Практиката на мюсюлманските самоубийци-камикадзе е вече толкова разпространена, че имамите изработиха специално двутомно “ръководство за шахид” от около 2000 страници, в което подробно са регламентирани най-малките детайли за осъществяването на самоубийство сред кафирите, т.е. неверните. Използването на самоубийци-смъртници за терористични актове стана практика на мюсюлманските екстремистки организации, обявили джихад, т.е. война с неверните.

Самата дума “шихад” в превод от арабски означава “свидетел”. За шихади са считани всички загинали в боя с кафирите, независимо от причината - дали е бил убит от кафир или е паднал от коня. При мюсюлманите в началото не е имало традицията на самоубийците и понятието “шахид” се е отнасяло за всички войници-мюсюлмани.

Практиката на самоубийците се появи в резултат на по-късното /ваххабитско/ тълкуване на Корана. “Свидетели” ги наричат, защото, както твърди имам ан-Навави, един от средновековните идеолози на джихада, “Аллах и неговият пратеник свидетелстват за това, че той ще бъде в рая, защото той е жив при Аллах, защото ангелите на милостта ще свидетелстват, когато взимат неговата душа, защото неговата кръв е свидетел, че той е шахид, защото душата му ще бъде свидетел на рая /т.е. ще види рая/, докато душите на другите няма да бъдат свидетели на рая до Съдния ден”.

За фанатиците това е достатъчно.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ