Октоподът

На 10 септември, един ден преди терористичните акции в Ню Йорк, килограм опиум се продаваше на пазарите в Афганистан за 700 долара, което беше най-високата му цена от едно десетилетие. Две седмици по-късно в Джалалабад и Кандахар цената му падна до 100 долара. Тъй като талибаните дават 70 на сто от световното производство на хероин западните страни се страхуват, че в близко време те ще бъдат наводнени с евтина афганистанска “стока” като отмъщение за войната. Но дали е така?

През 1989 г. Афганистан произвеждаше 1200 тона опиум. През 1999 г. те вече бяха 4600 тона.

Търсейки подкрепа за войната си, САЩ и Англия твърдят, бомбардират “техните макови полета”, забравяйки да кажат, че в Афганистан вече няма такива. Същите източници съобщиха, че през 2000 г. талибаните са съкратили производството на опиум от 4600 на 185 тона, най-ниското равнище в новата история. Талибаните сътрудничеха с Офиса на ООН за контрол над наркотиците - /UNODCCP/, а американците им отпуснаха в началото на 2001 г. 43 милиона долара, за да им компенсират загубите от съкращаването на опиумното производство и за да си купят храна. Съкращаването би трябвало да доведе до рязко покачване на цените на хероина. Не доведе. Цените до 11 септември бяха на нивото от 2000 г.

Има и други странни неща.

Сезонът на отглеждането на опиума е засаждане през октомври-ноември и събиране - през май-юни. Но в Афганистан нямаше садене или събиране на макова реколта от 2000 г. На второ място през последните четири години Афганистан беше ударен от една от най-големите суши. 2000 г. беше най-лошата. На трето място производството на опиум и хероин започна да се измества към съседните Пакистан, Узбекистан, Таджикистан и “златния триъгълник”.

Американците обаче твърдят, че бин Ладен е наредил на фермерите да увеличат производството на опиум, да го продават на Запад и да купуват оръжие, заради което трябва да бъдат бомбардирани. Как ще увеличат производството като за това се нуждаят най-малко от 6 месеца? Насаждането не започна. А сега са бомбардировките? Според американците, талибаните имат складирани 3000 тона опиум, което дава 300 тона хероин. Добре, какво продаваха през миналата година, когато според същите американци, те нямаха производство?

Не става ли дума за производството от съседен Пакистан? Не е никаква тайна, че там се произвежда опиум, и че правителството на Мушараф зависи изцяло от приходите от наркотиците.

През последните дни започна да се промъква информация, че не талибаните, а Северният съюз е реалният контрольор на хероиновата търговия.

Като цяло пазарът на Пакистан с опиум е годишно 1,5 милиарда долара. Но в Ню Йорк, Лондон или Милано белият прах вече струва между 40 и 80 милиарда. Според американците актуалните афганистански запаси са достатъчни, за да зареждат световния пазар още три години. И заради това трябва да бъдат бомбардирани. Но откъде имат тези запаси щом нямат от 2 години производство?

Позицията на Афганистан като основен доставчик на хероин укрепва от 20-те години непрестанни войни. Когато СССР влезе там през 1979 г. 85 на сто от неговото население зависеше от селското стопанство. Войната го унищожи. Една трета от фермите бяха изоставени, две трети от селата - бомбардирани.

Тогава опиумът се утвърди като основен източник на приходи. Войните в Афганистан съвпаднаха с намаляването на производството на други три основни производители - Турция, Иран и Пакистан. В резултат, Афганистан зае основната част от световния опиумен пазар. След като взеха властта през 1996 г. талибаните стимулираха производството на опиум за сметка на пшеницата. Това задълбочи тежката ситуация с изхранването.

Как стига хероинът до западните пазари?

Има две основни трасета. Едното минава през Централна Азия и Русия, а второто - през Балканите и България.

Преди да стигне до Западна Европа /още в Афганистан, Пакистан, Турция, бившите съветски азиатски републики/, опиумът се преработва на морфин, а след това на хероин. Прокурсорите, т.е. химикалите, необходими за този процес, се получават нелегално от фабриките в Узбекистан и Туркменистан.

Стоката, скрита в камиони с фастъци, в чували за брашно и по всякакъв друг начин, се транспортира по споменатите трасета. Едното следва стария Копринен път, Русия, балтийските републики, Полша, Украйна и Чехия, минава в Скандинавия, Германия и на Запад. Украйна, Беларус и Литва също се използват за транспортирането на хероина от Афганистан. Оттам влиза в Полша. През 1999 г. 80 на сто от хероина, заловен на границата на Германия идваше от Полша.

Южното балканско трасе тръгва от Афганистан през Туркменистан, Каспийско море, минава Кавказ, влиза в Турция. Оттук едното разклонение е по море до Албания и Италия. Другото разклонение минава през България и Македония, и стига до Сърбия, Унгария и Австрия. От Албания пак минава през Адриатическо море в Италия, откъдето влиза в Австрия.

Третото трасе е с корабни контейнери, товарени в Констанца /Румъния/ през Черно море до Италия или Турция.

Единствената страна, която трафикантите избягват е Иран. Над 204 тона опиум и 29 тона хероин и морфин бяха заловени от иранците през 1999 г. от части по източните и северните му граници. Тези количества са 85 и 50 на сто от заловения опиум и неговите деривати /хероин и морфин/ в целия свят. В Турция обаче през 1999 г. бяха заловени само ... 300 кг. опиум.

В установяването на нови пътища от Кандахар до Дъблин или Барцелона важна роля играят наркокартелите на Балканите и Украйна. На Балканите най-активна е албанската мафия и Армията за освобождение на Косово, които имат прекрасни бизнесотношения с партньорите си от ... Сърбия.

В Прага албанците воюват с украинците за контрола над търговията с хероин. Полицията в Осло откри, че Армията за освобождение на Косово контролира цялата дистрибуторска хероинова мрежа в Норвегия. Хероинът в Швейцария също е в ръцете на албанците. На един час от Виена се намира Грац, който е разпределителен център за Балканите. И тук преобладават албанците.

Американците твърдят, че благодарение на войната в Афганистан пазарът с хероин ще бъде ликвидиран. Това със сигурност няма да стане, защото целта е точно обратната.

Трасетата и производството се преместват от Афганистан и Пакистан към Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан. През март Узбекистан беше потънал в “море от макове”. Неслучайно именно Узбекистан стана център на военната операция на САЩ в района. Southern Air, Evergreen и други фирми на ЦРУ имат присъствие в столицата на Узбекистан - Ташкент. Ричард Секорд от ЦРУ пътуваше до Ташкент. Той имаше участие в търговията с хероин още от Виетнам, Лаос и Тайланд през 60-те години и по време на скандала Иран-Контра.

Ако ЦРУ поеме търговията с наркотици от Централна Азия, със сигурност ще се случат няколко неща.

На първо място, светът ще констатира, че има бум на хероин, но той няма да е дело на талибаните.

На второ място, парите от трафика ще минават през американските банки и борси. Така работи ЦРУ.

На трето място, ако движението на пари и наркотици стане директна операция от Ташкент до САЩ, трасето ще избегне въобще Русия, Балканите, Турция и Източна Европа. Това ще е победа на ЦРУ и на американския наркокартел.

На четвърто място, този огромен наркотрафик ще предизвика дестабилизиране на цяла Централна Азия.

На пето място, това ще доведе до балканизиране на Русия.

На шесто място, нарастващото хероиново присъствие на САЩ в района ще укрепи контрола им над нефтените и газови залежи в района на Каспийско море. Това ще ограничи руското влияние в района и ще предизвика глобална нестабилност.

Целта ще бъде постигната. Крайната цел е Русия.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ