Разпуснатото 38-мо народно събрание ще остане в историята /ако въобще остане/ с факта, че беше сбирка на едни от най-големите бандити в нашата история: закупените мерцедеси, БМВ-та, тоалетните за 410 000 лева, заплатите три пъти над средната и тридесет пъти от различните бордове, лобирането и личните далавери плюс представителните пари, кабинетите, безплатните телефони и бензин, сините буркани, дипломатическите паспорти. И всичко това, и още десет пъти повече, с нашите пари, за наша сметка.

Никой не се съмнява, че поне половината от напусналите парламента 240 депутати са за затвора. До 19 април обаче те бяха защитавани от своя имунитет. Той им позволяваше да избегнат отговорността за престъпления, както по време на техния мандат, така и по-рано. Ще споменем само Цветелин Кънчев, тенисистката Берберян, кредитния милионер Агов...

Именно сега, през тези няколко месеца докато те нямат имунитет е време да ги съдим. Изтървем ли ги, повечето от тях отново ще се покрият с имунитет.

Сега е и моментът да зададем въпроса за този имунитет.

В повечето демократични държави съществува само материален имунитет, покриващ само изпълняването на парламентарните задължения. Каква е разликата между българския и европейския имунитет? Такава, че защитеният с материален имунитет външен министър на Германия Йошка Фишер нарече в Бундестага президента Вайцзекер “дупка в задника” и това приключи с “дуел” в печата. Но ако същият Фишер го хванат, че кара кола пиян, че е купил за жена си държавен сервиз /като преводачката Михайлова на мъжа си/, тогава той не само че никога нямаше да бъде външен министър, но ще отпътува завинаги в политическото небитие. Същият Фишер отговаряше в съда като свидетел по делото на своя приятел от младежките години Клайн /който беше в групата на Карлос-Чакала/, а след това като обвиняем в лъжесвидетелство. И никой не си помръдна пръста да го прикрива с имунитет.

Българският имунитет обаче прикрива откровени криминалисти, попаднали срещу заплащане в народното събрание, финансови нарушители, психопати. Той е пълен анахронизъм.

Според началната идея, имунитетът трябваше да пази раждащия се парламентаризъм от изпълнителната власт. Защото най-лесният начин да се отървем от неудобни парламентаристи е да бъдат арестувани. Но този имунитет стана пълно недоразумение. Защото е използван именно като бягство и укриване от закона. Той все по-често служи за прикритие на престъпници, които инвестират големи пари, за да получат имунитет и избегнат наказателната отговорност.

Не си спомняме някой от депутатите сам да се е отказал от своя имунитет. Повечето от тях правят всичко възможно да не допуснат гласуване за свалянето му. Това е особено опасно, ако се вземе предвид, че в народните ни събрания преобладават параноиците, характеризиращи се с крайните изяви на психиатрично параноично интерпретиране на действителността. Напълно закономерно всички българи са единодушни в едно нещо. “Това са луди хора - казват те за народните представители. Това са кретени, тъпанари, глупаци”.

С определението “кретен” етимолозите наричат някого, който е загубил качествата си да разпознава и възприема критично действителността.

У нас параноиците в парламента са по-особени. Те са настроени на вълната да откраднат колкото се може повече. Но ние не можем да ги съдим и отстраним, защото те са защитени с имунитет.

Спомнете си какво се разиграваше в това народно събрание. Огледайте се кой е в правителството и президентството. Замислете се над класическата дефиниция на параноята: “Параноята е психическа болест, за която са типични проекциите на личните конфликти върху псевдовраждебността на околните. Хората, болни от параноични отклонения непрекъснато и неоснователно подозират, че са мамени, виждат постоянно атака срещу себе си и своята репутация и реагират. Активират параноичния комплекс чрез егоцентризъм и мания за величие, чрез враждебност към външния свят и панически страх да не бъдат разгадани”. И на такива личности, преобладаващи в управляващите институции на България, ние сме осигурили имунитет като на свещени крави.

Да вземем сега и личността Иван Костов. Мнението на психиатричните специалисти за него, заради някои особености на детството му, последвалата еволюция и съвкупното действие на факторите като произход, околна среда и жизнен път е, че той страда от Мултиплицирано нарушение на личността /Multiple Personality Disorder - MPD/ или както се нарича напоследък Дисоциативно нарушение на личността /Dissociative Identity Disorder - DID/.

По-просто казано, това е отделяне на група от умствените процеси от основната част на личността, така че те могат да съществуват в нея отделно, като напълно друга личност. Това изключително сериозно състояние на личността се причинява от свирепа психическа травма, толкова силна, че този епизод не може да бъде интегриран в паметта на истинската личност, заради която тя я препраща към “втора вътрешна личност”. Най-честата причина е дълбока обида от ранното детство, нанесена от родител или друг възрастен. Обидата е с екстремно естество. Реакцията на човека - в случая на Костов, е да изгради стена около себе си и да създаде отделна далечна личност, която се занимава с обидата. След като основната личност е отделена, възможно е да се появят няколко алтернативни личности, без това да се знае от основната личност. Болният живее постоянно в нереален свят. Болните от този синдром хора са невероятно злопаметни и алчни, патологични крадци, безкрайно болезнено понасят публичните неудачи, речта им е неразбираема, изобилства с думи - паразити, връзката с първоначалния смисъл се губи след 2-3 изречения, мозъкът трескаво търси заместваща линия, за да “зацепи”, което води до алогични структури.

Като всяка раздвоена личност те са болни и от комплекса на Наполеон, т.е. от стремеж към неограничена власт. Признаците за дълбоко дегенериране се съпровождат от постоянна психическа умора, затвореност, патологично недоверие и подозрителност към всички, непоследователност, непредвидимост, липса на логично мислене, от елементарна оценка на всички ситуации.

Дали става дума за Костов или за други от парламента не е толкова важно. Важното е, че тези хора са защитени от имунитет, който ги предпазва и не може да бъде свален при необходимост. Тази практика коренно ни различава от другите европейски държави.

В Германия през последните два мандата беше свалян имунитета при всяко поискване, въпреки че там имунитетът на депутатите и политиците е много по-тесен, отколкото в България. Следствието миналата година стигна и до президента Йоханес Рау. Ставаше дума, че е използвал самолетите на една частна банка за лични цели. Какво да кажем ние за Соколов или хвърчащата където си поиска с Фалкона, купен с наши пари, Михайлова, или за същия Костов?

Институцията на имунитета у нас бързо дегенерира. Парламентаристите го разбират само по един начин и го използват когато нямат основание за това.

Но опасностите не свършват дотук. Имунитетът у нас се превърна не само в средство за правене на политика, но и в израз на пълно недоверие към съда. Дали парламентаристите вярват в неговата обективност и независимост щом се крият от него с имунитет? Още повече, че по целия свят първата функция на имунитета е именно осигуряването на автономията на законодателната власт.

Това ни поставя извън Европа. В Европа имунитетът е радикално ограничен. В Холандия има само материален имунитет. В Англия и Ирландия той не отменя лишаването от свобода или наказателните дела.

В България, както всички българи, депутатите трябва да носят наказателна и гражданска отговорност. Това е същността на демокрацията.

На практика обаче онова, което е стандарт в Европа за нашенските депутати ще бъде политическо самоубийство. Ето защо ако парламентарният имунитет не бъде ограничен безправието в тази държава ще продължава безкрай.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ