Когато става дума за съвременна война основните причини обикновено са нефтът и наркотиците. В Афганистан са налице и двете.

След отстраняването на талибаните битката за тях ще се засили. Но дали американците ще стигнат до огромните нефтени и газови залежи на региона? Перспективите за тях не са добри.

Американският енергиен гигант Unacol още през 1998 г. прекрати своите проучвания в Централна Азия заради нестабилността на Афганистан. По същото време руските компании ЛУКоил и Итера /частен филиал на Газпром/ се договориха с Узбекнефтгаз за съвместна разработка на Бухаро-Хивинското и Хисарското местонахождение. Руснаците ще получават 45 на сто от дивидентите. По-нататък тръбата трябваше да мине по течението на река Херируд през Афганистан в Пакистан, и оттам до пристанището Гвендар.

След 11 септември положението се промени. Засега американците влязоха в Узбекистан. Енергийната битка отново се изостри.

През 1997 г. споменатият Unocal, преди да се изтегли от района, участваше в проектите за прокарване на нефто- и газопроводи от Туркменистан, през Афганистан, до Пакистан.

В оригиналния план трасето зависеше от разклоняването на руския тръбопровод от западносибирските залежи към Казахстан и Узбекистан. Оттам трябваше да се свърже с трасето на Unоcal в Туркменистан. Ако този план сега бъде реализиран, по-вероятният избор ще бъде източно трасе към нефтените залежи на Узбекистан, докато основната връзка отива към Каспийско море - към Тенгиз.

Но прокарването на това трасе ще срещне проблеми. От района на Каспийско море вече работят пет тръбопровода. Най-големият е Тенгиз-Новоросийск за 1,3 милиона барела дневно, по който ще тече каспийски нефт поне едно десетилетие. Ако той и други съществуващи трасета бъдат разширени /както се планира/, няма да има нужда въобще от нови, поне през следващите пет години.

Трасето на Unocal би трябвало да се свърже с новите залежи в Казахстан, от които Кашаганското е най-голямо. Интерес към него има и Иран, който иска оттам да прокара трасе към Персийския залив. Техеран обаче е традиционен враг на САЩ в региона, независимо кой управлява в Афганистан. Поради това Техеран ще продължи да саботира трасафганистанско нефтено трасе, което ще бъде конкурент на иранското трасе от Каспийско море към остров Харг.

И Индия ще направи всичко възможно, за да предотврати онова, което може да обогати Пакистан. А ако трасето на Unocal мине през Афганистан и Пакистан, то ще даде на Исламабад милиарди долари от транзита и евтин нефт. С това Делхи няма да се съгласи.

И Китай иска нефт от Казахстан, но предпочита това да стане оттам директно. Пекин предпочита в тази операция да участват колкото се може по-малко страни.

Но най-важната в случая е Русия, която ще бъде категорично срещу всяко конкурентно трасе, излизащо от Централна Азия извън нейния контрол. Още повече, че САЩ се опитват да навлезат в най-чувствителното място на нейната сфера на влияние.

Даже ако се приеме, че всичко в Афганистан завърши бързо и там бъде инсталиран демократичен режим, проектът за трасето Казахстан-Узбекистан-Туркменистан-Афганистан-Пакистан ще остане в сферата на пожеланията.

Самият Афганистан ще бъде пречка, защото там няма никаква енергийна или транспортна инфраструктура. Засега оценката на трасето на Unocal е около 3 милиарда долара. Войната ще покачи цената му още, което ще го направи най-скъпото в сравнение с всички други.

Към това трябва да се прибавят и натрупаните със столетия регионални проблеми - транспортни тарифи, гранични проверки, спорни гранични демаркации, визови режими, водни права...

Досега почти не е имало случай две, а камо ли повече местни страни, да постигнат съгласие по какъвто и да било взаимен проблем. Шансовете пет от тях да направят това за изграждането на нефтопровод са нулеви.

Шансове обаче има при газа. Става дума за евентуален газопровод от Туркменистан до Пакистан. Туркменистан разполага с петите в света газови залежи. Най-големият от тях в Советабад се намира в “ъгъла”, до границите с Иран и Афганистан. Пакистан е заинтересован в изграждането на газопровод, който да го снабдява с 20 милиарда кубометра годишно за задоволяването на неговите собствени нужди. Трасето ще бъде по-лесно за изграждане, тъй като няма да включва Казахстан и Узбекистан. Това не означава, че то ще бъде построено. Иран би искал през него да минава газа от Туркменистан. Русия отново ще има решаващата дума, тъй като всеки износ на газ от региона по “чужди тръби” засяга икономическите й интереси. Но толкова голяма инвестиция в Туркменистан едва ли е изпълнима. Даже ако Афганистан бъде омиротворен тръбата ще трябва да мине през три етнически зони, където и в най-мирните времена в Афганистан винаги се е стреляло. Всичко това означава, че битката в региона ще бъде за наркотиците.

Справка:

1. Нефтопроводът за 300 000 барела дневно от Атирау до Самара транспортира нефта от Казахстан до руския разпределителен център в Самара.

2. Въпреки че пълният капацитет на нефтопровода Тенгиз-Новоросийск от 1,34 милиона барела дневно ще бъде достигнат до десет години трасето е първият мащабен проект от Каспийско море и основният износен път на Tengis Chevroil по северния бряг на Каспийско море. Той беше изграден от консорциум, в който влизаха правителствата на Русия и Казахстан, Chevron, Exxon Mobil и Royal-Dutch/Shall.

3. Засега трасето за 100 000 барела дневно от Баку до Новоросийск е основен път за нефта на Азербайджан, въпреки че Баку се опитва да се обвърже с Турция и САЩ. Оказа се обаче, че залежите в Азербайджан са по-малки от очакваните и засега даже това неголямо трасе не е напълно използвано.

4. Баку-Супса е за 100 000 барела дневно и е единственото трасе за Азербайджан, което не минава през Русия. То е източник на приходи за Грузия, където обаче политическата несигурност расте.

5. Ако бъде завършено трасето през Иран/Нека-Харг, то ще транспортира дневно по 370 000 барела от Каспийско море към съществуващата вече в Иран рафинерии.

6. Няколко тръбопровода свързват руските сибирски полета с Казахстан и рафинериите в Павлодар и с Чарджов - в Туркменистан. Unocal в началото предполагаше, че те ще захранват и неговото трасе, но след това се оказа, че то не може да транспортира и половината от необходимите количества.

7. Трасето Баку-Джейхан /Турция/ беше най-предпочитаното от САЩ, но то минава през Грузия, Азербайджан и кюрдските райони на Турция. Цената му е висока и надминава 4 милиарда долара. Заради икономическата криза в Турция проектът едва ли ще бъде реализиран в обозримо бъдеще.

8. Трасето Кашаган - остров Харг /Иран/ може да бъде най-евтиното и най-бързо за каспийския нефт към Индийския океан. Но основната причина е враждебността на Иран срещу САЩ. И Русия има “съображения”, тъй като е основният кандидат за разработката на Кашаганското находище.

10. Трасето Чарджов-Ормара в началото беше считано за най-късия към пазарите на Азия. Но даже ако обстановката в Афганистан се нормализира другите трасета ще бъдат по-евтини, по-сигурни и повечето случаи по-къси.

11. Предлаганото трасе за 2 милиарда долара от Советабад /Туркменистан/ през Афганистан за 20 милиарда кубометра газ е по-реално от горното нефтено трасе, но ще зависи напълно от обстановката в Туркменистан и Афганистан.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ