Всеки от вас, който чете тези думи и си плаща данъците, трябва да знае, че именно той е работодател на Петър Стоянов и Симеон Кобургготски, на всички министри, на всеки депутат. Всеки от вас е работодател и плаща заплатите на всички държавни чиновници. От вашия джоб им плащате офисите, бюрата, леките коли. Те са ваши работници и вие сте ги ангажирали да се занимават с вашите дела, пари и проблеми.

Това е истината.Без нас те няма да изкарат и един лев. Повечето от тях са такива некадърници, че не стават и за просяци. Давате ли си сметка за това?

Но в България всичко е наопаки. Онези, на които плащаме са си въобразили, че те са наши работодатели, че те ни плащат, че са “политическа класа”.

Колкото по-съвременна е една държава, толкова повече гражданите знаят за нейното функциониране. В България е обратното - липсва прозрачност, имаме някаква византийска структура на недостъпност, в която напоследък се появи още един човек, който вместо да ни докладва какво прави и какво ще прави, тъй като ние му плащаме заплатата, мълчи като Буда и процежда, че ще ни каже когато му дойде времето, т.е. когато счете за необходимо. Или пък ни отпуска великодушно някакви стотинки от собствените ни левчета. Въпреки че никой не знае какви са квалификациите му, какво разбира и как го разбира, дали психопортретът му е наред, какви са неговите бизнеспостижения, какви данъци е плащал. Един човек, който не знае сам какъв е, но си е въобразил, че като премиер в една република може да я кара като някакъв цар. Още малко и ще започне да ни внушава, че не сме дорасли за него, че не го заслужаваме, както не заслужавахме мургавия му предшественик, че ще ни занимава с някакви тъпотии за родословното си дърво, вместо да ни докладва за всеки обществен лев - къде и за какво е бил похарчен.

Да му обясним някои неща.

В Швеция всеки гражданин, плащащ своите данъци, има конституционното право по телефона да запита и незабавно да получи информация какви доходи е декларирал в своята декларация премиерът, лидерът на опозицията, кметът, неговият шеф.

В Англия всеки има правото да разбере колко премиерът или министърът дават за образованието на своите деца или за рибарските си въдици, как изглеждат вътре техните жилища.

Поданиците на датската и холандската кралици могат в Интернет да намерят пълен опис на разходите им - колко са похарчили за цветя или за минерална вода.

Гражданите на Европейския съюз имат правото на неограничен достъп до всички служебни кореспонденции, всички търгове и конкурси. Те могат да питат чиновниците за техния имуществен статут, да преснимат договорите им за покупка или наем на жилища, на коли.

А у нас шепа неудачници, нарекли се политици и докопали яслата, са си въобразили, че нещо са направили, че те са там заради заслуги, че нямаме право да питаме откъде са им парите, с какво са купили фабриките и магазините, кой и защо е спечелил търговете, каква минерална вода пият или с какво уиски се наливат, колко струват служебните им командировки. Това обаче е неотменимо право на всеки гражданин на тази държава. Всички имаме правото да знаем как и за какво харчат нашите пари.

Разликата между нашето настояване за прозрачност и техните опити да пуснат завесата на непрозрачността ни струва годишно най-малко 2 милиарда долара. Толкова крадат, изнасят, прахосват и злоупотребяват. А ние трябва да ги плащаме.

Символът на съвременната държава е напълно прозрачната сграда на Министерството на околната среда на Холандия. Отвън всеки може да види какво правят вътре чиновниците, получаващи заплатите си от холандските данъкоплатци.

И ние трябва да ги поставим в прозрачна клетка, да са постоянно пред нас, да ги контролираме какво правят. Иначе ще продължат да ни мамят и крадат. Ако продължават - трябва да ги уволним.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ