Това беше черен ден. Конкорд на Air France се запали по време на старта. Набралата скорост машина няколко секунди се намираше във въздуха, след което рухна върху един хотел. Загинаха 113 души...

Междуконтиненталните полети от летището “Шарл де Гол” до Париж са нещо обикновено. Хората усмихнати се качват, знаейки, че след няколко часа ще бъдат отвъд Атлантическия океан.

Вторник, 25 юли 2000 г., 16:15 ч. Сто пътници, които бяха купили билети за полета с Конкорд от Париж до Ню Йорк AF4590 започнаха да заемат местата си. 96 от тях бяха немски туристи. От другата страна на океана ги чакаше туристически кораб Deutschland, плаващ хотел от висша категория, който трябваше да тръгне на двуседмично пътешествие по Карибско море. Само елитните туристически бюра в Германия предлагаха полети с Конкорд, свързани с такова пътешествие. Цената беше 10 000 марки.

В самолета се качваха предимно добре печелещи хора - бизнесмени, инженери, пенсионирани чиновници.

За много от тях обаче това не беше обикновено пътуване. Семейството на 51-годишния Курт Кале от Мюнхенгладбах дотогава прекарваше отпуските си над Северно море. Осемгодишният им син Михаел обаче беше любител на самолетите и мечтаеше за полет със свръхзвуковия Конкорд. Баща му го зарадва и купи билети.

До Ню Йорк летеше и 60-годишният Кристиян Гьотц и неговата жена Ирен. Двамата по чудо бяха излекувани от рак и решиха да отпразнуват на Карибите започването на новия живот. 63-годишният чиновник Петер Кобот пък се надяваше на Карибите да излезе от депресията след смъртта на жена му. Ролф и Дорис Мадри “купиха” своята смърт в така наречената оферта на последната минута, която е по-евтина. В бившата ГДР те бяха пощаджии и след обединяването на Германия получиха по 2200 марки пенсия заедно с изкушаващата оферта от туристическата агенция: “Остана само една двуместна кабина на Deutschland, ако веднага я вземете ще ви дадем 10 процента намаление”.

Но на борда на Конкорд някои от пътниците бяха нервни. 52-годишната Ингрид Нусер държеше ръката на втория си мъж Ралф. Някога беше летяла със самолет до Сейшелите, който за малко не падна в морето. Оттогава изпитваше панически страх от полетите. Ингрид не знаеше, че Конкорд, с който лети за Ню Йорк, е най-старият от флота и беше направен още преди 25 години. Не можеше да знае, че го наричат “Духа на Хангара”, тъй като непрекъснато беше ремонтиран. Даже половин час преди последния му полет поправяха нещо в двигателите му.

Но вече беше късно. Капитанът Кристиан Марти по микрофона вече поздравяваше пътниците. 54-годишният Марти, пилот-ветеран, в професията от 1968 г. беше гордостта на Air France. Този опитен пилот се прочу със своите спортни постижения - без кислород се качи на Анапурна на 8091 метра, като първи прелетя с пленер над вулкана на Гваделупа, преплува Атлантическия океан със сърф за 37 дни.

Кристиан беше внимателен, педантичен пилот. По време на нощните полети не спеше даже за секунда. Беше избран в елитния клуб на пилотите и бординженерите на Конкорд. На света те са по-малко от космонавтите - само 36. До своя последен полет беше прекарал във въздуха 13 477 часа, от които 5486 като капитан. На Конкорд имаше 317 часа.

Полетите на Конкорд са от 25 години, но продължават да са събитие. Работещите на летището и околните жители винаги наблюдават как бялата птица с огромен шум се откъсва от земята. И директорът на Air France Жан Спинета в 16,40 ч. погледна през прозореца. На съседната писта чакаше Боинг 747, който пропусна Конкорд. Свръхзвуковите имат винаги предимство. Боингът връщаше френския президент Жак Ширак от срещата на високо равнище в Токио. Той също видя трагедията.

Конкорд с тегло 185 тона, вече набираше скорост по пистата с 315 км/час.

15:43,13 ч. Ръководителят на полета забеляза с ужас как от лявото крило на самолета избухна огън. Източникът беше при двигателите, до резервоарите за гориво в крилата.

“Конкорд 4590, гориш, след теб има огън” - крещеше контрольорът в микрофона.

Капитан Марти вече знаеше, че става нещо страшно. Но в този момент имаше минимална възможност за маневри. Когато кулата го информира за огъня самолетът вече се движеше с 348 км/час. Спирането в този момент беше невъзможно. Самолетът щеше да излезе от пистата и да изгори още там.

Капитанът реши да продължи старта, което му даваше поне минимални шансове за спасяването на пътниците.

16:43,22 ч. Включиха се бордовите пожарни аларми. Две секунди по-късно бординженерът изключи унищожения вече от огъня двигател № 2.

16:43,24 ч. Марти заповяда да започне “процедура за пожар на двигателите”. Но екипажът не можеше да направи нищо. Огънят вече се движеше по електрическите и хидравлични инсталации и стигна до резервоарите с гориво.

От високата температура от самолета започнаха да падат парчета метал. Скоростта му намаляваше. Трите останали двигателя работеха в авариен режим - на 107 на сто от нормалната им мощ, но подаваха твърде малко тяга, за да може самолетът да се издигне на необходимата височина.

16:43,27 ч. Скоростта падаше. Вторият пилот предупреди: “Внимание, спидометърът пада”.

16:43,28 ч. Ръководителят на полета: “Това е голям пожар, не съм сигурен дали огънят излиза от двигателя”.

Конкорд в този момент вече приличаше на комета, от която излизаха огън и дим. Пътниците също бяха разбрали какво става. И президентът Жак Ширак наблюдаваше тази трагична картина.

16:43,31 ч. Капитанът заповяда: “Приберете колесника”. Осем секунди екипажът се опитваше да направи това, но не успя. Скоростта продължаваше да пада.

16:43,31 ч. Ръководителят на полета: “4590, имаш след себе си голям огън”.

16:43,37 ч. “Прави каквото искаш, имаш предимство за кацане навсякъде”.

16:43,42 ч. На борда отново се включи пожарната аларма. Пламъците бяха стигнали до двигател № 1.

16:43,46 ч. Бординженерът го изключи. Конкорд може да лети с по един изключен двигател, но когато и двата са от едната страна полетът става невъзможен. По-късно, според експертизите, изключването на този двигател беше отчетено като грешка.

16:43,49 ч. Вторият пилот: “Каква е скоростта?”

16:43,59 - 16:44,03 ч. Чува се пронизително виене на алармата, предупреждаваща за приближаване към земята.

Теоретично капитан Марти би могъл да се опита да кацне обратно. Именно това му предложиха от кулата. Но трябваше да направи завой от 180 градуса, за който се нуждаеше от височина и от скорост. Но нямаше нито едното, нито другото. Единственият шанс беше да опита да кацне на военното летище Бурже, на 5 км. Направи лек завой в ляво, насочвайки се към Бурже. Но капитан Марти вече знаеше, че само след няколко секунди всички ще бъдат мъртви. Заради това се опита да насочи машината така, че да не падне върху населен район и прелетя над пълната с коли автострада А 1.

16:44,14 ч. Вторият пилот: “Бурже, Бурже”.

16:44,14 ч. Пилотът: “Късно е ... вече няма време”.

16:44,22 ч. Вторият пилот: “Опитваме Бурже”. След няколко секунди: “Не”.

16:44,31 ч. Записът в черната кутия свършва.

Миг по-рано Конкорд се обърна с колесника нагоре. Бързо губеше височина. Започна да коси дърветата, след което рухна на земята...

До летището Бурже оставаха 4 километра, които за Конкорд бяха 40 секунди.

Все още не са ясни причините за катастрофата. Преобладават две тези - пукната гума или саботаж. Ако е гума тогава свръхзвуковите полети са рулетка. Ако е саботаж трябва да се анализират кои са били немските пътници на борда.

Ако е гумата Конкорд едва ли ще полети отново. Той беше конструиран да лети на височина 17 км. със скорост два пъти над звука. Трябва да стартира и каца с голяма скорост, над 400 км/час, при която опасността на спукване на гума винаги е голяма.

Трагедията беше и предупреждение, както потъването на Титаник през 1912 г., катастрофата на германския цепелин Хинденбург 25 години по-късно, или на американската совалка Челенджър през 1986 г.

А не са ли и четирите тези случаи саботаж?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ