На пръв поглед всичко е наред. Путин би трябвало да се радва. Американците в Афганистан вършат вместо него черната работа. Харчат милиарди долари и не искат за услугите си нито една копейка. Най-макиавелистичният сценарий не би могъл да предвиди толкова благоприятна за Москва ситуация. Американците затъват там, откъдето руснаците едвам се измъкнаха. Но талибаните продължаваха да създават проблеми на Русия. И ето, американците дойдоха да им помагат.

През август на маневрите “Бойно братство 2001” руските части заедно с постсъветските държави от Централна Азия тренираха удари срещу талибаните. Още тогава Кремъл очакваше атака на ислямистите срещу меката си “диафрагма”. От подкрепяните от талибаните ислямисти от Таджикистан, Узбекистан и Киргизстан трябваше да създадат независим калифат.

Имаме два изхода - говореха в Москва. Или през лятото ще започнем война срещу мюсюлманските екстремисти или ще чакаме ордите в Астрахан и Омск.

Кремъл вече мислеше за превантивни удари срещу Афганистан, откъдето тръгваше и екстремизмът към Чечения. Щеше да удари, ако имаше с какво. Ракетите “Точка” не стигат до Афганистан, тъй като са с радиус 100 километра. Ракетите със среден радиус ликвидира Горбачов по молба на бащата на актуалния президент Джордж Буш-старши. Путин би могъл да смени ядрените глави на балистичните ракети с обикновени, но те бият където си поискат. Би могъл да изпрати военни кораби в Индийския океан, но те имат ракети за въздуха, под водата и над водата, но не и за сушата. Тежките бомбардировачи Ту-22 ще долетят от Русия до Кабул, но обратно трябва да кацнат някъде. Има в Таджикистан и 7-хилядната 201-ва дивизия, последната, която се изтегли от Афганистан. Но знае, че не може да води едновременно две локални войни - в Чечения и Афганистан.

И изведнъж, в тази тежка ситуация, му се притече на помощ хороший боец Георгий Буш, който почна да налага талибаните. Путин би трябвало да се радва и да му стиска палци да разкара тези “чалми”, защото иначе разярените мюсюлмани ще си отмъстят на съседите. А Русия е по-близко до тях отколкото Америка.

Така че на пръв поглед Путин би трябвало да се радва. Но на на втори, съвсем не му е до радост. Защото си дава сметка, че целият този сценарий, включително с финала за съседите му, беше скроен именно от боеца Буш.

Когато САЩ разбраха, че Русия няма големи възможности, решиха да влязат в Централна Азия и Кавказ, за да продължат геополитическата игра с опит да докопат огромните залежи на нефт и газ в Каспийско море, и да контролират цяла Евразия.

Ето защо Путин не се радва. Напротив. Чуди се какво да прави. Още повече, че САЩ успяха да представят своя удар на “възмездието” като неизбежен. По същия начин в СССР вдигаха цената на водката “по молба на трудещите се”.

Отгоре на всичко талибаните, заедно с Осама, бяха подготвени именно от САЩ. Чрез тях Вашингтон може да реализира почти всички свои актуални и бъдещи геополитически и икономически проблеми.

Американците обаче трябва да бързат. През ноември в Афганистан започва свирепа зима. Дотогава Буш трябва да е победил и да е почнал съставяне на коалиционно правителство. Разбира се, Путин би искал Буш да затъне там поне за 10 години. Но Буш е готов да се бие в Афганистан до последната капка... афганистанска или турска кръв.

Дългата окупация не е в плановете на Вашингтон, който трябва да бърза към каспийския басейн. Още повече, че след пукването на афганистанската пролет всички местни фракции вече ще са обединени срещу ... американците. И за тях ще започне кошмара. Но боецът Буш ще се опита да прехвърли неприятните емоции на Путин. И на Цзян.

Той знае какво иска. С един куршум да утрепе всички зайци. Руското влияние над Централна Азия и Кавказ да започне да отслабва. САЩ да постигнат тотален контрол над този район, над ислямския свят, над Индийския океан, Китай, Индия, Персийския залив, Близкия Изток, Индонезия. Това е най-голямата игра откакто човечеството си пише историята. Заради това бяха гръмнати къщите насред Ню Йорк.

Но дали Буш ще успее? Навря се в непредсказуем регионален конфликт, който има всички предпоставки за разширяване. Но тогава САЩ ще съобщят на света, че са победили, ще си вземат самолетите и корабите, и ще се приберат в къщи. А на място ще останат няколкостотин милиона разярени мюсюлмани, които ще трябва на някого да си го изкарат. Русия е най-близо.

И всичко това почнаха няколко фанатици, сключили сделка с Алаха, че ако гръмнат Ню Йорк, той ще им отпусне райски палати и няколко девици.

Мога да продължа с тези идиотизми.

Между другото, задавали ли сте си въпроса защо американците още в началото не убиха Осама бин Ладен. Ами, защото им вършеше работата. Защото им бе необходим, за да обединява новата коалиция, в която влязоха Русия и Китай. Защото им бе единственото лепило за този антитерористичен съюз, който би трябвало да бъде началото на “нова система за международна сигурност”. Глупости. Коалицията щеше да умре заедно с Осама. Заради това американците не бързаха да го пращат при Алаха. Трябваше им. Защото сега е най-подходящият момент за атака и окончателно преразпределение на онова, което остана от бившия СССР.

Даже ако Буш се провали в Афганистан, той ще запали такава мюсюлманска интифада от Яффа до Карачи и от Сомалия до Оренбург, че на Путин ще му причернее съвсем. В този колосален конфликт и Иля Морумец няма да помогне. Талибаните ще мобилизират Узбекистан, Таджикистан и уйгурите от Китай. А когато Русия ще трябва да поддържа границата си, дълга 10 000 километра, когато източният форпост стане Нижни Новгород, а южният - Воронеж, тогава защитата й охотно ще бъде поета от НАТО и пак от американците. Тогава те ще имат нова историческа задача - да защитават Европа от Великия талибан, простиращ се от Северния до Индийския океан. За да стане това още по-наложително междувременно някой друг Осама ще взриви Айфеловата кула, английският парламент или Бундестага. Поне с него имаме опит.

И няколко думи за нашите /с извинение/ медии. Те имат за цел да накарат българските аборигени да повярват, че когато в Америка рухнаха две сгради и загинаха няколко хиляди американци, това е Апокалипсисът, краят на света, разстрелът на цивилизацията. И че това е коренно различно от онова, което става в по-малко представителните места на света - Африка, Азия, Балканите, Близкия Изток, където се унищожават хиляди сгради и умират стотици хиляди хора. Сега от тези вестничета и телевизийки трябва да очакваме следващия етап - да ни плашат, че ще дойде талибанът да ни открадне телевизора, да ни почерпи с антракс, да гръмне единствения самолет /който не задигна Зееви/, или да предизвика инфлация, която ще отнеме обещаните от испанския търговец 5 000 лева.

Разбира се, ще им повярвате. След това ще продължат да ви втълпяват, че има добър терор и лош терор. Че в Ню Йорк беше лошият терор, но че бомбата над Хирошима беше добър терор. Е, само средствата бяха малко преувеличени. Когато американците помагаха на Пиночет в Чили и на Франко в Испания това беше добър терор. Но сега, когато им подпалиха къщата и се втурнаха да стрелят по мюсюлманите, това е най-лошият от всички възможни терори. Я им вижте само вредните чалмати муцуни, крясъците и жестовете, вижте какво показват по телевизията. Ами, че те ще изколят всички неверни, които може да обхване американската камера. Разбира се, онази най-широкоформатната.

И какво все пак ще се случи в крайна сметка? Deja vu. Онова, което вече е било. Ще има връщане към студената война на суперсилите /междувременно в Кремъл ще влязат големите фуражки/, с равни количества ядрени глави, ядрени чадъри, невидими самолети и самолетоносачи. Ролите обаче ще бъдат малко по-различни. След 2017 г. главният съперник на САЩ ще е Китай. Да знаете само какви кули има в Хонг Конг и в Шанхай?

С другия, утопичния сценарий няма какво да си губя времето - че ще бъде въведен справедлив международен ред, за да няма лоши талибани и да се спре ненавистта на пет и половина милиарда гладни хора срещу 500 милиона преяли.

Даже и аз нямам толкова развинтена политическа фантазия.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ