Да се управлява Кабул не означава да се управлява Афганистан. Централната власт стига до покрайнините на града. След покрайнините са планините, след планините са пущуните, след това отново са планините. Тук-таме в долините има малки селца. Те се управляват сами. Не знаят нищо за Кабул.

В селцата висшата власт е бащата на рода. Родовете правят племето. Бащите на родовете и вождът на племето са старейшините, които се събират на съвещания, наричани джирги. Най-висшето събрание, на което се събират старейшините на многобройните племена, а понякога и на афганистанските народи, е лойя джирга. Такова събрание обаче няма от десетилетия, тъй като Афганистан е постоянно във война, разделен и вероятно такъв ще остане.

Най-голямата етническа група в страната са пущуните /наричани още пащуни или патани/. Те се считат за истинските, коренни афганистанци. Останалите, т.е. таджиките, хазарите, узбеките и киргизите те считат за пришълци, т.е. за имигранти. Най-стари от тях са хазарите, потомците на войниците на Чингиз Хан, които се прочули през XIII век, когато изклали целия Херат. Те са шиити, затворени са в общността си и са родени конспиратори. За свой защитник, заради религиозните причини, считат Иран, който също е шиитски. Живеят в Кабул и Херат.

Таджиките, узбеките и киргизите са по-нова имиграция, като басмачите, които бяха врагове на Октомврийската революция и бяха изхвърлени отвъд Аму-даря от маршал Тухачевски.

Пущуните заемат Територията на свободните племена, която се простира от афганистанския Джалалабад до пакистанския Пешавар. Тази територия обаче беше нарочно разделена от Британската империя чрез измислената линия Дюранд, която на картата е считана за граница между Афганистан и Пакистан. Афганистанците обаче не я признават. Пакистан има с тях проблеми, тъй като провинцията, наричана Северозападна гранична територия, е населена от пакистански пущуни, които не се различават с нищо от афганистанските пущуни. В пущунската общност с автономни права живеят нуристанците, които са потомци на войниците на Александър Македонски.

Самите пущуни се делят на дурани, т.е. на благородни родове, и на гилзаи - обикновени родове. Всичките са сунити.

Кралете на Афганистан винаги са били пущуни. Пущун е и Захир Шах, който заедно със сина и внука си живее в Рим от 30 години. Свали го братовчед му Махомед Дауд, който също беше пущун. Дауд пък беше свален от офицерите пущуни, които докараха Мохамад Тараки, който беше комунист и селски учител, но преди всичко пущун. След него дойде Хафизула Амин. Пущун. СССР го свали и постави начело на Афганистан Бабрак Кармал. Таджик.

Но опитът за съветизиране на Афганистан не успя. На първо място това беше интервенция, а на второ място начело беше непущун. Руснаците замениха непущина с пущуна Наджибула. Той се справяше по-добре от Кармал, преструвайки се, че съветизира, но реално ислямизираше страната. След излизането на съветските войски още няколко години управляваше в Кабул и вероятно щеше да издържи, ако и него не беше предал Горбачов. Увисна на дърво в Кабул. Обесиха го, след като го кастрираха, талибаните. Също пущуни. Срещу него се обяви воюващият преди това срещу руснаците Ахмед Шах Масуд. Таджик. Масуд го убиха малко преди атентатите в Ню Йорк.

Формацията на Масуд - Северният съюз, който е признат от 46 държави /талибаните бяха признати само от Пакистан, Саудитска Арабия и ОАЕ/ има всички предимства. Но от афганистанска гледна точка има и един недостатък. В него няма пущуни.

Ако Северният съюз, след като завзе почти целия Афганистан, успее да запази властта, започващите преговори ще се съпровождат от боеве. В Афганистан преговорите винаги се водят във воюващо положение. Северният съюз може да е партньор за САЩ. Но тази формация, която се състои само от таджики, узбеки и хазари през последните години действаше или сама или с помощта на Русия и Иран. С което става неприемлива за Вашингтон. Съюзът беше изблъскван от талибаните на север. Заради това неговият шеф, последният до 1996 г. законен президент на Афганистан Раббани, трябваше да се пренесе в столицата на Таджикистан - Душанбе. Тъй като Таджикистан е защитаван от Русия, предишните врагове - муджахедините, които създадоха Северния съюз, и шурави, т.е. съветите /за афганистанците всички руснаци са съвети/ станаха съюзници.

След падането на СССР американците нямаха никаква работа в Афганистан. Но интересът се засили в средата на 90-те години, заедно с плановете за експлоатация на нефта в района на Каспийско море и транспортирането му през Афганистан.

След преговорите /ако има такива и ако завършат/ Афганистан ще се ръководи или от Северния съюз, който де факто вече е управляваща сила, или от бившия крал, или от умерени пущуни, или от многонационално правителство, нещо като федерация на всички сили, които порицават международния тероризъм и обещават да се държат прилично. Но нито една от тези групи няма да се удържи без подкрепата на САЩ. И на Русия. А техните интереси в района не съвпадат.

Заради това след края на тази война /тук няколко години нямат значение/ племената ще застанат пак едно срещу друго, за да могат с методите на племенната война да си осигурят най-голям достъп до властта. Американците се страхуват от хаоса, в който твърде дълго ще трябва да подкрепят или краля, или Северния съюз, или умерените пущуни срещу радикалните пущуни, които ще бъдат подкрепяни от пакистанските пущуни и талибаните.

Освен това, проамерикански режим в Кабул ще бъде опасен и за Иран. За Москва пък ще бъде доказателството за пълния провал на политиката й в Централна Азия. А Китай ще е недоволен, че на границата му има американци. Индия ще бъде още по-разтревожена от новото преориентиране на Афганистан и на нейния вечен неприятел Пакистан.

Ето защо САЩ ще се чудят как да се измъкнат от Афганистан. Ще се опитат да гарантират интересите си чрез пакистанския президент Мушараф. Но той ще падне заради натрупаното вече вътрешно недоволство от проамериканската му политика. Тогава Пакистан ще подкрепи отново радикалните пущуни, т.е. неоталибаните. Индия пак ще има повод да критикува Пакистан като покровител на най-голямата заплаха на света.

И всичко ще е готово да почне отначало...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ