Простотията не е добродетел. За българите тя е най-големият порок. Такава простотия като с връщането на така наречения цар Симеон II няма другаде по света. Въпреки че е представител на най-вредната за България фамилия, довела страната до национални катастрофи, въпреки че би трябвало да бъде изхвърлен от страната, която според основния си закон - Конституцията, е република, въпреки че републиканци са най-великите българи - Левски и Ботев, въпреки че на съвестта на тази вредна фамилия са избитите десетки хиляди българи-антифашисти, въпреки че родовата им дегенерация ги е довела до съюзничество с Хитлер и до обявяване на война на Америка и Англия, личността Симеон Борисов Сакскобургготски и неговите гъзолизачи има наглостта да се появи отново в България и да се включи в нейния политически живот.

Всъщност подобно безумие би могло да се случи само в безумна държава, каквато през последните години е България. Само в такава държава на отчаяние и беднотия, по които ни изпреварва само Албания, може такава личност като Симеон Борисов да бъде политически легитимирана.

Ако това беше станало другаде в Европа, този човек щеше да бъде изритан веднага. Защото е един от онези европейски монархически престъпници, наред с Италия и Гърция, които бяха изпъдени от своите народи.

Италия е показателен аналогичен случай. Четвъртият в историята й и едновременно последен крал Хуберт II управляваше само 27 дни - от 9 май до 2 юни 1946 г. Напусна страната след като в референдума 54 на сто от италианците казаха “не” на монархията. Кралят умря в изгнание в Португалия през 1984 г. като до края италианците бяха неотстъпчиви - конституцията им не само лиши потомците на кралския род от избирателни права, но им забрани и връщането в Италия. Някой да е казал, че Италия е недемократична държава?

Италианците, по същия начин като българите след войната, наказаха династията за престъпленията на бащата на Хуберт - Виктор Емануил III /аналогичен случай със Симеон и баща му Борис/, който през 20-те години се съгласи с идването на власт на фашистите в Рим, който през 1938 г./ както Борис в България/ подписа расовите антиеврейски закони, който влезе във Втората световна война на страната ха Хитлер и след падането на фашизма избяга от Рим през 1943 г. Още тогава всички имоти и богатства на кралското семейство бяха конфискувани и станаха държавна собственост. В римския дворец на Квиринале, който беше седалище на монарсите, а преди това на папата, днес е президентът на Италия. На изгнание в Швейцария е синът на Хуберт II - Виктор Емануил IV, който даже не мечтае за трона и се занимава с бизнес. И неговият внук - Емануил Филберт, много иска да се върне в Италия. Писа няколко молби до президентите и премиерите. Но отговорите бяха отрицателни. Поредната му атака последва след смъртта на вдовицата на Хуберт II - Мария, от белгийското кралско семейство. След смъртта й вече не можеше да се говори за сабаудската династия, а за едно най-обикновено семейство. Но и този път наследниците не получиха разрешение да влязат в Италия, въпреки че нямат претенции към трона. Те са постоянно герои на жълтия печат особено през лятото когато демонстративно се приближават с яхта до бреговете на Сардиния. Там през 80-те години Виктор Емануил II застреля един пиян французин, който искаше да се качи на яхтата му. Френският съд го оправда, но това беше поредният скандал около кралското семейство.

Но българската простотия лъщи не само на фона на италианците. Да вземем румънците, сърбите, руснаците...

Ще припомним, че румънците изхвърлиха 26 - годишния тогава Михай само за три дни. И той, както Борис, беше заедно със желязната гвардия на Антонеску на страната на Хитлер. И той се опита да се върне в Румъния след разстрела на Чаушеску, но властите не му разрешиха даже да слезе от самолета. Чак при четвъртия опит Михай влезе в Румъния без да събуди там никакви емоции. Една от неговите пет дъщери откри в Букурещ малък офис. И нищо повече. Михай, който днес е на 80 години, от време на време публикува до румънците някакви прокламации, призовавайки ги към реформи и влизане в НАТО и ЕС. Но никой не му обръща внимание. Смилиха се и му признаха собствеността върху един сграда в Букурещ. Но от признаването до собствеността пътят е дълъг.

Същото се отнася и за Югославия. Падането на комунизма откри възможност и пред Александър Карагеоргиевич, син на последния крал на Югославия Петър II /1918-1941 г./. Именно новият президент го покани да посети страната. Интересно е обаче, че докато Кощуница беше професор по право настояваше за връщане на монархията. Но след като стана президент забрави за това.

Това всъщност е по-добре за самия Александър, чиито врагове са много. Монархията и в Югославия е символ на национална трагедия и предателство. Карагеоргиевич, както и Симеон Борисов, по време на войната на НАТО срещу Югославия не порица интервенцията/. Поради това Александър никога не е имал амбиции за връщане на короната. Трудно е да си представим, че един американски успешен бизнесмен ще рискува такъв несигирен бизнес като трона, на който никой не го и кани.

За смях сме и в Испания където добре знаят, че Симеон Борисов е един фалирал комисионер, за когото имотите в България и останалите от нейния грабеж последни трохи са последната надежда за него и семейството му.

Смеят ни се и в Русия. Роднините на Романови и на убития последен руски цар видяха Москва чак на тържественото погребение на Николай II през 1998 г. Никой тогава не плачеше над намерените някъде негови тленни останки. Руснаците имаха други по-големи проблеми отколкото теоретичното връщане на царя. Днес си имат и Путин с неизменните 70 на сто одобрение, на които всеки цар би могъл да завижда.

В Русия още помнят мемоарите на ограничения малък човечец Николай II, който през драматичната 1905 г. пишеше в своите дневници: “Карах колело и убих две врани...”.

Със същия интелект по онова време можеха да се похвалят и британските уиндзори, с които руският цар имаше някакви роднински връзки. Всъщност Октомврийската революция мина гладко, защото никой от руснаците нямаше намерение да умира за царя. Днес никой от Романови няма претенции към трона или имоти. Старшият в рода княз Павел е американски бизнесмен и заяви в Петербург на “погребението” на Николай, че Романови не искат от Русия нищо, а искат само да направят за нея нещо полезно. Какво полезно е направило за България лицето Борисов освен че набързо си върна някакви имоти, към които, по всички закони по света няма никакви права?

Споменахме за връзките на Романови с английския кралски род Уиндзор. Има ги, ако може да се вярва на официалния му произход, и Симеон Сакскобургготски, с произход от немската династия Сакс - Кобург, същата, която е и в Англия, но която заради антигерманските настроения от времето на Първата световна война си смени името на Уиндзор.

Споменаваме “официална версия”, защото Симеон Борисов няма такъв произход, което добре се знае и в Европа .Според изтъкнатия български банкер Атанас Буров, Борис, бащата на Симеон не е бил син на Фердинанд, а извънбрачно дете на майка му.

Европа наистина не е голяма. Всичките монарси са навързани. Те идваха и си отиваха, короните падаха заедно с главите им. Изпъдените наследници можеха най-много да разчитат на помощта на далечните си оцелели роднини.Едно от изключенията беше споменатият Николай II. Ако неговият английски братовчед Джордж V се беше застъпил пред болшевиките, царят можеше да бъде евакуиран до Англия. Но тогава под същата заплаха бяха короните в Берлин и Виена. Всеки се спасяваше както може. Руската княгиня Анастасия, която беше най-голямата мошеничка на столетието, живееше на сметката на датския крал.

Никой от детронираните крале и царе не ставаше за нищо и не можеше да се преквалифицира в нещо полезно. Само румънският Михай беше пилот и разбираше от мотори.

А Симеон Борисов?

Простотията на българите наистина е един безкраен порок. Кога ли това племе най-накрая ще поумнее?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ