Войната срещу Ирак

В последните броеве на “Строго секретно” предвидихме, че войната срещу Ирак (все пак дълбоко се надяваме, че няма да започне) ще бъде подпалена между 15 декември 2002 г. и края на февруари 2003 г.

Даваме си обаче сметка, че всички прогнози за точна дата са само спекулации, защото 80 на сто от така наречената изтекла информация обикновено е дезинформация, пусната за масово тиражиране, и защото всяко военно планиране има някои малко известни особености.

Истинският им план обикновено се разработва само от малка група от няколко души, имащи достъп до материалите с грифа за висша секретност. В пълен обем те са известни само на президента, военния министър и малка група оператори. За подробностите на плана не се води даже секретна преписка, не се разговаря по закритите комуникационни линии. Всички детайли се обсъждат само в лично общуване. Така наречените утечки на информация са изключени.

Наред с истинския план се разработва и план за дезинформация, за оперативно-стратегическа маскировка. Но и този лъжлив план е известен в пълен обем само на някои военни и политици. Президентът и военният министър също трябва да са в числото на авторите на лъжливите информации в противен случай този план трудно ще бъде реализиран. Лъжливите разработки много приличат на истината - там се срещат отговарящи на действителността цифри и факти. Да се отличи истинския план е трудно даже за професионалиста.

Провеждането на дезинформационна кампания може да става по различни начини - “доверителни” беседи, “загуба” на документи, “изтичане” на информация от “дипломатически източници” и т.н. Целият процес се координира от един и същи център и е разпределен на етапи.

На този фон “изтеклите” от американски източници срокове за началото на военната операция срещу Ирак са по-скоро дезинформация. Същото се отнася и за изявленията на високопоставени политици, които са насочени към прикриването на истинските дати.

Началото на кампанията срещу Ирак ще бъде неочаквано за всички, включително за частите на САЩ и Англия, пряко участващи в акцията. Представените от Ирак 12 000 страници надали ще променят нещата. Те също са в плана на администрацията на САЩ във връзка с резолюция 1441. Белият дом и Пентагонът сега пристъпват към разработката на “обоснован преход” към силовата акция срещу Ирак. Възможни са два варианта - “нарушение” от Ирак на основните изисквания на резолюцията, и “нарушение” на някои специфични изисквания на резолюцията. Първият е най-изгоден за САЩ, тъй като ще им позволи след кратко обсъждане на “очевидните нарушения” в Съвета за сигурност да започнат силовата акция незабавно.

В рамките на втория вариант Ирак може да “води за носа” новата комисия от инспектори UNMOVIC (UN Monitoring Verification and Inspection Commission) начело с Ханс Блик и Мохамед-ел-Барадей (шеф на Международната агенция за атомна енергия) минимум през цялата зима. След това САЩ постепенно ще навлезат в компанията за президентските избори през 2004 г. и Буш ще трябва да внимава да не ги загуби, както баща му загуби втория мандат след войната в Ирак. Дали Саддам има оръжия за масово унищожение ще бъде по-трудно за доказване от 90-те години. Онова, което не е успял да скрие, е унищожил. Ракетите и ядрените фабрики са лесни за откриване, но с другото е по-трудно. Производството на биооръжие например може да става и в движещи се камиони. Важна е и пропорцията на инспекторите - еднократно 80-100 души - спрямо мащабите на Ирак, който е с размерите на Франция. А трябва да се прегледат поне 1000 набелязани места, за което ще са необходими много месеци. Но Резолюция 1441 задължава Ханс Блик да се отчете пред Съвета за сигурност до 21 февруари. Този срок беше определен неслучайно. През март в Ирак отново става горещо за евентуални военни действия на американците.

Буш налага политиката на “нулева толерантност” спрямо “нарушения на Багдад”, а съветничката му Райс - определи ролята на Бликс - “трябва само да представи фактите, а не да ги интерпретира”, което остава интерпретацията за Буш. А за него войната срещу Ирак е императивна.

Заради това може да се твърди, че тя ще започне през януари-февруари 2003 г. (анализът ни е приключен на 17 декември 2002 г.).

Какви ще са нейните цели?

Най-просто казано те се съдържат в старата максима “разделяй и владей”. САЩ не искат само смяна на режима. Те искат смяна в региона и смяна в света.

Както неведнъж сочехме след 11 септември, Буш, чрез изфабрикуваната война срещу Ирак, иска да преработи политическата карта на целия Близък Изток, да го постави под постоянен американски военен и икономически контрол, да завладее неговите огромни енергийни ресурси.

Двете най-силни американски лобита - нефтеното и еврейското - зоват американците към война в Близкия Изток. Радикалното му трансформиране се счита от Буш за най-голямата съвременна политическа промяна в света.

Вероятният сценарий е следният:

- Ирак ще бъде поставен под американски военен окупационен режим, иракските висши ръководители ще бъдат физически ликвидирани

- Ирак ще бъде разделен на три полуавтономни района - кюрдският север, сунитският център и шийтският юг. Иракският нефт ще бъде експлоатиран от американските и английски концерни. Турция може да получи части от Северен Ирак около нефтените полета на Киркук и Мосул. Американците ще потушат опитите на кюрдите за самостоятелна държавност

- Жестоката война срещу Ирак трябва да изплаши и другите арабски държави - преди всичко палестинците и Иран, които ще се подчинят на американския диктат

- Сирия ще бъде принудена да спре подкрепата си за ливанската Хезбола, а на Израел ще бъде позволено да доминира в Ливан и Йордания. САЩ ще се опитат да свалят управляващата партия Баас в Сирия и младия президент Башир Асад, и ще го заменят със съставен във Франция режим от емигранти. По този начин Франция ще бъде компенсирана за загубата на влияние в Ирак

- Давлението ще се пренесе върху Иран, за да прекрати своите ракетни и ядрени програми. За САЩ и Израел основният враг в района е Иран. Те ще подстрекават вътрешно въстание срещу иранския ислямски режим и ще го заменят с нов шах или с имигрантско правителство от САЩ

- Монархията в Саудитска Арабия ще бъде реформирана или ще има военен преврат от офицери, обучени в САЩ. На сцената ще излезе режим като на генерал Мушараф в Пакистан. Американците могат да разделят Саудитска Арабия, като северната, богата на нефт част, стане американски протекторат

- Египет, който е най-важната арабска държава (там живеят 40 на сто от всички араби), ще остане бастион на американското влияние. САЩ контролират 50 на сто от хранителните доставки, 85 на сто на оръжейните доставки и държат Мубарак на власт

- Йордания е американско-израелски протекторат и неговата кралска фамилия - хашемитите, могат да станат и владетели на “освободен Ирак”, а в перспектива - на Сирия и Саудитска Арабия

- Обединените арабски емираства вече са американско-английски протекторати

- Кадафи в Либия ще продължи да е в черния списък на САЩ. Ще дойде и неговият ред след приключването на операцията в Близкия Изток. Англия ще се опита да си възстанови влиянието в Либия, за да експлоатира нейния качествен нефт

- Мароко, Алжир и Тунис ще останат лоялни западни съюзници, начело с репресивни и контролирани от Париж кралски или военни режими

-Бившата военна база на Англия в йеменското пристанище Аден и бившата френска база в Джибути ще станат постоянни бази в САЩ

- Палестинците ще бъдат принудени да приемат американско-израелския план за самоуправление.

Това са общите линии на тактиката “разделяй и владей” на новата империална сила.

Концентрирането на американски военни сили в района около Ирак приключва. Възможни са два основни военни варианта.

Първият е провеждането на масиран сухопътен удар, а вторият - с акцент върху въздушните атаки.

При първия ще участват пет сухопътни дивизии, до пет крила самолети на тактическата авиация, пет самолетоносачни ударни групи, една дивизия на морската пехота, до 72 стратегически бомбардировачи. Групировката ще наброява 370 000 души, от които 265 000 редовни. Ще има 800 танка, 1500 самолета и хеликоптери, 60 бойни кораби.

Вторият вариант предвижда участието на две сухопътни дивизии, до десет крила самолети на тактическата авиация, пет самолетоносачни групи, една морска бригада, до 72 стратегически бомбардировачи. Тя ще наброява 250 000 души, от които 200 000 редовни, до 2500 самолета, 300 танка, 500 хеликоптера и 60 бойни кораба. Във войната през 1991 г. американските сухопътни части бяха много по-силни, но не успяха да форсират две водни прегради.

Сега американците ще изпробват нови оръжия, сред които новия хеликоптер Apache - 64D (под наименованието Longbow), който със своите компютри може да идентифицира 128 обекта в секунда, избирайки 16-те най-опасни, като от разстояние 10 км. сам може да унищожи цял батальон на противника. Новият Super Hornet F-18E беше изпробван за първи път през ноември в южен Ирак, а 6-те военни спътници, които от месеци изучават територията на Ирак вече могат да различат автобус от танк даже в пясъчна буря.

Войната ще започне според традицията през нощта с бомбардировки на В-2, излитащи от Диего Гарсия. Но новата операция ще прилича на Пустинна буря само през първите часове. Тогава сухопътните части влязоха в бой чак след 38 дни бомбардировки. Сега въздушната фаза може да продължи само 3 дни. Срещу подземните обекти масово ще се използват двутонните “умни бомби” Gbu-28, които се врязват в обекта вертикално и се взривяват чак когато достигнат целта, благодарение на сензор, който различава земя, стомана и бетон. Могат да бъдат използвани термобарични или термокорозионни бомби, съдържащи химическо вещество, което изгаря при температура над 500 градуса. Вероятно ще се използват и микровълнови бомби, направени от англичаните. Те се взривяват във въздуха и създават електромагнитно поле, което извежда от строя електрическо и електронно оборудване.

Според американските експерти, техните части ще стигнат до Багдад за една седмица. Преди това ще бъдат хвърлени десанти на няколко летища. Едновременно ще започне атаката на танковете Abrams Mia 2, които сега вдигат два пъти по-висока скорост, отколкото през 1991 г. Срещу танковете на Ирак ще се използват бомбите Gbu-97, всяка от които пуска 40 “умни ракети” и поразява площ от 120 кв.м.

Ако американците влязат в Багдад, за тях ще започне най-сложната и непредвидима фаза на войната. Може би ще използват така нареченото несмъртоносно оръжие срещу цивилното население. Схватките в града обаче ще доведат до смъртта на минимум 3 на всеки 10 американски войници. Заради това може да не се стигне до щурм на Багдад, а до обсада.

Пентагонът не изключва и използването на още едно ново оръжие. Това е 15-тонна бомба, поразяваща цели дълбоко под земята. Ударът й може да бъде сравнен с малка атомна бомба...

Това са нещата от американска страна.

Но в тази война ще има и друга страна. Това е Ирак...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ