“Кобургготски е като членът на комара, май го има, но не се вижда” - написа едно западно издание, коментирайки ставащото у нас. Това не е само генитално, но и виртуално сравнение. Нещо го има, ама го няма.

Виртуалността има две дефиниции: 1. Нещо възможно, възможно за съществуване, евентуално, теоретически възможно; и 2. Визуална и звукова симулация на ситуация, места и хора. И двете се покриват с Кобургготски - един виртуален човек, който теоретично може и да съществува.

Най-напред направи виртуални изборите като подмени вота. 60 на сто от българите, гласуваха преди всичко срещу СДС и БСП. Но тъй като липсваше реална алтернатива гласуваха даже за Кобургготски. Той обаче си повярва, че били гласували лично за него и започна да изпълнява възложените му задачи - включи в правителството ДПС, етническа партия, от която нямаше нито един глас за Борисов. В правителството има и няколко великденчета, няколко емигранти, няколко опортюнисти от БСП /които ужким не били получили благословията на своята маргинализираща се партия/ и няколко далавераджии, за които тепърва ще говорим.

Виртуално правителство. Как иначе да наречем тази група, която е пълна с непознати хора, които не познават българската икономика, които не са били в аналогични управленски механизми. Но заради това пък имат голям мерак да се научат.

Виртуален е и бюджетът на България и онова, което Кобургготски наследява от Костов. Вместо тях има една огромна дупка.

И така наречената ни икономическа ситуация е виртуална. Може да се посочи, че “ситуацията е много текуща и че още не е известно каква е наистина ситуацията”.

Виртуални са заплатите, пенсиите. Виртуален е и пазарът.

Виртуалността на самия Кобургготски обаче е уникална. Искаше да става президент на република като цар, за да стигне до световния рекорд на абсурда - да управлява изпълнителната власт в една република.

Виртуална е и речта на Борисов. Всеки лингвист ще забележи, че той борави с 200 думи на български и ги спряга в такива умозаключения, че от тях нищо не може да се разбере /а ако се разбере по-добре да не се разбира/, който не казва нищо конкретно, защото няма какво да каже, който говореше, че страната ще се управлява от широко коалиционно правителство, за да стигне до “правителството на изтъкнати експерти” /ако те са изтъкнати ние сме китайски мандарини/, който иска да бъде морален съдник без да знаем какви са неговите критерии, принципи и лично достойнство.

В началото на XXI век в България се случи нещо миришещо на нафталин. Когато целият свят и Европа са се втурнали напред в безкомпромисна битка за всяка педя земя при нас се пръкна нещо, което може да бъде анализирано само в контекста на далечното минало и неговите духове.

А тук нещата съвсем не са виртуални. Борисов се легитимира като наследник на Борис III. На този фон лъщи историческото нахалство, безочие и алчност на този човек. И един огромен въпрос, на който и досега не е дал отговор в този театър на абсурда - консумирането на наследството на Борис. Но от това наследство цялото бивше царско семейство беше лишено след референдума за република през 1946 г., който никога не е бил оспорван или отменян. Борис беше съюзник на Хитлер и обяви война на САЩ и Англия, заради което те съсипаха с бомбардировки София. По този начин самото решение за “връщане” на имотите на Борис на сина му е нагла ревизия на резултатите от войната, реално реставриране на фашизма, даже негово обезвъзмездяване. Именно тези имоти поставиха началото на пълзящата реставрация на Кобургготски, чиито предшественици тласнаха страната към втора и трета национални катастрофи - огромни жертви и още по-големи загуби, към убийствата на Стамболов и Стамболийски.

Всеки съд би отменил връщането на тези имоти, повечето от които не само че не са били техни, но и са били ипотекирани. Къде са тези документи? Всеки уважаващ закона и себе си съд ще даде веднага ход на насрещни искове спрямо Борисов, който освен плюсовете, трябва да наследи и минусите от това духовно и материално наследство. За духовното има само една дума - реставрация на фашизма. Със забежките на Стоянов, Костов и Софиянски бяха оправдани и осъдените от народния съд Филов и Габровски, създателите на Закона за защита на държавата. През годините на антифашистката война Борис, като съюзник на Хитлер, арестува и премаза 64 345 антифашисти. Други 31 520 бяха интернирани, други 12 141 бяха осъдени, хиляди увиснаха по въжетата и разстреляни.

Общо в името на Борис бяха убити 29 480 антифашисти, в това число 11 400 евреи от Беломорска Тракия и Македония, което цинично се премълчава днес от определени еврейски общности.

На този фон още по-скандално е присъствието на Соломон Паси около Сакскобургготски, отгоре на всичко в ролята на външен министър. Дали чрез него Борисов не иска да парира евентуални искания от наследниците на депортираните от неговия баща евреи. Но около Паси нещата са доста по-сложни. Започна кариера с взетите от осъдения Капустин 50 000 долара от “Лайф Чоис”. Преди две години публикува ционитска статия, предвиждаща “разпадането” на Русия, което е мечтата на определени центрове. Паси не само поощряваше, но и аплодираше бомбардировките на НАТО на Югославия. Можем само да си представим реакцията на арабските страни, в това число на Либия.

Чий заложник е всъщност Кобургготски? И с кого ще работи с такъв външен министър? С Русия - едва ли. /Тук ще посочим, че слуховете за някаква връзка на Борисов с Москва са пускани от неговите съветници./ Или с Югославия и Гърция? Или с арабските страни?

Едва ли е необходимо пак да се връщаме и към други неща около наследството на Кобургготски в това число твърденията на Буров, че Борис не е бил син на Фердинанд. Тогава колко струва така нареченото родословно дърво на тази фамилия? Досега никой не е опровергал Буров.

Всичко това е толкова невероятно, че може да бъде само виртуално. Един човек с немски произход наследил един военен престъпник, дошъл да става цар, но станал премиер, без никаква традиционна политическа база, в страна, която е в 90 на сто републиканска, прави коалиция с турска етническа партия, с външен министър с еврейски произход /от което ахнаха даже в Турция/, с екип от някакви “вундеркинди”, ще ръководи една напълно съсипана и виртуална държава. Нещо като “членът на комара”. Но основната функция на комарите, както е известно, е да смучат кръв. Това вече няма да е виртуално.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ