'24 | '23 | '22 | '21 | '20 | '19 | '18 | '17 | '16 |
'15 | '14 | '13 | '12 | '11 | '10 | '09 | '08 | '07 |
'06 | '05 | '04 | '03 | '02 | '01 | '00 | '99 | '98 |
Стратегическа прогноза на "Строго секретно"
Русия е в шах. Дали ще последва мат? Съдбата на Путин ще зависи преди всичко от нефта. Основният губещ от войната на САЩ срещу Ирак може да бъде Русия. Такъв е американският сценарий на войната за нефта, която може да засегне Русия повече, отколкото която и да било друга световна сила. На карта е икономическото бъдеще на страната, вътрешната й стабилност, международното влияние на Москва и съдбата на самия Путин.
Въпросите са много. Най-важните са какво ще стане с нефта на Ирак, ще скочат или ще паднат цените на нефта на световния пазар. Това е рулетка. Червено или черно?
Според американците, Русия и в двата случая трябва да е великият губещ.
Най-вероятно при военна операция на САЩ срещу Ирак цените на нефта ще скочат рязко, а след това постепенно ще навлезат в спадаща продължителна спирала, при условие, че американците постигнат контрол над нефтения отрасъл на Ирак и осигурят големи производствени нива.
На пръв поглед Русия в началния етап на войната трябва да бъде основният печеливш. Но реално ще бъде основния губещ, както по време на конфликта, така и след него. Спадащите цени на нефта ще са само част от този огромен проблем.
Всъщност цените на нефта започнаха да падат още след 11 септември 2001 г., не заради политически фактори, а заради липсата на търсене, свръхпроизводство на нефт от ОПЕК и перспективата от поява на нови огромни количества иракски нефт, ако САЩ спечелят войната и решат да наводнят пазара за дълъг период от време.
Нефтът и ислямът практически са синоними. Заради това войната се прикрива с теорията за “сблъсък на цивилизациите”. Но линията й минава точно по нефтените находища на Близкия Изток, Персийския залив, Централна Азия, Южна Америка и Филипините. Там където няма нефт, няма сблъсък на цивилизациите.
От друга страна, крупните потребители на нефт в момента са християнските страни, начело със САЩ.
Изключение е Русия. Тя е един от крупните производители на нефт, но влиза и в християнския свят. Двойствеността може да се окаже фатална.
Именно това искат да използват американците. Войната за нефта е с огромен залог. Победителят взима всичко - the winner takes it all.
Руското нефтено производство в момента работи на максимални обороти, което означава, че основните нефтени компании няма да са в състояние да го увеличат, за да спечелят от по-високите цени по време на войната срещу Ирак.
Ако искат да увеличат износа, ще трябва да ограничат доставките за вътрешния пазар. Това ще доведе до рязко покачване на цените на бензина и другите нефтопродукти в самата Русия и ще навие инфлацията, която през 2002 г. и без това беше 14 на сто. Опитите за централизирана интервенция на вътрешния пазар ще се провалят, тъй като Русия, за разлика от САЩ, не разполага със стратегически нефтени резерви.
Появата на вътрешен дефицит ще удари най-силно отдалечените райони - Сибир и Далечния Изток, което ще доведе до колапс на регионалните икономики. Ако войната продължи няколко месеца, колапсът може да обхване цялата икономика.
В момента на нефтения комплекс се падат 14 на сто от промишлената продукция на Русия, 20 на сто от постъпленията във федералния бюджет и 30 на сто от износните приходи. Това е стълбът на руската икономика. Но както съобщи зам.-министърът на външните работи на Русия Виктор Калюжний, активните запаси от нефт са само за 15 години (предишните прогнози бяха 50-100 години).
Другият сценарий - за бърза победа на САЩ в Ирак, също не е добър за Русия. Тоталният контрол на американците над иракския нефт ще увеличи рязко доставките му за световния пазар. Това е стратегическата цел на Буш - да свали нефтените цени до такива равнища, които ще позволят на американската икономика да излезе от рецесията и да набере темпо за следващите десетилетия.
На последната среща на Путин и Буш, американският президент е обещал “да защитава руските икономически интереси в Ирак”. Как ще стане това? За да ги защитава, американците ще трябва да се примирят някои залежи на Ирак да останат под руски контрол след елиминирането на Саддам. Само глупак може да вярва в това.
Както вече писахме, Държавният департамент на САЩ говори за цена от 13 долара за един барел суров нефт след войната. Това могат да си позволят, тъй като производството му в Ирак струва 1-2 долара. Шефът на ЮКОС Ходорковски пък заяви, че след Ирак най-добрият ценови сценарий ще бъде 14-16 долара за барел, а най-лошият 12-14 долара.
Бюджетът на Русия за 2003 г. беше съставен при прогнозни цени на нефта от около 24-25 долара за барел. Министърът на енергетиката Игор Юсупов заяви, че икономиката ще бъде “все още здрава” при цени 20-25 долара за барел и бюджетът ще бъде изпълнен даже при 20-21 долара.
Но специалистите са убедени, че нищо не може да спаси бюджета при цени под 20 долара за барел.
Нещата не биха били трагични, ако ставаше дума за здрава икономика. Но руската е в криза. Най-ниската цена, която Русия може да понесе вероятно е 18 долара за барел. По-ниска ще е трагедия.
Ако Ирак взриви нефтените си кладенци, американците едва ли ще успеят бързо да постигнат големи количества нефт за световния пазар и цените могат да се запазят поне през 203 г. на сегашните изгодни на Москва равнища.
Положението обаче рязко ще се влоши при другия сценарий за Ирак, който може да удвои производството до 2 милиона барела дневно в течение на няколко месеца и до 5 милиона барела - до три-четири години.
Това ще е кошмар за Русия, защото следвоенният Ирак ще свали цените до 13 долара за барел, което означава, че руската икономика ще навлезе в безпрецедентна криза без перспективи за възстановяване. Не може да се изключва и пълен икономически колапс.
По този начин САЩ ще елиминират не само глобалното, но и регионално влияние на руснаците. Русия ще започне да се разпада.
Трагични ще бъдат последиците и за руските нефтени компании. На първо място рязко ще падне стойността на техните акции. На второ място надеждите им, че ще могат директно да продават нефт на САЩ ще бъде елиминиран, тъй като техният ще е много по-скъп, а американците ще залеят световния пазар с иракски нефт, на трето място сегашното влияние на руските фирми в Ирак ще бъде унищожено.
Отговорът им ще бъде опит за продажба на големи пакети акции на световния пазар. Така например ТНК се опитва да продаде акции на British Petroleum и Shell, Exxon Mobil и Total/Fina/Elf.
Същото се отнася за Юкос и Сибнефт. Руските нефтени компании ще влезат в криза и ще бъдат изкупени на безценица. Със загубата им Русия ще загуби и суверенитета си спрямо САЩ.
Ще пострадат и руските нефтени интереси в Ирак. Вече загуби Лукойл, който имаше контракт за 3,6 милиарда за развитието на гигантското находище в Западна Курна, където имаше 52,2 на сто от джоинтвенчъра с Ирак. Татнефт и Зарубежнефт също си дават сметка, че ще бъдат изтласкани светкавично от Ирак от американските нефтени концерни.
Икономическите загуби ще се съпровожда и от загуба на геополитически позиции. Руското международно влияние след войната ще бъде рязко намалено. Ще се влоши и ситуацията по южните граници на Русия, където преобладава мюсюлманско население. След победата на американците, Путин ще бъде бомбардиран с обвинения на целия мюсюлмански свят, че е предал традиционното приятелство с Ирак и не му е доставил модерно оръжие. Саддам вече прави това. Москва ще бъде елиминирана от целия мюсюлмански свят, който ще възприеме Москва като оръдие на САЩ, а Путин - като съюзник на Буш. Русия ще остане без печеливша позиция в битката между САЩ и мюсюлманския свят. Вашингтон ще има и възможност да разпали отново чеченския проблем.
Путин не си направи изводи от краха на Горбачов в първата иракска криза през 1991 г., когато той също подкрепи американците, което беше краят на Съветския съюз като суперсила. И сега най-губещ от гледна точка на глобалните и вътрешни интереси ще бъде Москва. Това не може да се оправдае с някакъв “прагматизъм” на Путин, защото кумулираните резултати ще бъдат плачевни за него по всеки важен международен въпрос.
Европейският съюз, преди всичко Германия и Франция, разчитаха, че Путин ще се присъедини към тях във възпирането на американските глобални амбиции, че ще избере Европа, вместо САЩ. Стана обратното.
И с Китай ще бъде така. След войната в Ирак Пекин ще счита Русия за страна, която няма независима политика.
Всичко това ще има свирепи вътрешни последици за Кремъл. При взрив на инфлацията от растящите цени на нефта руснаците ще обеднеят още повече и ще оттеглят доверието си от Путин заради неговия проамерикански курс. В този момент ще се намеси армията, за да отговори на необходимостта от смяна на режима.
Такъв, в общи линии, е американският сценарий за Русия и Путин като паралелен процес на тяхното навлизане в Ирак, Централна Азия, Саудитска Арабия.
Всичко това означава, че Кремъл трябва да започне да противодейства по категоричен и решителен начин.
Първата крачка е, че САЩ не трябва да спечелят войната в Ирак, което да се използва от Русия и Китай за разиграването на подобен сценарий спрямо Важингтон - затъване във войната, съюзяване с мюсюлманския свят, откъсване на Европа, укрепване на стратегическия съюз Германия - Русия - Китай - Индия - Япония.
Но това, даже на теория, няма да е лесно.
Дали в крайна сметка опитите за противодействие на Путин няма да бъдат твърде малко и твърде късно - too little, too late.
...- Европа трябва да стане „нов Афганистан“. Спиралата на ескалацията се навива
- Русия въвежда оръжия на нови физически принципи. Какви са те
- Кои са основните причини за войната на САЩ, Англия и Израел в Украйна
- „Барбароса – 2“. Германия тръгна по пътя на Хитлер
- НАТО - Русия: към Total War, Totaler Krieg.
- Ядреният етап на третата световна започна с удар срещу ядрения щит на Русия „Воронеж“
Issue 92, Jan-Feb 2003 |
Новите руски евразиатци Водещият руски евразиатец Гумилев не е формулирал геополитическите си изводи за обосноваване на своето схващане на света... ⇨ |
Руснаците - в Кант На 2 декември руски изтребители бомбардировачи, транспортни самолети, атакуващи хеликоптери и около 700 души военен перс... ⇨ |