни езика - С и Pascal. Създал е автоматична система, която ФБР е използвала за разшифроването на съобщенията на своите агенти. Един от бившите сътрудници на ФБР разказва, че веднъж Хансен направо е включил руски контраразузнавач към секретната компютърна мрежа като е обяснил своите действия, че бил проверявал системата за защита.

Хансен е бил вербован от същия офицер от КГБ, който е вербовал и Олдрич Еймс. Вероятно става дума за Виктор Черкашин. През 80-те години той беше заместник на вашингтонския резидент на руското контраразузнаване. Формално е работил в посолството на СССР, но там никой не е знаел с какво се занимава. ФБР е разпитвало за него всички дезертьори или двойни агенти, но те не са имали никаква информация. Сега за Черкашин е известно малко повече. Преди САЩ той е работил в Индия и Ливан. От САЩ е бил отзован през 1987 г. и е бил награден с “Ленин”. Най-вероятно се е скарал с тогавашния шеф на КГБ Крючков, който е настоявал за незабавно ликвидиране на издадените от Еймс и Хансен американски агенти в КГБ. Черкашин е бил привърженик на оперативна комбинация с пробутването чрез предателите на дезинформация на американците.

Но парите не са били мотивът за Хансен. В едно от писмата си до КГБ той пише, че с тях не може да направи нищо, тъй като ще събуди подозрения и предложил да му плащат с диаманти. Вероятно мотивът е бил професионален - че може да работи напълно неоткриваем за ФБР, че е върхът на съвременния компютърен шпионаж. Спрямо Москва, както сочат от КГБ, той е бил напълно лоялен.

Хансен трябва да се разглежда в контекста на изострянето на отношенията САЩ-Русия по старата схема “шпионин срещу шпионин”. САЩ шпионират Русия, особено при Путин, за да разберат до каква степен тя отново е техен основен стратегически противник. Русия шпионира САЩ заради страха, че Вашингтон искат отслабване и дестабилизиране на Русия. Това ще означава затягане на контрола и върху руските специални служби.

Но на хората, които разбират нещата, не може да не направи впечатление, че някои обстоятелства на ареста на Хансен са твърде удачни за американските спецслужби. Да погледнем нещата и от тази страна.

Арестът беше направен само един месец след като на ФБР беше върнато монополното право на контраразузнаване вътре в САЩ. Ще припомним, че след разобличаването на Еймс през 1994 г. в ЦРУ се появи собствен Национален център за контраразузнаване, което беше голяма обида за ФБР. И ето, на 6 януари 2001 г. президентът Клинтън подписа указ за създаването на нов съвет за контраразузнаване под ръководството на шефа на ФБР, с което прекрати работата на контраразузнавателния център в ЦРУ. И само един месец по-късно - такъв успех с Хансен.

Но и това има своето обяснение. Буш даде да се разбере, че ще подкрепя силовите ведомства на САЩ и техните бюджети. И спецслужбите се захванаха да доказват, че ги заслужават. ФБР бързаше да не закъснее. От професионална гледна точка арестуване на открита вече “къртица” няма да направи нито една служба по света. Твърде голямо е изкушението да се поиграе с чуждото разузнаване. Озадачава и изтърваната информация от ФБР, че Хансен е бил арестуван “след като в ръцете на американците попаднал някакъв суперсекретен документ на руското разузнаване”. Дали е така?

Ако не е така, това е прозрачен опит да се провокира съответно търсене на “къртици” от руснаците в СВР и ГРУ. А Русия при Путин също укрепва своите спецслужби. Неслучайно Буш го нарече язвително “бивш служител на КГБ”. Като че ли самият е забравил, че неговият баща беше шеф на ЦРУ и че той също е работил за “фирмата”.

Около ареста на Хансен има и други странни неща, на които ще се спрем в следващия брой.

Играта продължава. На ветераните заблестяха очите. Или, както казват американците, stay tuned...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ