Един от големите митове е за силата на специалните служби и особено на техния космически шпионаж. “Как, не можете да откриете някакъв Бин Ладен? Значи не искате. При такава техника и толкова спътници това би трябвало да стане за десетина минути?” Иначе е заговор, висши държавни интереси или най-малкото намеса на масоните.

И никой даже не иска да предположи, че тези служби, чисто и просто, не могат да направят това...

Основният коз на американските и руските спецслужби са спътниците-шпиони. “Вие снимате до 50 см, а ние - до 10 см. Вие можете от Космоса да виждате номера на лека кола, а ние вашите часовници”.

Но както във всеки спорт, така и тук е пълно с лъжи. Смешни са онези филми, в които спътниците следят бягащ по улиците на Ню Йорк човек и подпомагат полицаите. Или следната реклама за шпионската техника. Най-напред снимка на Земята /топка и наоколо Космос/, след това снимка на Европа, след това на Москва, след това на стадиона Лужники, след това на тревата лежи човек. Последната снимка е на неговия часовник, който показва 11,45 ч.

Пълна лъжа са първата и последната снимка. За да се види Земята камерата трябва да е най-малкото на Луната, а снимката на часовника засега е невъзможна. Такава космическа техника все още няма. С най-добрата техника от Космоса може да се заснеме човек, който чете вестник. Но какъв е вестникът, не може.

Освен това, колко са ясните дни в годината? Защото облачността е най-важният проблем за спътниците-шпиони. През облаците през нощта снимат само спътниците на радиолокационното разузнаване, но при тях резолюцията е 60-80 см, с което може да се разгледа град и негов квартал, но нищо повече.

Съвсем неизпълнима е идеята да се “закове” спътник над определена страна, който да стои над нея и да снима движещи се хора и обекти. Това е невъзможно. Или е възможно, ако спътникът е на геостационарна орбита на 35 000 км. Но спътниците-шпиони летят на 130-150 км.

На практика това изглежда по следния начин. Спътникът хваща със своите фото-и видеокамери полоса от 400-1500 км. като обикаля земята за 1,30 часа. Поради това оптико-електронните спътници на военните разузнавания се намират над наблюдаваната или интересна за тях територия само 20 минути в денонощието. При такава скорост да се насочи обектива към движеща се автоколона е невъзможно.

Но и това не е основният проблем на спътниковото разузнаване.

Войната в Югославия стана еталон за спътниковия шпионаж. Там се използваше огромно количество космическа техника. Срещу сърбите бяха включени два спътника за радиолокационно разузнаване “Лакросс”, три усъвършенствани спътника за оптично-електронно разузнаване от типа “КН-11” и три по-леки спътника на Националното бюро за въздушни фотоснимки - National Recоnaissance Office. Според самите американци, в този конфликт спътниците трябваше да решават предимно тактически задачи - да следят къде се насочват военните колони и бързо да предават данните в базите на ВВС. Но докато те стигнат до пилотите на бомбардировачите колоната отдавна беше изчезнала. В резултат, ефективността на американските бомбени удари по подвижните цели - танкови колони и войски на Югославия, беше много ниска. Спътниците-шпиони се използват основно за наблюдение на неподвижни обекти. Не е тайна, че сериозните терористи имат листчета, на които е написано разписанието на преминаването на спътниците над тяхната територия. /Сърбите бяха снабдявани с данни от руското военно разузнаване./ Поради това те могат да планират своето придвижване, за да не попадат в “космическото око” на врага.

Да направим и някои изчисления. За да имат красива снимка на сръбски или афганистански завод американците трябва да пуснат няколко спътника за радиолокационно разузнаване от типа “Лакросс”, които струват от 500 милиона до 1,25 милиарда долара. Без да се броят спътниците за оптико-електронното разузнаване. При това трябва да се знае, че спътникът-шпионин, за разлика от станцията “Мир”, има къс живот. Колкото по-ниско лети той, за да вижда по-добре, толкова по-бързо “умира”. Руските военни спътници “Кобалт” например летят на височина от 180 до 330 км и имат живот 4 месеца, а “Енисей” и “Неман” - около една година. Американските “Ки Хоул”, с орбита 800 км, живеят - 5-7 години. Наистина скъпо удоволствие. За тези пари могат да бъдат вербувани всички терористи по света и стотици като Бин Ладен.

Американците тръгнаха по най-простия път. През ноември миналата година Националното бюро за въздушни фотоснимки навърши 40 години. По същото време комисия на конгреса публикува доклад, в който отбелязваше, че бюрото е загубило своята ефективност и че американските спътници-шпиони могат да ослепеят и оглушеят ако бюджетът не бъде увеличен. Поради това бюрото измисля различни трикове, за да отпускат повече пари. Помагат и журналистите. Вече втора година руснаците трябва да опровергават американски журналисти, че не са разположили ядрени оръжия в Калининград. Тези журналисти се позовават на космически снимки. Пълна глупост.

Русия обаче няма нито толкова пари, нито такива журналисти. Поради това армията, в чиято структура влиза Центърът за космическо разузнаване на ГРУ измисли друг начин да печели. В недрата на центъра през 1992 г. се появи предприятието “Совинформспутник”, официалният посредник на Главното разузнавателно управление, чиято работа е да продава несекретни снимки с точност до 1 метър. Цената на едната надминава 2000 долара. Но и тук имаше скандали. Според продадените от руснаците снимки през април 2000 г. американците откриха снимки на суперсекретната военна база на САЩ, известна като “Района 51”, свързана с предположенията за пребиваването на извънземните там.

Но големият скандал стана по-рано, през 1995 г., когато военното контраразузнаване на Русия задържа в Москва работника на “Софинформспутник” Волков в момента когато предаваше на сътрудника на израелския Моссад Руевен Динел 10 секретни снимки на териториите на близкоизточните държави.

Но не само Русия прави такъв бизнес. На 18 декември 2000 г. правителството на САЩ даде лиценз на търговската фирма Space Imaging. Свой спътник тя ще пусне през 2004 г. Единственото ограничение е компанията да не продава снимките 24 часа след заснемането.

Руснаците продължават да правят пари от Израел. На 5 декември 2000 г. от космодрума “Свободний” руска ракета “Старт 2” изведе на орбита израелският спътник EROS A1, който е на оптикоелектронно разузнаване. Според сделката, ексклузивните права на тези снимки е територията на Израел и 2000-километрова зона около Израел. Цената на руско-израелската сделка е 15 милиона долара.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ