Когато на 7 октомври САЩ започнаха войната срещу Афганистан преобладаваше мнението, че прословутото афганистанско “тресавище” ще ги погълне ако не приключат бързо. Поради това те трябваше да постигнат някаква победа на всяка цена преди започването на зимата в Хиндукуш и преди Рамадана. Дойде обаче изненадващата атака на Северния съюз и влизането му в Кабул. “Ах, само не Кабул. Защо толкова бързо?” - започнаха да го притискат американците.

А, защо не? Президентът Буш не каза защо. Но пакистанският Мушараф беше откровен: “Преди години, когато те влезоха в Кабул, извършиха ужасни престъпления.”

Но се сети, че междувременно в Кабул бяха подкрепяните от него талибани, за чийто престъпления едва ли могат да бъдат намерени аналози.

Със сигурност САЩ трябваше да започнат своята кампания без да бяха подготвили наследник на талибанския режим. Те знаеха, че силите, които воюват вътре в страната ще се възползват от бомбардировките им, но не можеха да чакат пролетта на 2002 г. В Пентагона знаят, че няма никакъв смисъл да влизат в Афганистан, за да контролират територията му. Защото това наистина е тресавище и щеше да бъде доброволно включване във война с партизаните. Без начало и без край.

Да се завладее Афганистан и да се установи власт в по-големите му населени места не е сложно. Това са правили всички - започвайки от Александър Македонски и завършвайки със СССР.

Но проблемите им винаги са започвали след това. А и американците вече имаха със “след това” болезнен опит. “Ограничена война” като операцията срещу бин Ладен и неговата инфраструктура Ал Кайда някога беше Виетнам. И тогава САЩ /както по-късно СССР в Афганистан/ имаха огромно военно превъзходство, но загубиха политическите цели на войната. Виетнам беше най-важният опит на офицерите от поколението на Колин Пауъл. Сега те би трябвало да направят всичко да не пренасят грешките от миналото в Афганистан.

Поради това Пентагонът трябваше да лиши противника от външна подкрепа, максималното да ограничи политическите цели на кампанията си в Афганистан и да разбие базите на талибаните вътре и извън страната. Това оформи и задачите на кампанията.

Първата е унищожаването на мрежата на Ал Кайда.Това САЩ не можеха да направят докато не беше свален режимът на талибаните и изискваше отрязване от външната подкрепа за тях колкото се може по-бързо.

Втората задача беше кампанията да има ограничена политическа цел - не окупиране или контрол на страната, а сваляне на талибаните и унищожаване на Ал Кайда.

Що се отнася до бин Ладен, остава открит въпросът от какъв бин Ладен повече се нуждаят американците - жив или мъртъв. Все повече се налага изводът, че живият бин Ладен не е нужен на Америка /б.а. - пишем тези редове на 26 ноември/.

Но докато е жив, той ще е експлоатиран за споменатите цели. Сред тях е и ликвидирането на Ал Кайда и нейните бази. Без бази в съседните държави много не можеш да напартизаниш. Значи трябва да се крият в планините. Но там също трябва да се яде. Трябва да се ползва помощта на населението, но и без партизаните то няма какво да яде.

Населението ще продължи да се отнася негативно към американците. Поради това те трябва да използват Северния съюз, който от години воюва с талибаните. Ако американците се ограничат само до финансова и военна помощ има шанс афганистанците да се разберат помежду си. Те отдавна са изморени от войната и им е безразлично кой управлява в Кабул. След това американците биха могли да прикрият присъствието и целите си зад умиротворителните сили, влизащи там под егидата на ООН.

Това е добрият изход за Буш. Многонационалните сили в Афганистан ще му осигурят убедително политическо алиби за присъствието му в Афганистан. Той ще се опита да поддържа минимално военно присъствие и ще представи на самите афганистанци вътрешните полицейски функции.

Но тази опция няма да работи. Защото Афганистан ще продължи да бъде нестабилен. Най-напред по линията между Северния съюз и пущуните, след това вътре в самия Северен съюз, и сред самите пущуни.

Това означава, че чуждите войски ще продължат да са необходими. Ще пристигат англичани, немци, турци, французи, поляци, канадци. Ще дойдат и някои мюсюлмански нации - Бангладеш, Индонезия, Малайзия, Йордания. Вероятно ще липсват САЩ, Русия, Пакистан и Китай.

Ролята на умиротворителите ще бъде да стабилизират основните пунктове - градовете, пътищата, комуникациите. Това преди всичко е Кабул.

Но ако се вземат предвид подобни операции на ООН в миналото - в Сиера Леоне, Източен Тимор, Косово и т.н., за ефективно умиротворяване на Афганистан ще са необходими ... 400 000 души, което е четири пъти повече от съветското присъствие там през 80-те години. Това означава, че присъствието на ООН ще бъде присъствие в основните пунктове и неприсъствие в страната. Което ще даде възможност за възраждането на талибаните.

Засега те са разбити и изпъдени към планините. Но дали са разбити окончателно? Едва ли. Отстъплението им в основни линии беше дисциплинирано. В близко време ще започнат поредната партизанска война. Тя вероятно ще излезе извън Афганистан и Ал Кайда ще се опита да си възстанови базите в ислямския свят и линиите за снабдяване.

Не трябва да се заблуждаваме от скоростта, с която Северният съюз напредваше. Бързите атаки са нещо нормално в Афганистан. Самите талибани също се движеха бързо през 1995 г. И за влизането на СССР бяха необходими само няколко дни.

Талибаните не бяха лишени от тяхната етническа и идеологическа сърцевина, оръжие и оборудване. Те се връщат в познати територии. До тях пак са арабските доброволци на бин Ладен. Накратко, талибаните се опитват да преминат към стратегия, която отговаря на техните цели и ресурси.

Това изисква анализ на “финалната игра” на самата Ал Кайда. Най-вероятно организацията ще се опита да пренесе войната в целия Близък Изток, за да го направи неуправляем, особено страните - производителки на петрол. Защото разрушаването на нефтопроизводството в района ще редуцира интереса на САЩ към него.

Това трябва да доведе до деградиране или унищожение на проамериканските режими и до промяна на геополитическия баланс.

Ако САЩ обаче решат да установят дългосрочно военно присъствие това означава, че целта им не е Афганистан, а най-вероятно Иран, Ирак, Каспийско море. САЩ ще трябва да пренесат тук нови сили. Основните нефтени проамерикански производители - Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства са слаби, корумпирани и все по-малко мюсюлмански. Всяка нова акция на САЩ в района парадоксално, но закономерно, ще ги отслабва все повече. Падането на тези режими ще увеличи влиянието на Ал Кайда върху добива на петрола.

С голяма доза сигурност могат да се предвидят няколко процеса.

На първо място ще е дестабилизирането в Саудитска Арабия, Кувейт и Пакистан. Те няма да излезат от кризата непроменени. Особено драматични промените могат да бъдат в Саудитска Арабия.

Подобни процеси вече са задвижени в Йордания, Сирия, Ливан и Египет, които са на ръба на финансовата катастрофа.

Израел може да загуби още повече.

Кой от тези варианти за своята “финална битка” ще избере Ал Кайда не се знае. Войната на Буш-мена и талибана ще продължи. /Използваме тези определения не пренебрежително, а за по-убедително публицистично внушение./ Тогава може да се стигне до обратния на искания от САЩ резултат. Вместо да навлезат още повече в района на Близкия Изток и Каспийско море, геополитическият баланс може да бъде нарушен в тяхна вреда. Това не е толкова невероятно. Моралният “кредит” на САЩ да бъдат жертва вече е изчерпан. Вторият акт предстои?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ