Пред изборите отново сме без алтернатива и пред въпроса на последните десет години “Откъде се взе тази сволоч”.

Неведнъж посочвахме че думата “сволоч” не е наша, а на ... Достоевски. Което доказва, че както въпросът, така и сволочта са непреходни явления. Напоследък с висока интензивност в България. И дефиницията е същата.

Достоевски е казал: “В смутното време на преход винаги се появяват някакви странни и жалки човечета. Не говоря за така наречените челници. Говоря за сволочта. Във всички преходни времена сволочта изплува. Има я във всяко общество. Тя е без мисъл и идея, но с безкрайна агресивност. Сволочта винаги попада под командата на “челниците”, които насочват този боклук където им е удобно. Ако и самите “челници” не са пълни идиоти. Кому е нужен този преход не знам. Никой не знае. Междувременно обаче тези човечета постигат превес и започват да унищожават всичко свещено”.

Достоевски е бил умен човек и едва ли е необходимо да натрапваме връзката между неговата оценка с актуалната сволоч в България.

От тази гледна точка предстоящите избори би трябвало да са много прости. Основната ни задача е да разкараме сволочта. Казано още по-просто това означава да бъде разкарано лицето Иван Костов. Сложността на положението обаче е, че и така наречената левица не е алтернатива. Точно обратното. Тя е допълнение към “сволочта”. Нейният генезис е същият - от прехода, заченат от Луканов.

Хората са отвратени от тях. България не ги иска. 82 на сто от българите не искат и да чуят за СДС и БСП. 54 на сто декларират, че нямат намерение да гласуват въобще и че ще гласуват даже за някое магаре, но в никакъв случай за СДС или БСП.

“Магарето” взе, че се появи. Името му е Симеон Борисов, който разчита да обере гласовете на недоволните от “сволочта”. Но “магарето” е още по-голяма опасност от тотално разбиване на България, забатачването ни в поредната яма на омраза, химери и разочарования, за да се стигне отново до въпроса “откъде се взе и тази сволоч”.

Но твоят глас е твоята власт даже когато не гласуваш. Сволочта очаква от теб да гласуваш, да я упълномощиш да действа от твое име, да те представлява, да взима решения вместо теб.

Ще допуснеш ли пак това?

Последните общински избори потвърдиха изтрезвяването на повечето българи, които най-накрая схванаха, че сами организират погребението си като легитимират тази власт. Разбраха, че партиите с нищо не се различават - управляваха едни, сега управляват други, след това пак онези, които управляваха, след това другите. 80 на сто от българите не искат и да чуят за техните “стратегически цели” - реформите, НАТО, Европейския съюз.

Но периодът след последните избори не беше използван за появата на алтернативна нова партия.

България няма своята партия. Това е трагичното.

Какво предлага амбулантният търговец, пристигнал от Мадрид? Как ще се гледаме след евентуално поредно безумие на някакъв “цар” в република, или “цар-премиер”, или нещо подобно. Всъщност досега имахме всякакви премиери - хорови изпълнители, комсомолци, роми и т.н. Можем да имаме и “цар-премиер”. Глупостта не е добродетел. Тя е порок.

Но българите вече не искат да се отъждествяват с тях. Мнозинството българи нямат трансмисия към властта, не могат да реализират правата си чрез тези маргинали, които не ги представляват по никакъв начин. Върхът на нахалството на тази клика е чувството им за “аристократизъм”, което се гради на убеждението, че те били някаква “политическа класа”, че имат призвание да управляват. Кои са този елит? Погледнете ги. Едва ли е необходимо да хабим място за епитети. Това ли е елитът на България?

Тази сволоч има чувството за морално и умствено превъзходство /което е типично за всеки примитив/, изразяващо се в просташко самочувствие и опростени оценки на външния свят. На тази основа СДС извърши несрещана политическа чистка с мотива “Сега, вашата мама, е наш ред”. Синоним на разгрома на държавата станаха двама мургавеляци от двете страни на “Дондуков” и едно плешивичко дебело юначе с пъргави пръстчета и нахален поглед, наричано “10 на сто”.

Актуалната сволоч обещаваше, че гражданите ще се чувстват по-сигурни, че ще се подобри работата на полицията и правосъдието. Стана точно обратното - убийства, мафиотизиране на полицията и съдопроизводството, сливане на подземния свят с държавата. Обещаваха реформа на здравеопазването. Как изглежда тяхното здравеопазване знаем всички. Над България се носи стонът на болните хора.

Реформата на просветата? Пълен крах.

Ще намалим безработицата - обещава пак сволочта. Знаем и това. По неофициални данни безработицата в България вече е над 27 на сто, което ни доближава до най-изостаналите африкански държави. Предстои изхвърляне на улицата на нови стотици хиляди.

Просемейната политика? Лъжа.

Жилищното строителство? Какво беше това?

Сволочта обича да говори и за националната отбрана. Напоследък започва да подрънква и за патриотизма. Но унищожиха армията, нейната огромна инфраструктура, военно-промишления комплекс. България е беззащитна както никога в своята история. Насочиха я към НАТО, което е тяхното най-голямо предателство на националните интереси.

Унищожиха и специалните служби и ги превърнаха в лизачи на подметки.

Селското стопанство? Връщане към XI век.

Икономическият ръст? Тук сволочта е най-изобретателна. Чрез платени социологически агенции ни черпеше с данни за спадаща инфлация, нарастване на брутния национален продукт, напредък на реформата. А реално - най-страшното свиване на пазара през последните 10 години, разграбване, ликвидиране, корупция...

Корупцията? Четири години ни забавляваха с тази дума. Извършеният от тях грабеж на България галено нарекоха корупция. След това започнаха да задават въпроса има ли корупция. Май че нямало, защото най-напред трябвало да се докаже. Но те самите трябва да го направят. Значи, няма корупция и корумпирани. Следователно го няма и грабежа на България. Това обаче не променя факта, че грабежът и корупцията бяха издигнати в ранг на партийна и държавна политика.

Тези бандити си спретнаха великото плюскане за сметка на останалите българи. Голямо плюскане за едни, и огромна сиромашия - за другите.

Корупцията завладя съдиите, прокурорите, адвокатите, лекарите, полицаите, учителите, журналистите. Тъканта на обществото е обхваната от злокачествен рак. Най-простият начин да го изрежем е избирателният вот. Сривът на доверието е очевиден - и отдясно, и отляво. Гражданската реакция е да не се гласува щом като няма алтернатива. Борисов не е алтернативата, а поредната клопка, което ще се разбере много бързо.

Класическата дефиниция на демокрацията гласи, че това е управление на мнозинството, с което са гарантирани правата на малцинствата. В България от десет години е точно обратното. Малцинствени групи са узурпирали властта за сметка на правата и интересите на мнозинството българи. И на техните пари. Заради паническия си страх от възмездие, искат на всяка цена пак да остават във властта.

Кой можеше да предвиди, че на прага на XXI век България ще влезе в такава пропаст? Кой можеше да предвиди, че на върха ще изплуват хора, които ще са карикатури, ако не бяха нещо по-лошо, които от най-дивашките извращения направиха “идейни алтернативи”.

Поради това не е възможно сътрудничеството между тях и огромната част от българите. Управлението на България на вълната на деструкцията се провали. Провалиха се и десните и левите. Симеон Борисов пък е провален още преди да се е сетил, че би могъл да влезе в политиката.

Мнението ни за тях е ясно - става дума “кой кого ще превари на яслата”, за “картелизиране на държавата”. СДС стана партия на властта, а след това партия на корупцията.

Българите разбраха, че една номенклатура беше заменена с друга, още по-гладна и алчна на братовчедите. Българите все повече формулират отношението си към политиката с псувни заради убеждението, че тази мафия не може да решава каквото и да било техни или държавни проблеми.

Но псувните не решават въпроса. Изходът е вотът. Той може и трябва да бъде наказателен. Щом 80 на сто от нас не ги искаме, защо да гласуваме? Не забравяйте обаче, че целта № 1 е да бъде разкарана тази вредна за България личност с името Костов. Това е програмата минимум. Програмата максимум е чрез наказателния ни вот да бъдат изхвърлени тези 20 на сто от политиката и да бъде свикано ново велико народно събрание.

Можете и да гласувате. Ако гласувате за тях, значи ги приемате в своето семейство. Кого от тях обаче бихте пуснали в своя дом?

И не забравяйте, че Достоевски, когото цитирахме в началото, преди години питаше, защо в историята се повтаря един и същ сценарий - предишните паметници обикновено са заменяни с кичовете на шепа игноранти и кретени. На сволочта. Заради това Достоевски е класик.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ