Октоподът

В началото на 90-те години Леолука Орландо за втори път кандидатстваше за кмет и замина за родния си Корлеоне. Говореше на площада, но местните жители се страхуваха от мафията и се преструваха, че не го слушат, че са дошли там заради други неща. А Орландо им говореше: “Отидете и кажете на Тото Рийна, че е убиец и че е свършено с него”. Година по-късно Рийна вече беше в затвора.

Днес Орландо, бившият кмет на Корлеоне, е кандидат в президентските избори в Сицилия. От 10 години е в центъра на вниманието. През 1990 г. в наброяващия 600 000 жители Палермо бяха убити 240 души, през миналата година - само 10.

Последните анкети на Италианския статистически институт сочат, че Палермо е един от най-сигурните градове в Италия. В града се върнаха туристите. Враговете наричат Орландо обикновен демагог. Други твърдят, че има тесни връзки със структурите, с които воюва.

Но именно Леолука Орландо беше един от малкото италиански политици, които започнаха кариерата си от битката с мафията. Създаде собствена партия “Мрежа” и първи обвини във връзки с мафията христиандемократа Джулио Андреоти, който седем пъти беше премиер на Италия. “Мафията е антисицилианска” - казваше Орландо в интервютата. За нас, сицилианците, най-важно е приятелството. Мафията си направи от приятелството визитна картичка. Ние сме хора на честта - мафията направи от честта основния си принцип. Ние сме семейни, структурата на мафията се гради върху семейството. Но аз искам да бъда семеен човек на честта, без да съм мафиот”.

Кариерата си Орландо започна в началото на 80-те години, когато с мафията се бореха само самотници, а партиите бяха разяждани от корупцията. Предпочитаните от мафията политици бяха христиандемократите, които след войната непрекъснато управляваха и Сицилия. На острова мафията контролираше 30 на сто от гласовете, продължаваше войната между клановете. Към абсолютната власт в Cosa Nostra се стремеше фракцията на корлеоните. Войната взе хиляди жертви. Църквите, болниците, училищата бяха унищожени. Даже водопроводите бяха собственост на мафията. Хората бяха апатични и отстрани наблюдаваха какво става.

Но постепенно настъпи преломът. На 23 май 1992 г. на автострадата от летището до града 500 кг. тротил разкъса съдията Джовани Фалконе, жена му и трима полицаи. 50 дни по-късно, под прозорците на майка си загина приятелят на Фалконе Паоло Берселино.

Правителството на Амато изпрати на острова 7 000 войници. Искаше да покаже на сицилианците, че няма да бъдат оставени сами. Съдилищата получиха правото да конфискуват имуществото на мафиотите. Пусната беше програма за защита на свидетелите. На следващия ден след убийството на Борселино се обадиха и в италианската телеграфна агенция ANSA. “Трябваше да бъда следващата жертва - каза Леолука Орландо. През нощта в къщи дойдоха карабинери и ме изкараха в казармата. Една година живеят под чуждо име, далеч от семейството. Но във въздуха вече се чувстваше революцията. Тези две убийства бяха в повече.”

След убийствата на Фалконе и Борселино се появиха свидетели, които първи нарушиха офертата. Арестуван беше Салваторе Рийна, шефът на Kosa Nostra, който 23 години живееше в Палермо, необезпокояван от никого. Тогава Орландо разбра, че законът е само едното колело на колата. И че много по-важна е промяната в хората, укрепването на гражданската солидарност и съпротива, без които нищо няма да стане.

През ноември 1993 г. 75 на сто гласуваха за Орландо. Палермо искаше промяна. Един от първите жестове на новия кмет беше да предаде мафиотските вили на бедните жители. Новата администрация разработи програма, която да укрепва доверието в закона и да накара жителите на Палермо да се замислят как живее техният град. Първи бяха училищата, които се контролираха от мафията. Държавните пари за образованието отиваха в мафията, сградите се унищожаваха, в бедните райони училище не свършваха 50 на сто от децата.

Години наред не можеха да намерят пари за ремонт на средновековния дворец. Те също отиваха в джобовете на мафията. Символът на корупцията беше затворената Опера Massimo, която е третата по големина европейска театрална сцена. Но благодарение на гражданския комитет и на хилядите малки спонсори преди три години монументалната опера беше отново отворена.

Новата администрация разбра, че за да се променят хората трябва преди всичко да се промени обкръжението, в което живеят. През 1995 г. администрацията организира акцията “Всяко училище се грижи за един исторически паметник”. Това беше успех. Децата се включиха в нея, почистват историческите забележителности, стават туристически гидове, предлагат репортажи в местните вестници. Те са награждавани с медали “За отговорност”. Общо в акцията се включиха 25 000 деца, грижещи се за 160 исторически забележителности църкви, дворци, гробища...

Орландо стана антимафиот № 1. Парите потекоха към жителите на Палермо.

Дойде редът и на най-бедните райони. Определени бяха над 1000 разрушени сгради. Платиха компенсации на собствениците, те бяха ремонтирани и предназначени за обществени цели. Най-известната от тях е Zisa Cultura Yard, съвременен културен център, появил се на мястото на стара фабрика.

“Не ликвидирахме мафията, но гръбнакът й в Палермо беше пречупен - казва Орландо. Мафията контролира нелегалния бизнес, но не контролира мислите на хората.”

Според криминолозите мафията се върна на село, към своите корени. Занимава се с дребна престъпност и рекет. Палермо няма да е в столицата на световната мафия през XXI век. Но въпреки успехите Орландо продължава да се движи с брониран мерцедес за 350 000 долара и с охрана от 15 души. И припомня думите от “Леопардът”: “Ако искаме всичко да остане така както е, най-напред трябва всичко да се промени”.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ