На 13 май 1981 г., две години след оглавяването на Ватикана, папа Йоан Павел II бе прострелян на площад “Свети Петър”. На местопрестъплението бе заловен турчинът Мехмед Али Агджа и осъден на доживотен затвор.

Година след атентата, от затворническата килия, Агджа промени показанията си и лансира версията за българската следа. Бяха замесени двама български служители в българското посолство в Рим - финансистът Тодор Айвазов с помощник-военното аташе Желю Василев, както и служителят в представителството на авиокомпания “Балкан” в Рим - Сергей Антонов. Италианското следствие арестува Антонов в момент, когато Айвазов и Василев бяха в отпуск в България. Очевидно те им трябваха, за да доказват връзката на набедените атентатори с българските и съветски специални служби, но не и за участие в процеса.

В продължение на четири години българското Министерство на външните работи и българските специални служби бяха ангажирани със случая Антонов. Усилията бяха насочени не да се доказва невинността на Антонов /това всички ангажирани със случая знаеха/, а да се докаже абсурдността на обвиненията и да се демаскират техните автори. По същество се касаеше за държавен медиен тероризъм от страна на “западните демокрации” срещу България, с цел да се отклонят нейните усилия от духовното и икономическо развитие на българското общество, което излезе с повишено самочувствие и увереност след честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

На фона на шумния процес бързо бе забравена не само загадъчната смърт на папа Йоан Павел I, само месец след възкачването му на престола, но на заден план останаха и множеството убийства и “самоубийства” на лица, свързани с икономическата и финансова империя на Ватикана.

Както набързо починалият Йоан Павел I, така и заелият неговото място Карол Войтила, имаха амбицията да оглавят Ватикана, а не само да играят ролята на глави на Римокатолическата църква. Пистолетът на Агджа охлади тези му амбиции. Кардиналите победиха. Победиха и службите, които ги ръководеха.

“Българската връзка” започна с публикации от страна на доказани агенти на ЦРУ - Пол Хенци и Клър Стърлинг. Статия - сигнал, за участието на българите в подготовката на атентата, от Стърлинг бе публикувана през лятото на 1982 г. в издавания от американския българин Паница Readers Digest. Бяха необходими четири години упорита работа на стотици, на хиляди българи, на стотици чужди граждани - журналисти, юристи, адвокати, учени, писатели - за да се разсее клеветата срещу България и обвиняемите в Рим да бъдат оневинени.

Антонов бе освободен от затвора, поради липса на доказателства! Удобна форма някои да спасят лицата си.

Що се отнася до Антонов - той завинаги загуби здравето си. Десет години след атентата, един аматьор-политик от Веселиново, чиито умствени качества бяха добре преценени от режисьорите на прехода, предаде над стотомното българско разследване по случая Антонов на американските си приятели. Вярваме, че са успели да разберат как българските власти се противопоставиха на провокацията им.

21 години след събитията на площад “Свети Петър”, трябва да споменем имената поне на няколко от стотиците юристи, които прозряха истината и защитиха честта на България. Между тях са италианските адвокати по делото Антонов - Джузепе Консоло, Роси, Ларуса, френските адвокати Люсан, тогава председател на Парижката адвокатска колегия, Джое Норман, президент на МАЮД и Кристиан Рулет, ирландските юристи Мюреан О’Браян и Шон Макбрайт, руските юристи академик Кудрявцев, адвокатът Михаил Гофщайн и много други.

За процеса е писано немалко, но колкото и да се пише - няма да е достатъчно.

Още тогава направихме изводи, които времето потвърди.

Първият беше свързан с организатора на тази провокация срещу България. Пътеките, от където и да тръгваха, водеха към американски кардинали във Ватикана, американски граждани, американски посолства. Стана ясно, че силата, която дърпаше конците и направляваше Агджа е толкова мощна, че тя бе в състояние не само да организира атентата без прекият извършител да знае кой стои зад него, но да направи по-трудното - да прикрие всички следи, водещи към замислилите и провели операцията служби. Вече 21 години тези следи потъват в слухове, догадки и продължаващи разследвания на упорито заслепени италиански магистрати.

За българската страна стана ясно, че и италианците се съмняват в това, което правят, от заявлението в частен разговор на прокурора по делото Марини, че ако не успеят да докажат вината на Антонов, ще го освободят.

Това бе доказателство, че целта на кукловодите бе не да осъдят един от трима българи, а колкото се може по-дълго да петнят и дискредитират България.

А срещу Турция, чиито гражданин, убиецът Агджа, излежаваше доживотна присъда за опита за убийство на папата, нито дума на порицание? Верният съюзник на “демокрациите” едва ли не бе представен като жертва на българския заговор.

Вторият извод от процеса е свързан с поведението на самия Йоан Павел II. Покушението бе урок по разпределение на властта във Ватикана. Папата разбра и досега не е забравил, че ако богослужението и морализаторството са божии работи, с които той може да се занимава, то финансите и политиката на Ватикана са земни работи, по които бог няма думата.

Папата се превърна в рекламно лице на католицизма, но не и в опора на мизерствуващото и гниещо под ударите на войнствуващия държавен тероризъм население на много държави.

Той приключи с мисията, за която бе издигнат на папския престол. Социализмът в източноевропейските държави бе приватизиран, а църквата - реституирана. Започна епичната борба за реалните граници на влияние със стотиците секти, ереси, маскирани мошеници и самозвани демократични пророци. Дали освобождаването й от държавната опека ще я направи по-силна и влиятелна в обществото или ще извади на яве пороците, лицемерието и догматичната закостенялост на църковния клир - предстои да видим.

Папата вероятно ще посети България. Българските държавници се изредиха да го канят без ясни мотиви. И никой от тях не постави църковните интереси над личните си приумици. Ако зад тази покана стояха сериозни мотиви Синодът на Българската православна църква щеше да бъде сред първите да я отправи. Това неуважение към собствената църква и блюдолизническо поведение към главата на Римокатолическата църква имат своето обяснение в личностните характеристики на лицата, поканили папата.

И все пак бихме искали да напомним, че над две десетилетия един въпрос, свързан с папата, остава без отговор.

Папата се видя с Агджа в затвора и в личен разговор му прости.

По същото време Антонов бе още в италианския затвор и се очакваше папата, за който се предполага, че знае истината за организаторите на атентата, да се срещне и с него. Той не пожела.

Въпросът е защо? Организаторите на атентата срещу папата и на набедяването в съучастие на българските служби в лицето на Антонов и другите българи са едни и същи. Така, по стечение на обстоятелствата папата и Антонов се оказаха от едната страна на барикадата, а Агджа и силите, организирали атентата - от другата.

Чрез опрощаване греха на Агджа, папата морално оневини палачите, които поръчаха убийството му. Но защо не намери в себе си християнско мъжество и думи на утеха и съчувствие към другата жертва на този заговор - Антонов?

От съчувствието на папата днес Антонов най-малко се нуждае. По-скоро папата днес се нуждае от съчувствието на Антонов.

Но Карол Войтила преди всичко е поляк и като такъв е част от общата ни славянска съдба. Дано бог, в който вярва, му позволи да открие България. Макар и много, много късно.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ