В живота има все пак някои неумолими и неизбежни неща - фактите.

Ако се потвърди нашата теза (която доказваме от доста време), че на планетата през последните години беше извършен “нефтен преврат” неговите реализатори ще се опитат да завземат властта в целия свят, а производството на нефт и газ ще продължи да намалява, което представлява най-голямата заплаха за човечеството в цялата негова история.

Енергийното разбойничество на Запада, осигурило му най-високо равнище на развитие, за сметка на останалия свят, вещае мрачни перспективи и предстоящи военни конфликти.

Тази теза анализирахме веднага след 11 септември, въпреки че знаехме, че войната срещу Ирак беше планирана много по-рано - още през 90-те години. Предвидихме, че постепенно САЩ ще започнат пълзяща война срещу целия свят, за да спасят себе си и нерационалната политика на американския капитал през последното столетие.

Предвидихме неизбежността от разпадането на съюза на САЩ - Европа и крайната необходимост от изграждането на съюза Русия - Китай. Засега не искаме да предвидим неизбежността от ядрена война. Но както споменахме има неща, които не се влияят от емоции.

По всичко изглежда, че човечеството е навлязло в първия акт на най-голямата си трагедия. Вторият ще бъде още по-ужасен - от сегашните 6 милиарда ще останат само 1,5 - 2 милиарда население при положение, че не избухне ядрена война. Ако това стане “човечеството” ще бъде редуцирано до едно от съвременните племена в южен Судан и след това ще изчезне напълно.

Разумът не успя да надделее срещу безумната арогантност на шепа маргинали, довели човечеството на ръба на пропастта.

Точни прогнози се появиха още през 1998 г. Оттогава данните не се промениха съществено, освен по-големите оценки на залежите в Каспийско море и по-голямото от предвижданото потребление на нефт.

Това ни кара да се замислим не само за мотивите на световния “нефтен преврат”, но и да се запитаме дали неговите реализатори си дават сметка за онова, което предстои след изчерпването на световната енергия.

Да проследим накратко географията на “нефтения преврат”.

САЩ бяха първата държава, която достигна пика на своето нефтено производство още през 1970 г. Те експлоатираха нефта свирепо, за да могат да стигнат жизнения стандарт, който имат сега. След 1970 г. го поддържат напълно с внос. През 80-те години пуснаха залежа в Аляска, който временно успокои нещата. Но след 1985 г. започна стръмното плъзгане надолу.

След пика в САЩ последва атаката срещу ресурсите в Мексико и Канада. Мексико достигна върха на производството преди една година, при Канада това ще стане след 10 години. Като цяло пикът на производството в Северна Америка беше достигнат през 1985 г. Оттогава кривата спада. Възможно е шелфът на Канада да съдържа еквивалент от около 150 милиарда барела нефт, но тяхното експлоатиране едва ли ще стане достатъчно бързо.

Засега, въпреки общоприетото мнение, САЩ не получават основния внос от Близкия Изток. Той идва от Южна и Централна Америка, предимно от Венецуела и Колумбия. Но добивът във Венецуела вече достигна своя връх. Предполага се, че страната разполага с най-големите неоткрити засега залежи в нефтения пояс на Ориноко, който може да съдържа около 1,2 трилиона барела тежък нефт. Това е огромен резерв, който обаче вероятно е “заразен” със сяра и тежки метали, и едва ли ще бъде обработен, за да изпревари шока от рязкото спадане на нефтеното производство.

Производството на Колумбия ще достигне пик около 2010 г., но едва ли ще даде големи обеми. Сега се спори за потенциала на залежите в южните склонове на колумбийските Анди. Геолозите не са потвърдили предположенията, но вероятно голям залеж има между Венецуела и залежите под Перуанските Анди.

Достъпът на американците до Венецуела и Колумбия е затруднен от тяхната постоянна вътрешна нестабилност. В близко време е възможно да избухне по-голяма война в Колумбия, която ще въвлече Венецуела, Еквадор и Перу.

Като “бивш СССР” имаме предвид не само Русия, но и Туркменистан, Узбекистан, Казахстан и Каспийския район. Тук данните са доста несигурни, което се дължи на разпадането на СССР и на други политически и икономически фактори.

Но “нефтеният преврат” вече навлезе и в този район. Засега атаката е срещу Афганистан, придружена от американско навлизане в Туркменистан, Узбекистан и Казахстан. С тези страни бяха сключени договори за експлоатацията на техните нефтени залежи, преди всичко на огромния залеж Кашаган в Казахстан, който е вторият в света.

“Нефтеният преврат” навлиза и в Русия. Тъй като тя е ядрена суперсила може да се стигне до ядрена война. През 90-те години западната финансова олигархия ограби напълно Русия и там не остана нищо. В момента Путин няма друг избор, освен да отвори нефтения износ, за да спасява ежедневието на руснаците. Странно е, че той зае позата на васал на световния “нефтен преврат”, което вероятно се дължи на погрешна аналитична оценка на неговия щаб или на други фактори, засега извън нашата информация. Ако към това се прибави и изтеглянето на САЩ от антиракетния договор от 1972 г. явно е намерението им да елиминират Русия не само като суперсила, но и като регионален фактор.

Истинската битка за световната власт ще се разиграва обаче в Близкия Изток. През 2007 г. Близкият изток ще доминира в световното нефтено производство. Това ще бъде поредният регион, в който пикът ще бъде достигнат около 2011 г.

Нефтът там е предимно в пет държави - Иран, Ирак, Обединените арабски емирства, Кувейт и Саудитска Арабия. Три - Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия са свързани със САЩ. Изключение са Ирак и Иран.

Ирак има огромни износни резерви, тъй като през последните години беше под ембарго. Същото се отнася и за Иран. В нито една от тези две държави “нефтеният преврат” засега не е успял, заради което бяха определени като “терористични”. Най-напред Ирак, а след това Иран ще станат цели за “войната срещу тероризма”. Тя трябваше да започне в началото на 2002 г., но се наложи забавяне заради американското затъване в Афганистан, световната опозиция и растящият глобален антиамериканизъм. “Нефтеният преврат” ще направи всичко възможно да пречупи Ирак и Иран. Щe последва и Саудитска Арабия, тъй като сегашната монархия не се ползва с вътрешна подкрепа.

На тази основа трябва да се предполага, че вероятни цели на “войната срещу тероризма” в близко време ще бъдат Ирак, Иран, Колумбия, Венецуела и Русия.

Ще има действия и на други театри. Основното ще се разиграва по китайското направление.

Ще има и нова атака срещу Сомалия, защото там са най-богатите световни залежи от уран.

Ще бъде дестабилизирана и Индонезия. Ще има паралелни не толкова икономически, колкото политически акции срещу Куба, Северна Корея и Филипините.

Но през следващите няколко години основните цели на военната операция на “нефтения преврат” ще бъдат Ирак, Иран, Колумбия, Венецуела и Русия.

Дали този преврат ще успее? Така нареченият контролиран хаос, който вече започва да доминира в света, няма да бъде удържан от САЩ. Цялата цивилизация ще се разпадне хаотично, по начин, който никой не може да предвиди. Най-напред, заради изредените причини, ще колапсира модерното селско стопанство. Без торове и пестициди, произвеждани от нефт и газ, то ще може да изхрани максимум 2 милиарда население. Ще бъде осъществено най-голямото престъпление в историята на човечеството - геноцид на 5 милиарда души. Но това едва ли ще стане.

Тогава ще се появи другият въпрос - какво ще правят членовете на “нефтения преврат”, когато разберат, че губят контрола. Дали тези 5 милиарда ще се примирят с неизбежната гибел или ще отговорят на удара с каквото могат. “Нефтеният преврат” тогава ще нанесе или ядрени удари или ще атакува целия свят с биооръжие.

Само руско-китайски съюз има потенциал да спре “нефтения преврат”. Ако той не избърза и не започне ядрена война срещу Русия.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ