Налаганата от медиите версия гласи: “Фанатични мюсюлмански терористи взривиха с отвлечени самолети Световния търговски център в Ню Йорк, който е символът на еврейските международни финанси, убивайки хиляди, за да накажат САЩ за тяхната подкрепа на Израел срещу арабите”. Тази теза е толкова манипулирана, че веднага поставя коренно различни въпроси. Задали са си ги и във военното разузнаване на САЩ където, според осведомени източници, се води вътрешно разследване за евентуална връзка между израелското разузнаване - Моссад, и атаката в Ню Йорк. Вътрешният меморандум пуснат в това разузнаване четири седмици преди атаката визирал евентуална израелска операция на американска територия, за да бъде настроено световното обществено мнение срещу палестинците, за да се отвлече вниманието от конференцията в Дърбан, на която повечето държави поставиха равенство между Израел, ционизма и расизма и за да може израелското правителство да започне мащабна военна операция срещу палестинците и да отложи за неопределено време мирния процес.

За всеки специалист е ясно, че операцията на 11 септември беше твърде сложна, за да бъде реализирана от някаква терористична група. Атаката изискваше изключително равнище на военна прецизност, която може да се осъществи само с ресурсите на напреднала разузнавателна централа. Те не са много - ЦРУ, MI-6, руснаците, китайците, Моссад...

Атаката беше не само срещу Ню Йорк и Пентагона, но и срещу Белия дом и президентския самолет Air Force One. Тя извърши прелом в американското обществено мнение, което вече е твърдо зад Израел след 11-месечното въстание на палестинците!

Ето защо ако някога бъде потвърдено участие на Израел в атаките в Ню Йорк, то няма да бъде изненада.

Както и отговорът на въпроса кой спечели най-много от трагедията в Ню Йорк.

Сложността на терористичната операция изискваше средства за комуникиране и транспортиране, с които разполагат само държави или държавни агенции. Афганистан ги няма.

И експертите си спомниха думите на глобалния милиардер Дейвид Рокфелер: “Ние сме на ръба на Глобалното трансформиране. Всичко, от което сега се нуждаем е голяма международна криза и нациите ще възприемат Новия световен ред”.

Да се върнем към атаката. Тя беше координирана от хора, които имат вътрешна информация от високо равнище и технологията, парите, хората, сътрудничеството на различни нива, които са знаели слабите места на сградите, как се управляват търговски самолети без опасност от засичане на акцията от спецапарата на САЩ, как да избягват радарните системи и т.н. Мюсюлманските камикадзе са били манипулирани. Това не е толкова сложно.

Логично се появява и въпросът, каква би била мотивацията на мюсюлмански групи. Онези, които познават Корана знаят, че ислямът забранява убийствата на хора, които не се бият срещу мюсюлманите, даже ако са от враждебния лагер. Това означава, че Световният търговски център, където имаше хиляди невинни хора, едва ли е бил цел на мюсюлманска група. Пентагонът би могъл да е цел, но и там имаше невинни жертви. Ползите за мюсюлманската група биха били минимални, а вредите огромни. Всеки истински мюсюлманин предпочита ислямът да е религия на мира, а не на войната.

Осама бин Ладен и талибаните? Онези, които са се срещали с него, твърдят, че е истински мюсюлманин, познаващ Корана. Осама води война срещу военното присъствие на САЩ в Саудитска Арабия. Той знае, че атака срещу американски цивилни лица ще навреди на мюсюлманите, живеещи в САЩ и Западна Европа.

Талибаните? Даже да искаха няма да могат да направят такова нещо и след 100 години.

Хамаз? Едва ли, бие се срещу Израел и ционизма на място.

Саддам, Кадафи, ООП, които в голяма степен са свободни от ислямските ограничения и скрупули? На чужда територия шансът да осъществят такава акция не е голям. Може би от тях само Ирак разполага с възможности и мотивация при извънредно благоприятно стечение на обстоятелствата.

Стигаме отново до Израел, който беше в клещите на самоубийствените атаки на палестинците. Израел беше в голяма криза. Международната общност настояваше евреите да прекратят своите военни операции и да се върнат към мирните преговори. След атентата обаче общественото мнение в САЩ и на Запад вече одобряват такова поведение. Тел Авив отново стана незаменим съюзник на САЩ във войната срещу мюсюлманския и арабския свят. САЩ отново зависят от Израел, чийто разузнавателни възможности в региона са големи. И обратното - Израел отново е напълно зависим от САЩ.

Загубата на Ал Гор и Либерман в последните избори в САЩ не зарадваха Израел. Не ги зарадваха и първите стъпки на Буш, който зад кулисите подготвяше вероятно голяма мирна маневра спрямо Иран, Либия и Ирак заради техния нефт.

Терористите познаваха радарните системи и “дупките” в тях, така че да могат да пренасочат полетите към целите. Успешният удар на три самолета срещу три цели в течение на два часа на разстояние стотици километри една от друга се нуждае от огромно координиране. Това е военно сътрудничество, нуждаещо се от предварителна вътрешна информация. Това не беше по силите на Хамаз, Осама, талибаните или друга групировка.

През втория мандат на Клинтън отношенията на Белия дом с Израел се изостриха. Буш - младши беше ново, още по-голямо разочарование за Израел.

Така стигаме до неща неизвестни и спекулативни, които, по един или друг повод, отбелязвахме в “Строго секретно” в миналото. Според някои източници Джордж Буш - старши и Саддам Хюсеин на определен етап бяха не само политически, но и бизнес-партньори. След това се скараха. В края на войната в Персийския залив Буш - старши се съгласи да приеме в САЩ около 4 000 иракски офицери, някои от тях станаха търговски пилоти. Повечето бяха двойни агенти.

Няколко седмици преди терористичните атаки някои неамерикански телевизии започнаха да подготвят материали за избора на Джордж Буш - младши за президент и за някои позабравени истории около баща му. В тях щеше да стане дума как 40 милиона долара от наркотрафик са били дадени за фалшифициране на изборите във Флорида. Парите са дошли от Карлос Ледер, от колумбийския наркокартел. С назряващия скандал Буш може би не е имал интерес да спре “тези неща”. Или нарочно ги е оставил, за да ги използва в неговата битка с вътрешните врагове, които също може да са участвали в атентатите.

В разсъжденията “ако” влизат отново и случаят с израелския шпионин Джонатан Полард, осъден на доживотен затвор в САЩ за това, че е продавал американските тайни на Израел. Даже Олдридж Еймс, работещ за СССР и Русия, не получи доживотна присъда. Но Полард - американски евреин с двойно гражданство, който реално е работел за приятелска на САЩ страна, получи най-тежката присъда. Защото, наред с другите си провинения, на които вече се спирахме в миналото, той беше разбрал, че американско-израелската “вечна дружба” се гради върху лъжи. САЩ винаги са провеждали собствена политика спрямо арабските страни, които все пак имат нефт. А Израел няма нищо. Нищо чудно, че и Моссад монтираше микрофони в телефоните в Белия дом или пробутваше на Клинтън стажантки. Но тогава Бенямин Нетаняху направи една крачка в повече. Реши, че може да свали Клинтън и да инсталира вместо него Ал Гор.

Когато планът му се провали той започна да настоява за освобождаването на Полард. Клинтън беше почти съгласен, но директорът на ЦРУ Джордж Тенет заплаши, че ще си подаде оставката. Тогава Клинтън намери по-подходящ президент на Израел - Барак. Нетаняху беше обвинен в престъпления, които могат да го вкарат в затвора.

Израел беше заинтересован в избора на Ал Гор за президент. Избраха обаче Буш, който е от клан достатъчно силен, за да не се съобразява с капризите на Израел и който мисли с други критерии за националните интереси на САЩ.

Традиционен антагонизъм към Израел характеризира Пентагона, Държавният департамент и част от американската разузнавателна общност.

Буш е в много сложна ситуация. Имаше късмет, че терористите не успяха да ударят Белия дом или Air Force One. Дали трябваше да бъде сплашен или ликвидиран? Второто е по-вероятно.

И още нещо. Логиката на разглежданата схема подсказва още един вариант - че атаката на САЩ срещу арабския и мюсюлманския свят може да предизвика техен отговор срещу Израел.

Дали крайната цел не е именно унищожаването на Израел?

И сегашният голям печеливш да стане великият губещ?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ