Шумът около завръщането на Симеон Борисов, около възстановяването на наследствените му права и включването му в политическия живот започва да придобива размерите на огромен международен скандал.

Най-накрая се събудиха и някои среди в Израел, възмутени от лансираната от СДС теза, че бащата на Симеон Борисов - Борис III, имал някаква заслуга за спасяването на българските евреи. Още преди няколко години “Строго секретно” публикува телеграма № 466, която пълномощният министър на Третия райх в София Бекерле е изпратил на 6 юли 1942 г. до Берлин. В нея Бекерле съобщава, че правителството на България по принцип е съгласно Германия да включи в своите мероприятия по депортирането и евреи с българско поданство, живеещи на нейните и на подвластните територии. На 12 ноември 1942 г. външното министерство на България “радостно” е съобщило на Бекерле, че правителството е одобрило окончателното депортиране. Правителството даже се е пазарило за цената, която е трябвало да плати за депортирането на всеки евреин - 250 марки на глава.

Международният скандал тепърва ще расте, тъй като чак сега европейската общественост научава истината и за решението на режима Костов-Стоянов да отмени решенията на Народния съд и за реабилитирането на “бащите” на Закона за защита на държавата Габровски и Филов.

Такова реставриране на фашизма под формата на някакъв “преход” или “демокрация” съвременна Европа не познава. Но именно това става в България през последните години. Връщането на Симеон Борисов е неделима част от този процес.

Но проблемите около Борисов, наричан “цар на България” в една република, са много повече.

Защото онова, което четете в “Строго секретно” обикновено изпреварва обстановката в тази страна с няколко години. Още преди няколко години публикувахме някои секретни документи, които поставят Симеон Борисов в още по-странна светлина спрямо неговите монархически поддръжници.

Неслучайно твърдим, че проблемите около това семейство са твърде много даже за стандартите на Европа. След разкритията на Буров, че Борис не е бил син на Фердинанд следват и други.

Най-шокиращото от тях е, че Симеон е бил спасен от бащицата на народите - Йозиф Висарионович Сталин.

Но да се върнем към документа...

На 18 декември 1944 г. Георги Димитров пише от Москва до Трайчо Костов: “Берегите малчика”, т.е. пазете Симеончо. Към него и към царицата-майка е необходимо “да се запази лоялно отношение”.

В онези времена Димитров може да издаде такава заповед само ако на него е заповядано лично от Сталин.

Указанията са повече от ясни: Бащицата нарежда и косъм да не падне от главата на невръстния Симеон. По-рано, на 14 септември 1944 г. царица Йоана празнува именния ден на Симеончо. Кани и тримата регенти - Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. Тодор Павлов също успокоява царицата: “Не се страхувайте. Нищо няма да ви се случи”. Павлов може да говори така само ако това са думите на Човека от Москва.

Но с какво може да се обясни благосклонността на Сталин към Симеон.

Един от отговорите е в контекста на онова време. След 9 септември България трябва да бъде представена като демократичен режим. Такава Сталин я представя пред съюзниците - Чърчил и Рузвелт.

Евентуална екзекуция на царя и царедворците ще развали този имидж. В България идеята е друга - монархията може да се премахне само чрез референдум. Едва ли някой се е съмнявал в неговия изход. Животът на бившия цар е помилван от разстояние, а след това му е позволено да напусне България.

Но отношението на Сталин към Симеон има и предистория.

Доста по-рано - през 1936 г., руският посланик в Турция - Л. М. Карахан, получава нареждане от Наркоминдела да използва пътуването си до Москва, което да стане с Ориент-експрес през София, за да се срещне с българския цар Борис III. За какво са говорили?

Какво е предал Сталин за Борис III? Не е ли онова, което накара Хитлер да го отрови? Не е ли това тайната за произхода на Борис, за която говори Буров? Или принадлежността на Борис към масонерията? Така или иначе от Свиленград до София пътуват в специален вагон заедно Карахан, Борис III и турският посланик в България.

Сценарият е сложен - само за мозъци като на Сталин и Берия. На прощаване на централната софийска гара цар Борис неочаквано казва на Карахан в присъствието на местни и чуждестранни свидетели /един отработен по перфектност приьом на Берия/: “Ние, българите се гордеем с Георги Димитров... Аз действах за неговото освобождаване /на Лайпциския процес/”.

Разговорът става през 1935 г. Георги Димитров е вече в Москва и е генерален секретар на Коминтерна. Клопката е невероятна.

Но царят продължава: “Аз съм доволен, че се застъпих за него. Имаше по-рано такъв случай когато в България са искали да го убият, но аз направих всичко това да не стане”.

За Димитров /в контекста на онова време/ това е чиста присъда. За него се е застъпвал царят, той е говорел добре за него, твърди, че му е спасил живота. За по-малки похвали други членове на Коминтерна и на имиграцията в Москва отиваха направо под стената, или в Сибир. Примката около Димитров е готова. В нея умишлено участва и Борис. Става дума все пак за генералния секретар на Коминтерна. Верността му към идеалите на комунизма е под въпрос. Всяка негова стъпка е следена и преценявана от НКВД, Берия и Сталин.

Последният знае всичко. Знае, че царят му прави услуга. Когато Димитров пристига в СССР след процеса Бащицата наивно го пита: “Знаеш ли кой е действал за твоето освобождаване”. Димитров никога не е и помислил да опровергава това. Знае, че досието му е готово и всеки момент може да бъде задвижено.

Какви са тези взаимни услуги между Сталин и Борис? Още повече, че в тази връзка силната фигура е само една - Йосиф Висарионович. Което ще рече, че за царя е имал друго досие. Какво ли е съдържало то?

Или все още съдържа?

Не се ли крие зад това и пренебрежителното отношение на Сталин към българската антихитлеристка съпротива, зад която винаги наднича фигурата на Гешев. Даже след 9 септември...

Но да се върнем към Симеон и “симпатията” на Сталин към него.

Ето още една тайна от архивите на КГБ и от мемоарите на председателя на международния отдел на КГБ Судоплатов, държана години в пълна секретност...

На 27 юли 1941 г., т.е., един месец след нахлуването на хитлеристка Германия в СССР, в кабинета на Сталин в Кремъл е свикано тайно съвещание. На него присъствуват голямата тройка - Сталин, Молотов и Берия. Четвъртият човек е българският посланик в Москва Иван Стаменов. В този супертаен кръг трябва да се реши въпросът - дали СССР да капитулира пред Хитлер.

И до днес никой не може да повярва, че е съществувала такава готовност за съглашение с Хитлер. Но кой да стане посредникът между Сталин и фюрера? Връзката, която отдавна е подготвена е задвижена. Това може да бъде само българският цар Борис. Посланикът Стаменов е натоварен да го информира по свои канали. Всичко е обвито с мавзолейна тишина.

КГБ изпраща скромен подарък на Борис - валенки с руски мотиви.

След смъртта на Сталин съветските маршали се разприказваха за това съвещание и обвиниха Берия за главен инициатор на капитуланските преговори. Това бе и една от причините за неговата смърт.

Г-н Борисов, пазите ли валенките, изпратени от Сталин? Или и вие си нямате хабер в каква манипулация е бил набутан вашият баща. А и вие сега? От това няма отърване.

За нас това не е изненада. Защото знаем, че Сталин е правил и по-големи щуротии и много по-големи монарси са били пионки в неговата империална политика. Но описаното по-горе със сигурност ще втрещят така наречените монархисти у нас - Симеон е оцелял само заради личната намеса на Сталин. Каква е била причината за тази намеса и благосклонна протекция? Знаят ли за нея вашите нови покровители в САЩ, Испания и Германия? А защо не и в Израел?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ