На 18 ноември 2002 г. на сайта на президента Първанов се появи биографична справка за главния секретар на МВР Бойко Борисов, озаглавена “Всичко за Бойко”.

Материалът, който едва ли може да се определи като компромат, беше разпространен в парламента, партиите, бизнессредите и т.н. в цяла България.

Всъщност никога не бихме се занимавали с тази справка (това не ни интересува като издание) ако не бяха няколко обстоятелства. Първото е, че винаги сме се ръководили от неотменимото конституционно право на всеки българин на свобода и достъп до информацията.

От същите мотиви се ръководехме през април 1998 г., когато (като единствено издание в България) публикувахме тогавашната подобна “Справка за Богомил Бонев”, ръководени от мотива, че всеки човек има право да изразява своя мироглед чрез слово, печат, образ и по какъвто и да било друг начин и да приема и разпространява идеи и информации. Това, че някой избира формата на компромата само отразява нравите на обществото, в което живеем.

Най-малкото е странно защо Борисов досега не е взел отношение към тази все пак доста професионално написана негова “биография”. Разбираме, че се е ограничил до твърдения, че това са врагове или бивши ченгета. Ако Борисов е обиден по някакъв начин, има начин да се защити спрямо съчинителите на тази информация. Още повече, че разполага с възможности да разбере кои са те. Дали ще го направи? Тази справка едва ли го компрометира на фона на някои други личности в парламента и правителството. Личният му живот си е негов проблем, ако има някакви слабости, това пак си е негов проблем.

Но Борисов все пак е и обществена личност, която беше на челни позиции в социопроучванията. Това означава, че обществото не само има правото, но и задължението да знае колкото се може повече за такава публична личност. Именно Европейският съд за правата на човека в Страсбург обяви, че спрямо всички политици може да бъде използвана и провокацията, а Върховният съд на САЩ декларира, че дебатът по обществени въпроси трябва да бъде неограничен, жив и открит и “може да съдържа резки, остри и жлъчни атаки срещу властта и чиновниците”. Англосаксонският Common Low пък отдавна е приел, че по принцип не е възможно да бъде обидена публична личност чрез вестник или друга медия, а чл. 10 на Европейската конвенция за правата на човека гласи, че всеки има право на свободен израз на мнения, каквито и да са те.

От тази гледна точка справката за Борисов може да е опипване на почвата или активно мероприятие срещу свободата на словото, печата и информацията в България и въобще срещу демокрацията. Неслучайно в някои среди се говори за необходимостта от “закон за печата”. Възможни са и други варианти.

“Строго секретно” не носи отговорност за съдържанието на цитираната справка, тъй като тя беше препечатана от сайта на президента, където не се придружаваше от ограничения за авторски права.

Всичко за Бойко

Автор: Ние другите

Дата: 2002-11-18 16:35:40

Справка

Относно:

Бойко Борисов, главен секретар на МВР

Бойко Методиев Борисов е роден на 13.06.1959 год. в София - гр. Банкя.

Баща му - Методи Борисов, до 1987 год. е служител на Софийско градско управление - МВР. Бил е началник на 2-ри сектор в столичната противопожарна охрана. Членувал в БКП. Уволнен заради извънбрачна връзка.

Майка му - Венета Борисова е починала. Била е начална учителка в Банкя.

Сестра му Красимира Методиева Иванова, род. 1956 год. и живуща в София, кв. Княжево, работи като лекар-педиатър в бившата III АГ-болница, Княжево.

Бойко Борисов има дъщеря от разтрогнат брак - Венета, която учи в САЩ, Лос Анджелис.

Понастоящем съжителства с Цветелина Бориславова.

Бойко Борисов завършва средно образование в гр. Банкя. Бил е секретар на комсомолската организация в училището.

През 1977 год. кандидатства във Висшата специална школа на МВР в Симеоново, факултет “Държавна сигурност”, но е пренасочен и приет във факултет “Противопожарна охрана” с оглед миналото на дядо му (разстрелян на 22.09.1944 год.). През 1982 г. се дипломира като инженер по специалността “Противопожарна техника и безопасност” с чин младши лейтенант. Редовната си военна служба отбива в ШЗО-Плевен през периода 1977-1978 год. Активен състезател по карате. Бил е треньор на националния отбор по карате.

В системата на МВР започва работа като командир на взвод, а по-късно е командир на рота в СГУ-МВР - “Противопожарна охрана”. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). Известно време е физкултурник на Софийско градско управление - МВР.

От 1985 г. до 1990 г. е преподавател и завеждащ катедра във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР.

През 1989 г. е командирован с курсантски взвод в района на Каолиново, Дулово и Разград за охрана на селскостопански обекти и оказване помощ по прибиране на реколтата след масовите изселвания на местните жители в Турция. (Неговите твърдения в интервюта от 2001 г., че в този период е командвал батальон не отговарят на истината.)

През 1990 год. отказва да подпише декларацията за деполитизиране, напуска системата на МВР и започва личен бизнес в областта на охранителната дейност.

В този период установява сътрудничество и взаимодействие с публично компрометирани лица и фирми, занимаващи се с рекет, връщане на пари от неизправни длъжници и други незаконни дейности. Показателно в тази насока е дългогодишната съобщна дейност, вкл. ползването на общ офис в парк хотел “Москва”, с Младен Михалев “Маджо”, Румен Николов “Пашата” и др. Налице са данни от много източници и публикации в пресата, че охранителната фирма на Бойко Борисов “Ипон” също е съпричастна в криминални деяния, в т.ч. и към неразкритото убийство на лице на 05.12.1994 г. в “Зона Б-5”. Не е разкрит и случаят с кражбата на 500 000 лв. от касата на “Ипон” и последвалото убийство на извършителя (служител във фирмата) и неговата приятелка в района на гр. Враца.

Предвид връзките на Бойко Борисов с организираните престъпни структури през 1998-2000 г. е изучаван от Националната служба за сигурност (ОР Румен Йорданов) с цел привличането му за негласен сътрудник. В този период е давал регулярна информация за поведението и действията на лидери на престъпни силови структури и други криминално проявени лица. (Тогава, а в някаква степен и понастоящем, откриването на оперативна разработка или регистрирането на определени лица като агенти и нещатни сътрудници или кандидати за такива, се е използвало като форма за осигуряване чадър при осъществяване на незаконосъобразни действия в полза на конкретни управленски и корпоративни кръгове. Като пример - Поли Пантев, Косьо “Самоковеца”, Славчо Б. Христов и много други.) Папката със събраните за Бойко Борисов материали, заедно с постъпилите от него сведения са били докладвани на тогавашния директор на НСС ген. Атанас Атанасов и вербовката е била одобрена, но не е осъществена поради настъпилите кадрови и структурни промени в спецслужбата след парламентарните избори през 2001 г.

Понастоящем “Ипон” се нарежда сред най-големите охранителни фирми в страната (охранителният й състав възлиза на около 800-900 души). Фирмата охранява редица обекти и лица, вкл. “Мобилтел”, тръбопроводите на “ЛУКойл”, хазартната фирма “Ай Джи Ем”, Първа източна международна банка, “Булинс”, къщите и вилите на Славчо Христов, Николай Маринов “Маргина”, Младен Михалев “Маджо” и др. През лятото на 2000 год. “Ипон” поема физическата охрана на Общинска банка с протекциите на Стефан Софиянски.

След назначаването на Борисов за гл. секретар на МВР, той прехвърля акциите си от фирмата на Д. Бадънков (бивш началник на направление “Охранителна полиция” към СДВР, чийто син е служител на ГКПП-Аерогара София).

На възловата длъжност в системата на МВР е лансиран на премиера от бизнесмени и политици със съвпадащи интереси за запазване контрола върху обстановката в страната след последните парламентарни избори:

- о.з. ген. Любен Гоцев, о.з. ген. Бриго Аспарухов и др., ориентирани към съхраняване и разширяване значението и участието си в управлението на обществено-икономическите и политически процеси;

- кръга “Банкя” (контролиращ ключови властови структури - главно в МВР, МФ и МП, с влияние върху сенчестата икономика и организираните силови структури), включващ Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Б. Христов и др.

За кратък период се налага като ключова ръководна фигура в системата на МВР, въпреки липсата на професионални познания, разбиране и опит в полицейската дейност и очевидните безсъдържателност и хаотичност на предприетите от него действия. За това спомагат:

- атрактивното му публично поведение, ориентирано към формиране на обществена видимост за наличие на решителност, воля и възможности за решаване проблемите на борбата с престъпността на фона на слабите енергичност и реактивност на министър Петканов;

- съдействието на бързо разширилият се кръг от обществено-политически и икономически субекти (фирми, групировки, политически дейци, медии), открили в лицето му шанс за оптимално съхраняване на изградената политико-икономическа властова схема, като резултат от толерантния му подход спрямо реалните възлови фигури, свързани със сенчестия и престъпен бизнес.

Ходове на Бойко Борисов в тази посока:

1. Отсъствие на действия по активирането на заведени и откриването на нови оперативни дела и сигнали за определени лица и структури в паралел с наличните безспорни свидетелства за негови регулярни срещи с тях, а именно:

- бивши и настоящи ръководители в системата на МВР (ген. Атанасов, Сл. Босилков, и др.), обезпечавали отклоняването на средства от контрабандните канали за нуждите на кабинета “Костов” и с данни за съпричастност към функционирането на дълбоко вградените корупционни мрежи с базово значение за основни престъпни дейности (контрабандата, наркотрафика, кражбите и задграничния трансфер на автомобили и др., които са практически неосъществими без информационно обезпечаване и техническо осигуряване от страна на полицейските и специалните служби и свързаните с властта охранителни фирми).

2. Провеждане на кадрова политика, ориентирана към възстановяване и укрепване на служители с нееднозначна професионална и личностна характеристика, вкл. такива, за които има множество свидетелства за нерегламентирани контакти и връзки с криминални структури - Красимир Петров (директор на РДВР-Бургас), Стоян Велчев (зам.-началник на СДВР - МВР), Веселин Павлов (зам.-началник на НСГП), Венцислав Великов (зам.-началник НСБОП), Огнян Атанасов (директор на ДОИ-МВР), Красимир Младенов (зам.-директор на НСБОП), Николай Начев (началник на икономическото направление в НСС), Янчо Станчев (началник ДОИ-Хасково), Николай Григоров (началник служба “Полиция” - СДВР), Цветан Сечанов (началник служба “Полиция” в РДВР - София окръг), Александър Василев (началник на 02 РПУ-София, вкл. директора на ДНСП Васил Василев и др.

Очерталият се паралел между личните амбиции на Бойко Борисов и интересите на корпоративни и партийно-клиентелистки кръгове дава тласък за неговото форсирано оформяне и използване като реален политически фактор с нарастващо значение за бъдещото конфигуриране на политическата власт. Ходове в тази насока:

- дискредитиране и отстраняване от политическата сцена на Стоян Ганев - данните са, че Бойко Борисов е предоставил на премиера компрометиращи материали за Стоян Ганев, в т.ч. подадена му от ген. Атанас Атанасов информация за номерата на негови сметки в задгранични банки. Постигната цел е неутрализиране на рисково силното за него влияние на приближения до премиера началник на кабинета му и превръщане на Бойко Борисов в първостепенно доверено лице на Симеон Сакскобургготски.

Размиване причастността на главния секретар на МВР към този акт е постигнато чрез подходящи коментари в пресата. Пуснати са в обръщение и всевъзможни предположения и слухове, в т.ч. шоково невероятни (завършила с разрив хомосексуална връзка между премиера и Ст. Ганев).

- настъпателно надхвърляне рамките на отговорностите и компетенциите му като главен секретар на МВР, способствало за принизяване значението и статута на вътрешния министър и установяване на практическо вътрешноведомствено двувластие.

- принизяване отговорността на гл. секретар на МВР за състоянието на криминогенната обстановка в страната чрез нестихващи публични атаки срещу следствието, прокуратурата и съда, с цел фокусиране вниманието на обществото основно върху пасивите на съдебната власт. Удобно формираният резултат е бързо завишаване на личната популярност на Борисов за сметка на нарастващото междуинституционално напрежение, а следователно и на стабилността на управлението на страната. Разчетът предвижда безусловно ситуиране на Бойко Борисов на възлова властова позиция в бъдеща управленска схема при дискредитиране и отпадане на сегашния кабинет.

- безусловно неутрализиране на конкурентните сенчести структури (Василев Божков “Черепа”, “баретите”, ВИС). Данните са, че отдавнашната остра неприязън между Алексей Петров и Бойко Борисов (респективно Младен Михалев “Маджо” и Румен Николов “Пашата”) прерастват в открито противопоставяне с назначаването на последния за гл. секретар на МВР. Причините за това са силните притеснения на Борисов от наличните в Алексей Петров компрометиращи данни за него; значителната поддръжка на влиятелни еврейски кръгове (съвместен бизнес, поддържана стабилна връзка с бившия посланик на Израел Давид Коен); застрашително силните му позиции във Военна и Главна прокуратура (Никола Филчев), службите в системата на МВР (Филко Славов) и политическите партии. (Надежда Михайлова); даващи реални шансове на опитите за неговото лансиране за шеф на НСБОП. Стрелбата срещу Алексей Петров през м. август т.г. беше използвана за легитимиране масираната атака срещу свързаните с него структури и трайното му игнориране като рисков за Бойко Борисов фактор. (Паралелният резултат е отклоняване на общественото внимание от неочаквано проявилата се причастност на Борисов към схемата за продажбата на “Булгартабак” - публикувания в пресата запис на срещата на Майкъл Чорни с консултанта по сделката Георг Цветански).

- създаване на необходимите предпоставки и условия за изтласкване на Бойко Борисов високо в йерархията на изпълнителната власт. Това се потвърждава от споделеното от него в тесен кръг твърдо намерение да се кандидатира за кмет на предстоящите местни избори, което ще му проправи пътя до поста на министър-председател. Базирано е на преценката му, че много скоро, поради задълбочаващи се здравни проблеми, Симеон Сакскобургготски няма да бъде в състояние да се справя със задълженията на премиер и ще слезе от българската политическа сцена.

На настоящия етап заплаха при реализацията на политическия възход на Бойко Борисов се очертава от страна на:

- някои внимателно наблюдаващи страната външни фактори - САЩ и някои европейски страни, разполагащи с достатъчно информация за него самия като личност и за същностните подбуди на подкрепящите го финансово-икономически и политически кръгове. На проведена през м. май т.г. среща в Румъния на министрите на външните работи на ЕС, представителят на Португалия в пряк текст е заявил, че одобряването на кандидатурата на България е силно несигурна, предвид лансирането на криминално проявения Бойко Борисов на високите етажи на изпълнителната власт. След обсъждане присъствалите на срещата български представители постигнали съгласие до срещата в Прага да не се дава гласност на заявената на форума позиция.

- професионалните кръгове от системата на МВР и образованите слоеве от населението, разполагащи с информация и възможности за обективна оценка на действията и преследваните цели от Бойко Борисов и поддържащите го кръгове. Индикация за това са преобладаващия брой негативни становища в Интернет-форумите и коментарните рубрики на електронните издания на вестниците, както и огласените в тях видимо обосновани дискредитиращи го информации.

Възприетата тактиката по париране на тези неблагоприятни тенденции е:

- масирана медийна обработка и необратимо трайно насаждане в публичното съзнание на неговата успешност като управленец, което да направи невъзможно евентуално противодействие на президента, парламентарно представените партии и критично настроените обществени кръгове срещу политическото му израстване.

- поддържане на редовни контакти с премиера, президента, политическите лидери и обществено влиятелни фигури с оглед възприемането му като безалтернативен действен фактор в управлението на страната, включително и чрез изграждане на лично ангажирани отношения с тях.

- установяване на взаимно обслужващи контакти и връзки с представителите на чужди държави, в т.ч. чрез оказване на незаконосъобразни услуги (през м. май т.г. американски спец. представител е посетил главния секретар в неговия кабинет в МВР и се е интересувал дали българските специални служби могат да подслушват посолството на Иран. Борисов опитал да направи справка по телефона, но останал недоволен от получения уклончив отговор и завел американския разузнавач директно в командния център на СОТИ, където достъп имат само много малък, списъчно ограничен брой длъжностни лица. В негово присъствие Борисов попитал една от дежурните операторки: “Абе, можем ли да слушаме иранското посолство?”. Слисаната служителка отговорила, че не знае. По подобен начин главният секретар реагирал и във връзка с молба на американски гражданин, служител от охраната на американското посолство, за извършване на справка за лице. На предишна среща двамата се договорили подобни рутинни справки да се извършват директно, а не чрез МВнР. С оглед тази договорка американският служител се свързал с началника на оперативния отчет на СДВР и поискал да му бъде предоставена информация за интересуващото го лице. Получил отказ с обяснението, че това е нарушение на нормативните разпоредби. Веднага след това Борисов се обадил на дежурния офицер в СДВР да се интересува за “бюрократа” и “идиота”, който отказал услугата на американския служител.)

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ