Още в началото на епидемията на СПИН се предполагаше, че страшната болест е “произведена” от човека, че вирусът е бил преднамерено пуснат в американската хомосексуална общност и сред африканското черно население като експеримент с биологично оръжие. Но тази теория беше отхвърлена от американските ви русолози и молекулярни биолози, които обвиниха африканските маймуни и прекалената сексуалност на хората за появата на HIV.

В края на 1986 г. СССР шокира света с твърдението, че HIV е бил разработен в американската биологическа тайна лаборатория във Форт Детрик. Това вероятно беше истина. Но в разгърнатата тогава пропагандна война “кой е виновен” малко хора си спомниха, че серия от подобни на СПИН епидемии избухнаха в американските центрове за експерименти с маймуни още през 1969 г., т.е. едно десетилетие преди СПИН-а. Първите пет бяха в колонията за маймуни макак в лабораторията Дейвис, Калифорния. Повечето умряха. Тогава бяха открити два вида имунонедостатъчни вируси. Няколко инфектирани маймуни бяха пренесени в колонията в Джеркес, Атланта където също умряха от СПИН в края на 80-те години. Причината беше пренасянето на вируси между видовете маймуни, което е практика в тези лаборатории.

През 1974 г. американските ветеринари създадоха подобна на СПИН болест. Новородени шимпанзета бяха отделяни от техните майки и хранени само с краве мляко, заразено с вирус от С-вид. За една година шимпанзетата умряха от левкемия и пневмония /болестта на хомосексуалистите/. И двете болести никога не бяха регистрирани при шимпанзетата преди да бъдат заразени с този вирус.

Не беше “забелязано” и създаването на “котешки СПИН” чрез трансфера на подобен на HIV котешки ретровирус през 70-те години. Тези експерименти се правеха в Harvard by Myron, в Есекс, Англия, който по-късно стана център за изследването на СПИН. Създаденият от човека СПИН в лабораторни животни през 1989 г. беше “мистериозно” въведен в хомосексуалната общност на САЩ, която е най-мразеното малцинство в Америка.

Днес научните работници търсят “прадядото” на HIV в африканската джунгла и игнорират всички имуннопотискащи вируси, които бяха създадени в лабораториите непосредствено преди СПИН-а.

Те не “забелязват” и връзката между официалното избухване на СПИН през 1981 г. и експерименталната ваксинна програма, срещу хепатит В /1978-1981 г./ на Кръвния център в Манхатън, Ню Йорк, в която се използваха хомосексуалисти малко преди епидемията.

Странно е, че произходът на СПИН в САЩ продължава да е неизвестен. Специалистите обвиняват гей-общността, но никога не обясниха как хетеросексуалната африканска болест се е пренесла в младата хомосексуална общност в Манхатън.

Специалистите твърдят, че HIV е бил инкубиран в Африка повече от половин век докато избухна и там през 1982 г. Но в САЩ нямаше инкубационен период при хомосексуалистите. Той се появи веднага след спонсорираната от правителството програма срещу хепатит В, който атакува хомосексуалистите. Те започнаха да измират от странен вирус с неизвестен произход.

Експериментите с хепатит В започнаха в Манхатън в края на 1978 г., като първите случаи на СПИН /всичките млади хомосексуалисти/ бяха съобщени през 1979 г.

Лекарите не можеха да обяснят и как друг напълно нов вирус на херпес беше въведен в хомосексуалната общност заедно с HIV в края на 70-те години. Този херпесен вирус сега се счита за причина на Sarcoma Kaposi - така нареченият рак на педерастите. Преди СПИН не е бил забелязван в млади и здрави хора.

Не се “забелязва” и новият микроб Mycoplasma penetrans, също с неизвестен произход, който атакува хомосексуалистите заедно с HIV и новия херпесен вирус.

По този начин не само един, а три нови инфекционни агенти бяха трансферирани в хомосексуалната общност в Ню Йорк в началото на епидемията /HIV, Sarcoma Kaposi и Mycoplasma/.

През 2000 г. се появиха няколко разработки, които обвиняваха американски туристи-педерасти за пренасянето на новата микоплазма в Африка.

Защо не са “забелязвани” тези доказани вече вируси и начина на тяхното появяване? Със сигурност това ще допринесе за определянето на произхода на HIV и СПИН.

Защо научните работници, предимно в САЩ и Западна Европа, така се противопоставят на теорията за биопроизхода им. Нали това вече не може да се използва в пропагандата на студената война. Единственото обяснение е, че научните среди не искат хората да знаят какво се е случило с десетките хиляди маймуни, използвани в лабораториите по целия свят едно десетилетие преди появата на СПИН и с какво се занимават в лабораториите за биооръжия.

Рядко споменаван от специалистите по СПИН е и фактът, че хирурзите от десетилетия трансплантираха части от шимпанзета /и вируси от тях/ на хора. Още през 1964 г. бяха присадени бъбреци от шест шимпанзета на пациенти. Но много по-вероятна за прехвърлянето на вируси от маймуни на хора е отдавна забравената Special Virus Cancer Program /SVCP/ специална вирусна ракова програма, която разработваше и произвеждаше различни животински ракови и имунопотискащи /подобни на СПИН/ вируси и ретровируси. Тези създадени в лабораториите вируси бяха в състояние да причинят епидемия когато бяха прехвърляни от животински в човешки клетки и тъкани.

SVCP започна през 1964 г. в Националния раков институт /NCI/ в Бетесда, Мериленд. В началото трябваше да изучава левкемията, но след това беше насочена към всички видове ракове. Целта беше да бъдат събрани ракове от целия свят и да бъдат отгледани големи количества канцерогенни вируси. В резултат хиляди литри произведени от човека вируси бяха разпратени по света в различни лаборатории.

Програмата събра водещите американски вирусолози, биохимици, имунолози, молекулярни биолози, епидемиолози, за да определят ролята на вирусите и ретровирусите в човешките ракове. Свързани с тази програма бяха бъдещите СПИН-специалисти в САЩ - Роберт Галло /съоткривател на HIV/ Макс Есекс, Питър Дусберг /който твърди, че HIV не причинява СПИН/. Галло и Есекс бяха първите с теорията, че СПИН произхожда от африканската зелена маймуна.

В тази програма се включиха и американските военни биоизследователи. През октомври 1981 г. президентът Никсън съобщи, че военните биолаборатории във Форт Детрик ще бъдат преобразувани в ракови за производството в голям мащаб на предизвикващи рак вируси. Основно внимание беше отделено на маймунските вируси. За тази цел беше необходима постоянна доставка на опитни животни-маймуни, мишки, котки. Маймуните бяха от Западна Африка. За да принудят маймуните и другите животни да развият рак техните имунни системи бяха потискани с лекарства, наркотици или канцерогенни субстанции. САЩ са основният вносител на маймуни. Годишно се нуждаят от 55 000 за медицински цели. Особено са търсени малките шимпанзета, тъй като те имат най-близка до човека биохимическа и имунологична система. Някои от маймуните след това бяха пуснати обратно в Африка, но вече носеха присадените им вируси. Същото се отнася за котките, мишките и т.н.

През 1977 г. програмата SVCP трябваше да бъде прекратена заради хуманни и финансови аспекти. Именно тя роди генетичното инженерство, молекулярната биология и човешката генетика. Тя разви и животинската ретровирология.

След прекратяването на SVCP хиляди хомосексуалисти доброволно се включиха в програмата за ваксиниране срещу хепатит В в Ню Йорк, Лос Анжелис и Сан Франциско. Тези градове скоро станаха основните епицентрове за свързания с хомосексуализма синдром на имунната недостатъчност, по-късно известен като СПИН.

Може ли заразените с хепатит ваксини да са причината за СПИН? В началото на 70-те години ваксината срещу хепатит В беше развита в шимпанзетата. Дали HIV, херпесът, Caposi и новата микроплазма бяха внедрени сред хомосексуалистите при масовото им ваксиниране срещу хепатит В в началото на 1978 г. в Ню Йорк?

Както е известно първият случай със СПИН беше регистриран в Манхатън само няколко месеца след започването на кампанията с ваксините. 20 на сто от всички хомосексуалисти в Ню Йорк, които доброволно се ваксинираха срещу хепатит В, бяха HIV-позитивни през 1980 г., една година преди епидемията на СПИН да бъде официално призната. През 1980 г. нюйоркските хомосексуалисти бяха най-заразени с HIV по целия свят, много повече отколкото в Африка, считана за “родината” на СПИН. Епидемичните случаи в Африка се появиха чак до 1982 г.

Привържениците на теорията с шимпанзетата не споменават, че Нюйоркската кръвна лаборатория откри свой вирусен филиал в Западна Африка още през 1974 г. Тя трябваше да подготви ваксината срещу хепатит В в шимпанзета. Няколко години по-късно именно тази ваксина беше експериментирана върху гейовете в Ню Йорк. Шимпанзетата в Западна Африка са използвани и за храна. Това даде основание на привържениците на “маймунската теория” за СПИН-а да твърдят, че вирусите от тях са преминали в човека.

Но факт е, че в Африка нямаше никаква епидемия до началото на 80-те години. За да наложат своята теория през октомври 2000 г. Кралското общество в Лондон проведе двудневна научна конференция “само с покани” за ограничен брой научни работници. На нея въобще не беше обсъждана биооръжейната теория за СПИН. Последната им дума беше, че “човешките вирусни инфекции преди това са развивани в животинските популации”.

Това е накратко фона, на който трябва да се разглежда ставащото с българските медици в Либия. Кадафи добре е запознат с тези факти и не може да не знае, че българските медици нямат нищо общо с епидемията от СПИН сред либийските деца. Тя най-вероятно е била пренесена с ваксини или замърсявания. Всяка проверка ще установи това. Да не забравяме, че в началото либийците арестуваха не само български, но и полски, унгарски, филипински и други медицински работници. При тях обаче дипломатическите им мисии се намесиха.

Само немарливостта на Министерството на външните работи на България под ръководството на кипрещата се по това време в САЩ и Западна Европа бивша преводачка Михайлова е виновна за последвалата съдба за българските медици.

Кадафи играе поредната си комбинация, която обаче този път не му носи дивиденти и ликвидира появилите се симпатии във връзка с опитите на САЩ да прехвърлят вината за катастрофата над Локърби на Либия. След разкритията за издевателствата в либийските затвори скандалът около това “правосъдие” ще става все по-голям...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ