Генезисът на човечеството

През януари 1820 г. лейтенантът от руския имперски флот Михаил Лазарев откри нов материк на тогавашната карта на нашата планета - Антарктида. 100 години по-късно, в началото на XX век, директорът на Националния музей на Истанбул Халил Ахмед откри в старата библиотека на византийските императори в двореца на султаните древна карта, направена върху кожата на газела. Тя изобразяваше западния бряг на Африка, южното крайбрежие на Южна Америка и Северния бряг на Антарктида. Халил не могъл да повярва. Бреговата ивица на юг от 7-я паралел на тази карта е била свободна от лед. Съставителят на картата на това място е нанесъл и планинска верига. Името на съставителя било известно - адмиралът от военния флот на отоманската империя и картограф Пири Рейс, който е живял през втората половина на XVI век. Експертизата потвърди, че картата наистина е била направена от него.

Бележките, върху картата от Рейс гласели, че тя се базира на много по-ранни източници, някои от които от времето на Христофор Колумб, други още от IV век преди новата ера, но не по-късно, тъй като един от източниците принадлежал на Александър македонски, който е живял именно през този период.

В края на 1959 г. в библиотеката на Конгреса във Вашингтон беше намерена карта, съставена от Оронтес Финиус от 1531 г. На нея той е изобразил Антарктида със свободни от леда брегове, гори и реки. Релефът на централната част на континента не е бил обозначен, което означава, че по онова време там е имало ледникова шапка.

Общите очертания и характерни особености на релефа са близки до сведенията, които имаме за скритата под леда повърхност на континента, които бяха картографирани през 1958 г. от специалисти на няколко страни.

Напълно вярва на старите карти и Меркатор, който през 1959 г. включи картата на Финиус в своя атлас.

Накрая е Филип Буше, член на френската Академия на науките. През 1737 г. той е публикувал своя карта на Антарктида и е дал точното й изображение от онова време - тя е напълно свободна от лед. Неговата карта е последната топография на целия континент, за което човечеството от зараждането на нашата цивилизация не е имало пълна представа чак до 1958 г. Французинът е изобразил в самия център на южния материк водно пространство, разделящо го на два субматерика, лежащи на запад и изток от линията, където сега са показани Трансантарктическите планини. Днешните изследователи твърдят, че Южният континент, който на съвременните карти се изобразява като единен, реално е архипелаг от крупни острови, покрити с лед с дебелина най-малко 1,5 км.

На тази основа могат да се направят няколко изводи.

Средновековните карти показват Антарктида без ледена покривка или частично покрита с лед. Точността на картографските оценки от XVI век е много висока. С данните си тя изпреварва техническите възможности на своето време. Такава точност стана възможна едва в средата на XX век.

Сведенията за двехилядна годишна давност на първоизточника се считат за необосновани, но не могат да се отрекат.

Геологията твърди, че възрастта на антарктическите ледове е не по-малко от 25 милиона години (напоследък границата беше свалена до 6 милиона).

Странна е и последователността. На картата на Рейс от ледове е освободена само бреговата ивица. На картата на Финиус, съставена 18 години по-късно, е запазена ледената шапка около южния полюс в пределите на 80-ти и на места на 75-ти паралел. Академик Буше пък е изобразил цяла Антарктида без ледове.

През 1949 г. експедицията на адмирал Бърд направи сондиране на дъното на морето Росс в онези места, в които Финиус показва реки. Открити бяха дребнозърнести породи, смесени утайки, донесени до морето от реки. По-късно, използвайки радиоактивен метод, учените установиха, че реките, които са източници за тези утайки, са текли, както е показано на картата на Финиус, преди 6000 години. Чак по-късно, около 4000 години преди новата ера, на дъното на морето Росс са започнали да се натрупват утайки от ледников тип, което обаче е било предшествано от дълъг топъл период.

По този начин картите на Рейс, Финиус, Меркатор ни дават представа за Антарктида, предимно от времената на зараждането на шумерската и египетска цивилизации.

За тази теза говори фактът, че през септември 1991 г. на 13 километра от Нил (в Абидос) археолозите намериха 12 големи дървени лодки, принадлежащи на фараоните от Първа династия. Възрастта им се определя на около 5000 години и са считани за едни от най-древните плавателни съдове. Но Херодот още през V век преди новата ера е твърдял, че египтяните са се занимавали с наблюдение на звездите в течение на повече от 10 000 години. Но сухопътните нации като египтяните никога не са раждали астрономи, което означава, че те са наследили това от неизвестни древни мореплаватели или от друга цивилизация. Едновременно беше изчислено, че центърът на проекцията на картите на Рейс, чиито данни се отнасят за 4000 години преди новата ера, се намира около днешното Кайро. По онова време обаче всички тогавашни народи са се намирали на примитивно ниво на развитие.

Това означава, че между 5-то и 10-то хилядолетие преди новата ера на Земята е съществувала неизвестна цивилизация с изключително високи знания в областта на навигацията, картографията и астрономията, които със сигурност не са били по-ниски от равнището на XIX век.

Тази цивилизация е била по-древна от нашата. Местонахождението й вероятно е било северното крайбрежие на Антарктида или архипелаг на крупни острови, намиращи се тогава в умерен климат, а през по-късния период в североизточна Африка.

Причината за изчезването на тази цивилизация (ако става дума за извънземна и за нейното влизане под повърхността на Антарктида) може да е заледяването на южната земя, започнало около 10-то хилядолетие преди новата ера. Повечето комплекси на материалната култура на тази протоцивилизация вероятно се намират под дебелите полярни ледове. Вероятно спасилите се от тази цивилизация са предали част от своите знания на по-късните цивилизации - египетската или шумерската.

Не трябва да се подценяват и хипотезите за връзките на немските учени от времето на Третия райх с извънземните именно в Антарктида и изнасянето на по-голямата част от научните постижения в подземни бази в Антарктида, които може да работят и до днес.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ