'24 | '23 | '22 | '21 | '20 | '19 | '18 | '17 | '16 |
'15 | '14 | '13 | '12 | '11 | '10 | '09 | '08 | '07 |
'06 | '05 | '04 | '03 | '02 | '01 | '00 | '99 | '98 |
Дали Путин ще спечели? Или вече загуби? Ако е първият вариант това означава, че е влязъл в една от най-опасните комбинации, чийто залог е съдбата на Русия.
Ако вече е загубил, това може да се сравни само с великия провал на Горбачов, който погреба СССР, загуби Източна Европа, Балканите и Балтика.
Дали Путин е на път да загуби Централна Азия и Кавказ и да постави под опасност целостта на Русия?
За кой вариант става дума? Склонни сме да твърдим, че или Путин загуби геополитическата инициатива, или е започнало великото надлъгване, в която САЩ имат засега предимство.
И в двата случая Русия я чакат нови тежки изпитания.
За какво става дума? Путин отиде твърде далеч в подкрепата си за САЩ и Запада във войната с тероризма без да има обективна необходимост за това, даже ако се вземе предвид положението в Чечения. Путин отиде твърде далеч, с което пое и огромен личен риск. Във всеки бизнес, особено в политиката, срещу такава отстъпка би трябвало да получи геополитическо quit pro quo - нещо за нещо. Засега получи само думи и обещания. Реалността обаче е срещу него - а това е навлизането на САЩ и НАТО в един от най-жизнено важните райони на руската сфера на влияние - Централна Азия и Кавказ, и на огромните каспийски залежи на нефт и газ. И обратното. САЩ вероятно ще получат онова, за което не са и мечтали - геополитическото навлизане в споменатия район.
Дали историята се повтаря? Най-напред Горбачов получи оглушителен шамар от Запада. И на него, също като на Путин, обещаваха всичко. Срещу обединяването на Германия той трябваше да получи разпускане на НАТО. Постигна разпадането на Варшавския договор и краха на СССР. При
Елцин катастрофата се задълбочи. Западните капитали разграбиха натрупаните богатства на Русия и я направиха заложник на Международния валутен фонд и Световната банка. Отгоре на всичко през 1999 г. Елцин убеди своя съюзник Милошевич да се предаде.
Дали Путин е продължение на горбачовско-елциновския синдром? Дали ще се окаже, че полковникът не е дорасъл да бъде генерал, т.е. сериозен геополитик, и сам се набута в капана, в който бяха и неговите предшественици?
Само за няколко дни рейтингът на Путин в Русия тръгна надолу. За повечето руснаци атаките в Ню Йорк отговарят само на американските интереси. Много от тях са убедени, че Западът е успял да излъже Путин. А военната и разузнавателната общност са убедени, че политиката на Путин ще доведе до разширяването на НАТО, анулирането от САЩ на договора от 1972 г. и изграждането на американската противоракетна система.
Но най-опасно е навлизането на американската военна машина в последната руска сфера на влияние - Централна Азия и Кавказ.
Ако това стане, в близко време Путин си заминава. Но не /както предвещаваше Березовски/ заради битката му с олигарсите, а заради огромната си геополитическа грешка.
Само преди четири месеца - през август, Държавният департамент на САЩ определи “меката диафрагма” на Русия. Това, според секретаря за Русия и ОНД Клифорд Бонд са бившите съветски републики в Централна Азия - Узбекистан, Туркменистан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан. Сега САЩ са на път да се настанят там, като всички минуси ще стоварят върху Русия.
Путин и неговите съветници, сред които има и прекрасни геополитици, не можеха да не си дават сметка, че войната срещу Афганистан помага на САЩ да решат редица свои геополитически и икономически проблеми. Не можеше да не им направи впечатление, че всичко това става по 40-паралел, започващ на запад от Босна, Косово и Македония, преминаващ през Турция, Грузия, Азербайджан, Туркменистан и Узбекистан, и свършващ в Афганистан и Пакистан. Не можеше да не им направи впечатление, че по този паралел се изгражда мрежа от американски бази - в Косово и Македония, минавайки през Инджирлик в Турция /която със сигурност ще бъде модернизирана/, през базите в Туркменистан и Узбекистан, и най-голямата бивша съветска база в Баграм /в Афганистан/, която сега е под контрола на Северния алианс. Не можеше да не им направи впечатление, че укрепва тенденцията за постоянно присъствие на САЩ на Балканите, Близкия Изток, Персийския залив и Каспийско море. Че САЩ и НАТО искат да включат Централна Азия и Кавказ в зоната на жизнените си интереси и да използват тенденциите в Грузия, Азербайджан и Узбекистан към сближаване със Запада.
Всичко това означава намаляване на влиянието на Русия в Централна Азия и в Кавказ. Ако се върви по същата логика САЩ ще накарат азиатските републики да преразгледат договорите си за колективна сигурност с Русия и ОНД, и ще постигнат контрол не само над Централна Азия и Кавказ, но и над Индийския океан, Индокитай и Индонезия. Това ще осигури на САЩ пълен контрол над целия ислямски свят. След Афганистан на дневен ред ще бъдат Ирак, Иран и самият Пакистан.
Всичко това от самото начало поставяше въпроса за истинността версиите за терористичния акт в Ню Йорк. В Москва би трябвало да си дават сметка, че зад всичко това се крие англо-американската геополитическа концепция на Збигнев Бжежински за изтласкване на Русия от Европа и Централна Азия на север, и за блокирането на Китай.
Какво правеше Путин? Дали не повярва на прекрасно подготвените дезинформации, че от цялата тази история “големият печеливш ще бъде Русия, че от нейната подкрепа, доставки и логистика ще зависят действията на американците, че географията на Афганистан прави Русия незаменим съюзник на САЩ, че без тази помощ САЩ ще трябва да водят дълга война, че Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан са напълно зависими от Русия, че Северният алианс в Афганистан /от години въоръжаван от Москва/ е напълно зависим от нея, че атаката на САЩ ще доведе до нарастване на руското влияние в Централна Азия, тъй като от Русия ще зависи стабилността в района и т.н.”
Това голямо надлъгване от страна на Вашингтон означаваше само едно - да направят от Москва един незаменим глупак, който да вади кестените от пожара по границата с мюсюлманския свят заради американците. С други думи трябваше да се създаде убеждението, че САЩ не могат да спечелят тази война без подкрепата на Русия и че ще са зависими от нея.
От руски източници обаче се знае, че военните са били категорично срещу помощта за САЩ. Но под давлението на Путин те са били принудени да се съгласят с неговите виждания за бъдещото развитие на ситуацията.
Как я е виждал Путин? Дали играе голямата си игра и мисли, че ще включи отново Афганистан в руската сфера на влияние благодарение на американската операция? Дали не е стигнал до извода, че това е златният му шанс и заради войната Русия ще получи масивна финансова помощ от САЩ и Запада. Но същото обещаваха на Горбачов и Елцин?
Дали Путин си е мислил, че ще може да свърже американската въздушна кампания с геополитическите интереси на Русия в Централна Азия и Кавказ? Засега е обратното.
Дали на трето място Путин не искаше да потвърди, че вече е интегрална част от световната цивилизация, че е избрал либерален курс, заради което НАТО вече няма да се разширява, че ще се съобразява с руските интереси на Балканите, Централна Европа и Балтика. Засега нищо подобно не се очертава.
Онова, което Путин очаква изрази в речта си на 25 септември в Бундестага. Вероятно вече разбираше грешката си и се опитваше да намести Москва в новите реалности не толкова в Европа, колкото в Централна Азия. Но мястото и времето вече не бяха адекватни.
В Берлин Путин потвърди изгражданата от него до 11 септември геополитическа позиция: “Приятели - каза той - това няма да стане. Русия няма да играе тази игра. Светът се е променил”. Путин призова САЩ да изоставят изгнилите си геополитически схеми, които вкараха света в няколко световни войни и да започнат ново сътрудничество между нациите, чиито контури се очертават от Русия, Китай и другите нации на евразиатския континент. Путин отхвърли “сблъсъка на цивилизациите” като неизбежен. Акцентирайки върху “Голяма Европа”, от която Русия е неделима част, той потвърди сътрудничеството си с Китай, Индия и Иран, подчертавайки уникалността на Русия като евразиатска нация.
Но речта му в Берлин беше на 25 септември, т.е. две седмици след Ню Йорк. Нещата вече се бяха променили. Акцентът се изместваше от Европа с голяма скорост към Централна Азия. САЩ вече бяха натиснали европейските си съюзници и НАТО, и ги вкарваха в геополитиката на Бжежински. По същото време той неслучайно беше в София, награждаван от това “президентско” недоразумение със “Стара планина”за “заслугите му за геополитиката на Балканите”.
Призивът на Путин не уцели. Само 24 часа след речта му, НАТО активира член V за съвместната военна операция срещу Афганистан.
Решението на Путин за включване в коалицията не бе взето лесно. На 14-15 септември той беше в Сочи, откъдето проведе редица разговори с европейски, азиатски и централноазиатски лидери. След това направи 6-часово съвещание със силовите си министри, което беше прекъснато от дълъг разговор с Буш. Вероятно руските лидери стигнаха до извода, че в момента не са в състояние да предотвратят американската военна операция в Афганистан, въпреки че тя може да има за Русия катастрофални последици. Това беше първата голяма отстъпка, защото става дума за района на “най-голямата игра” в съвременния свят, в която Русия има най-жизнени интереси. Последва речта на Путин в Берлин, в която той се опитваше да обясни решението си и да прокара линия между подкрепата си и военните операции. “Да, Русия ще се присъедини към коалицията, но на свои условия и за определена цена.” Недалечното минало неведнъж доказа, че тази тактика не е най-силната за руснаците.
Путин би искал да осуети най-лошите последици от военните действия и да си запази голямо поле за маневри в тази криза.
Когато в Берлин заяви, че “студената война е завършила”, той го каза не с интонацията на победена суперсила, а с убеждението, че Русия е велика нация.
Но едно нещо са пожеланията, а друго реалностите.
Отсреща са плановете на САЩ, които се очертават все по-релефно. Вашингтон започна огромна операция срещу талибаните. Но веднага се появи въпроса: “Какво бомбардират тези хора в Афганистан”.
Реално там няма нито един обект, който да струва по-скъпо от изстреляната по него американска ракета. Талибаните воюват на равнището на партизаните от 30-те години на XX век.
Какъв е този цирк? САЩ и Англия изстреляха по Афганистан около 70 крилати ракети, в ударите участват 15 бомбардировача Б-1 и Б-52, два бомбардировача Б-2, 25 самолета F-14 и F-18. Това са смешни цифри. Афганистан е много по-голям от Югославия, където в един удар участваха над 500 самолета. Но в Афганистан няма какво да се бомбардира.
За окончателен успех на САЩ е необходима тяхна сухопътна операция. Именно на нея “разчитат” в Москва и Пекин. Очакват САЩ да затънат в афганистанското блато. Но в Белия дом си дават сметка за идиотичната възможност от сухопътната операция и биха искали да набутат в нея или в нейните последици именно Русия. А защо не и Китай.
Голямото надлъгване!
И стратегията на САЩ спрямо талибаните става все по-ясна: ще бъдат частично отстранени, ще се направи опит за изграждане на “широка коалиция” заедно със Северния алианс /ще бъде върнат изпъдения монарх Захир Шах/, ще бъде включена и ООН или Организацията за сигурност и сътрудничество.
По този начин САЩ ще се опитат да закрепят военната си победа и да тръгнат към основните си геополитически цели в региона.
На картата те изглеждат великолепно - американски военни бази на Диего Гарсия, Инджирлик, Грузия, Азербайджан, Туркменистан, Узбекистан и на Балканите, ще обхванат целия “нефтен” 40-ти паралел и евентуалните пътища за неговото транспортиране, ще откъснат Русия от Централна Азия, ще поставят под контрол транспортните пътища от Китай и Индия, ще затапят Ирак. Пълен контрол над Евразия. Това ще е огромно предизвикателство и още по-огромна загуба за Русия и Китай.
Но вероятно тази хапка ще заседне и няма да може да бъде нито глътната, нито изплюта. Мюсюлманският свят ще навлезе в период на огромна съпротива. Парадоксално това ще започне от момента, в който западните съюзници ще влязат в Кабул на раменете на Северния алианс /предимно таджики и узбеки/, които са малцинство спрямо пущуните /талибаните/. Тогава талибаните ще получат колосално морално предимство пред своите противници. От този момент САЩ ще направят всичко възможно да се измъкнат от регионалния конфликт, който ще се разширява с огромна скорост.
Процесите ще станат неконтролируеми и след като американците се изнесат, ще се окаже, че основният враг на мюсюлманския свят е Русия. Конфликтът ще излезе от Централна Азия и Кавказ. Русия ще бъде в ситуация, за която нито е виновна, нито е искала.
Това Путин не може да не разбира. Както и че допусна още в началото огромна грешка с подпомагането на западния алианс. Вече е в игра, в която почти не може да диктува условията, нито да я контролира.
Ако нещата продължат да се развиват в тази посока, до няколко месеца в Кремъл ще влязат генералите...
...- Имаше ли опит за покушение срещу Путин и Белоусов
- Русия въвежда оръжия на нови физически принципи. Какви са те
- „Русия е във война“. Нови тестове със стратегическите ракети „Сармат“ и „Ярс“
- Путин - Карлсън: филм, прожектиран на няколко екрана
- Геостратегически съюз Русия - Китай - КНДР срещу диктата и хегемонията на запада
Issue 78, Nov. 2001 |
Шмит: Хипопотамът срещу Левиатан /Продължение от предишния брой/Немецът Карл Шмит /1888-1985 г./ е известен като юрист, политолог и философ-историк. Но в... ⇨ |
Битката за каспийския нефт продължава Когато става дума за съвременна война основните причини обикновено са нефтът и наркотиците. В Афганистан са налице и две... ⇨ |