Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Българките талибани
05.2001

Вероятно и вие вече разбрахте, че през последните десет години България се управлява от талибани. От толкова години и аз се опитвам да обясня същото.

Така се случи, че преди 15 години бях в Афганистан по време на войната и знам за какво става дума. Още повече, че днес целият цивилизован свят протестира срещу варварството на талибаните, унищожаващи културните паметници в своята страна. Но защо същият този свят не протестира срещу българските талибани, пръкнали се през последното десетилетие, тези български фундаменталисти, които взривяват паметниците на другите, за да издигнат върху тях мизерията на своя маргинален интелект и да погребат останките на нещо, което беше част от общосветовната култура.

Поради това не вярвам на критиката на Запада към талибаните в Афганистан. Не само защото именно Западът ги роди. А защото и пет пари не струва критиката срещу фундаменталистите в далечна Азия ако не виждат талибаните в България. Не е трудно да се предвиди докъде ще стигнат тези нашенски “европейски” неочалми.

Всъщност първата информация, с която започна 2001 г. не беше за поредните американски бомби върху Ирак /с тях вече сме свикнали/, а че талибаните са решили да унищожат древните културни паметници в Афганистан, някои от които са със световно значение.

Дословно преведено талибан означава мюсюлмански студент. Разликата между него и европейския студент се свежда до това, че талибанът през живота си не е виждал книга и предпочита бомбата. За разлика от многобройните съмнения, терзаещи главите на европейския студент, талибанът няма в главата си въпросителни. Тя е пълна с несломим религиозен фанатизъм. Поради това науката за талибана е вредна. На крадците трябва да се режат ръцете, а на опозицията - главите. Но преди да ги убият трябва да ги измъчват, защото иначе смъртта ще бъде за тях радостно избавление. Нещо да ви напомня за седящите в българския парламент начело с един мургав емир и една банда културни и политически игноранти. Но тъй като нямат време да четат те не знаят, че афганистанският емир Омар доста преди тях съобщи на своите съплеменници, че всички чужди културни паметници в Афганистан трябва да бъдат взривени и поставиха бомбите под статуите, издълбани преди векове в скалите.

А защо да не го направят?

Много преди войските на бившия СССР да навлязат в Афганистан там бяха войските на Англия. Руснаците, ако поне малко познаваха историята, нямаше и да помислят да влизат в тази държава, за да я цивилизоват. Но англичаните и американците знаеха къде са набутали съветите. Само те разбираха, че това ще бъде краят на съветската империя. Това беше основната им цел наред с битката за световния наркотрафик. Няма да забравя как насред Кабул, пред сградата на техния Централен комитет, където отивах да интервюирам тогавашния президент Бабрак Кармал, един офицер се опитваше да ми пробута килограм хашиш само за един долар. Даже и аз най-накрая схванах за какво ставаше дума.

Но това не направиха европейците и американците Техните политици не забелязаха, че “освобождавайки” Афганистан докараха там много по-жестока, примитивна и безогледна зараза. Като в България. Основна черта на така наречените политолози по света е, че никога не признават грешките си и избират тактиката на “единствената посока”, т.е. да затъват в нея все повече и повече.

Против унищожаването на културните паметници в Афганистан се обявиха Италия и Гърция. Но другите не забелязаха какво става там. Преди две десетилетия те обаче забелязаха, че СССР влезе в Афганистан и поне бойкотираха олимпиадата в Москва. След което Москва им го върна. Но сега САЩ не реагираха на взривовете под Буда и препратиха въпроса към ООН, където, като всички други въпроси, той потъна в морето от празнодумието.

А именно САЩ би трябвало да ударят с юмрук. Защото само това би направило впечатление на талибаните. Но САЩ не удариха. Съветниците на Буш са същите политолози, за които стана дума, и защото талибаните преди години бяха “родени” именно от американците. На второ място, талибаните сега са въоръжавани и подпомагани от Пакистан, който пък е пръв приятел на Вашингтон в онзи район. Няма да рискуват съюза заради някакви талибани?

А правата на човека, ще запитате? Не питайте. Защитаваме правата на човека само там, където е в наш интерес. В Иран беше грешка на Бжежински, че разкара шаха и докара аятолаха, но не можем да си я признаем. В Саудитска Арабия, нищо, че секат глави като зелки на централния площад, те са наши съюзници заради нефта и защото оттам излитат бомбардировачите към Ирак. Не е важно също така, че в някакво Косово албанците унищожиха църквите на сръбщината. Не е важно също, че няколко талибанчета насред София унищожават културата на този народ и неговата държавност. Защото това е линията на нашето съюзничество, защото ще ни дават летища, ще ни пускат да влизаме и излизаме от Балканите, където албанците са се разпасали в своя вандализъм. А вандализмът трябва да се спре.

Трябва ли - смее се историята. Защо да трябва? “Ами, защото сме свободна и демократична държава?” А историята се е вторачила в мен и си мисли: още един идиот. “Защото има права на човека.” А историята има още по-големи съмнения относно умствените ми качества.

“Добре де, не съм чак толкова глупав. Но след това да не говорим за стойности и морал.” Не, няма да говорим, ме успокоява старата госпожа, която отдавна е забравила съдържанието на тези думи.

Забравили са ги обаче и по-младите проституиращи български медии. Погледнете с какво ви заливат мозъците от платените вестници и екрани. С муцуните на българските талибани. И на онези, които ги родиха, и за които истината и моралът са релативни понятия в началото на интелектуалното заробване.

Тези “български медии” са особено вредни за вашите мозъци. Те все по-често ще се продават в пластмасови пликчета, в които ще ви подаряват червила, крем за крака Sholl, шампоанче Fa, презервативи, CD-дискове, тампони, памперси, памуци, фенерчета, куклички, чинийки, фланелки, канчета, пръстенчета, парфюмчета, дезодорантчета. Тази журналистика, обслужваща българските талибанчета, превръща словото в амбулантни сергии, продаващи тоалетна хартия в торбички, в които истината отдавна я няма и в които лъщи облещената мутра на зомбирания български талибан, който е по-мургав и от своя афганистански събрат и който вече е подготвил бомбите и танковете...

А след това Западът ще казва, че не е знаел, че не е забелязал, че не е предвидил...

...

 
       READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ 
 

 Issue 72, May-Jun 2001
Педалите-депутати ­ в Zoo-то в Холандия
От източници в софийските гей-клубове научихме, че 80 на сто от членовете на разпуснатия вече парламент са решили да се ...
    Не отменяме Prima Aprilis
Водени от присъщото ни чувство за хумор, в предишния априлски брой на “Строго секретно” пуснахме и първоаприлска шега. Н...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com