Китай е зависим от вноса на нефт. 60 на сто идват от Оман, Иран, Ирак, Саудитска Арабия, Судан и Ангола. На фона на кризата в Близкия Изток Пекин иска да разнообрази доставчиците - Казахстан, Русия, Индонезия, Венецуела.

През януари 2002 г. китайската CNOOC финансира договор за 598 милиона долара с испанската Repsol - YPF за залежи в Индонезия. По същото време CNPC плати 52 милиона долара за 30 на сто от два нефтени залежи в Азербайджан.

Sinopec - китайският най-голям преработвател, внася 60 на сто от нефта от Близкия Изток, Западна Африка и Централна Азия.

Важен може да стане руският нефт. През декември правителството на Китай одобри проекта и реши да започне строителството на нефтопровод от Русия до Китай (Ангарск - Дацин). От руска страна главният инвеститор ще бъде Юкос.

Тръбопроводът на първия етап ще съедини Иркутск със североизточен Китай. По-късно ще стигне до пристанищата на източното крайбрежие, откъдето може да бъде транспортиран и до Югоизточна Азия.

Пускането му ще бъде през 2005 г. “Юкос” ще инвестира в 1500-километровия участък на руска територия 1,5 милиарда долара, а китайската страна - в своя участък, дълъг 760 км., 500 милиона долара. От 2005 г. обемът на транспортирания нефт ще е 20 милиона тона годишно, а след 2010 г. 30 милиона. С китайския нефтен пазар ще се ангажират и “Транснефт”, “Стройтранс”. Растящата икономика на Китай се нуждае от много нефт - през 2002 г. над 70 млн. тона, през 2005 г. - 100 млн., а през 2010 г. над 200 млн. тона.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ