“Геният може да има своите ограничения, но тъпотията ги няма”. Това предупреждение трябва да бъде пускано пред всички информации, тръгващи към света, с източник България.

През последните двадесетина дни няколко пъти ме завладя интензивен смях.

Става дума за “историческите събития”: първото - поканата да влезем през 2004 г. в НАТО, второто - че “ЕС и България имали една и съща цел - България да влезе в съюза през 2007 г.”.

Двете съобщения и интерпретацията им от екзотичното трио (Кобургготски - Паси - Кунева) ме разсмяха сериозно и отново ме убедиха, че България трябва да е населена предимно с кретени, като всяка информация от тук към чужбина трябва да предупреждава, че тази нация кандидатства за “наградата на Дарвин”, защото доказва неговата теория в началния еволюционен стадий.

За НАТО мнението ми е известно. Само ще припомня, че за да отговорим на критериите, ще плащаме най-високия дял от своя брутен национален продукт за въоръжаване от всички членки и кандидат-членки. Най-бедната държава в Европа ще плаща ... най-много. За съжаление, това не е наказание за онези, които подписаха споразумението, а за всички българи, които ще плащат за оръжие, въпреки че нямат какво да ядат. Влизаме в нещо, което вече го няма. НАТО се превръща във второ съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа. Съюзът няма нищо общо с идеята за военна сигурност в Европа, като САЩ искат да го превърнат в помощник-глобален шериф, с което няма да се съгласят Германия и Франция. Като какви ще влезем в това НАТО? Като марионетки на САЩ или като европейци?

Поканата на НАТО към седемте малки и бедни държави от Централна и Източна Европа беше посрещната от нашите кандидат-дарвинисти с триумфални изводи, че за втори път (след 1989 г.) желязната завеса с Европа пада и този път окончателно е погребана епохата на Ялта и Потсдам, и на по-раншния пакт между Молотов и Рибентроп. Тъй като споменатите по-горе лица са силно еволюционно обременени, ще им обясня някои неща.

Пактът Молотов-Рибентроп беше унищожен още през 1941 г. заедно с германско-съветския стратегически съюз. Но последиците от него най-изненадващо са живи, защото очертаха повечето гранични линии в Европа. Не мога да си представя какъв катаклизъм трябва да се случи, за да премахне тези граници, в това число Молдова, Буковина, Ужгород, Лвов, Вилно и т.н.

Ялтенският ред, в смисъл на разделението на Европа, се разпадна заедно с разпадането на СССР. Но реално системата на глобалното надзирателство на големите държави, определена именно в Ялта, продължава да действа. Рузвелт мечтаеше за свят, контролиран от “петима полицаи”. Това е актуалният Съвет за сигурност на ООН, с неговите петима постоянни членове. Истина е, че от тези петима сега само един иска да е полицай № 1, но принципа засега никой не мисли да оспорва.

Здраво се държи и основният стълб на потсдамските договорености от 1945 г. - териториално-граничният ред в Европа, включително границите на България, които тогава бяха силно оспорвани. Всички тези граници бяха потвърдени от Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа и от Договора за обединяването на Германия и Париж през 1990 г. (така наречената конференция 4+2). Всички европейски държави не смеят да пипнат и една тухличка от този европейски ред, за да не рухне цялата система.

И какво излиза? Че основната гаранция за териториалната цялост и сигурност на България са именно тези “стари” договорености, легнали в основата на реда в Европа, и на НАТО, който не може да ни даде никакви гаранции.

По един или друг начин отразявах или присъствах на основните политически събития в Европа през 1975-1990 г. Отразявах или присъствах и на най-важните за европейския икономически ред събития през същия период, включително в тогавашния СИВ. Това бяха свирепи преговори.

Ето защо, единственото добро нещо, което може да последва от определената дата за приемането на България в ЕС, ще е императивът за пълна подмяна на целия екип, водещ тези преговори.

Поканата не означава абсолютно нищо. Ако се грижеха за нас, трябваше да ни поканят още през 1990 г., когато България беше относително силен партньор в инвестиционно и търговско отношение. Сега ни обещават да ни поканят само като разширение на своя пазар в стратегията да решават собствените си икономически проблеми. Отлагането ни за 2007 г. (която не е сигурна) означава, че унищожена България и нейният нулев пазарен потенциал не са интересни за ЕС, защото там са необходими все пак действащи икономики.

Всъщност с Европейския съюз най-сложното тепърва започва и се нуждае от различни актьори. С една дума - от професионалисти, а не от сегашните игноранти.

В Европейския съюз преговорите са начин на живот и изкуство. Актьори не са само преговарящите. Участват правителствата, опозицията, цялото общество. ЕС е огромна и сложна игра. По-точно две игри - едната е за общественото мнение, другата е на масата - за парите и националните интереси. Жалко, че българите нямаха възможност да се запознаят с истината за срещата в Копенхаген и за свирепата битка, разиграла се там между ЕС и някои други държави. Има само национални интереси, като преговорите са всеобщо достояние. Те се решават от обществото, а не от кандидат-дарвинисти.

Първата игра - с общественото мнение, в България е примитивна. Те ви убеждават, че няма да плащате и ще получавате. Но при парите принципите са най-ясни - един плаща, друг получава. Тъй като кандидатите за ЕС са много и от всички България е най-слаба, резултатът е предрешен. В тази игра ще бъдем само губещи. Заради това трябва да направим всичко възможно да променим играта и самите актьори. Най-сигурната гаранция е контролът на обществото.

Основна роля ще играе и опозицията, представлявана от вас. Опозицията спрямо официалната позиция на преговарящите само укрепва мястото на България, защото те ще са под постоянен контрол.

Трябва да се помни, че никакви договорености до момента на подписването нямат окончателен характер. И всичко онова, което пред камерите изглежда като елегантна партия шах, всъщност е обратното. Участниците държат в зъбите си ножове. Такива са реалностите в ЕС.

Бил съм в доста политически салони, но сегашният ни е с най-калпави артисти. Техният монолог изглежда по следния начин: “И тогава изиграх един труп. Така добре го изиграх, че за малко да вземат да ме погребат наистина”.

Заради това съм убеден, че ако нещата не се променят в най-близко време, ще получим “наградата на Дарвин”. В списъка на кандидатите сме на първо място. Какъв е този списък ли? Той съдържа онези, които са платили със смърт за собствената си тъпотия. България е на челно място сред новите номинирани. Всяка “Награда на Дарвин” означава все пак ръст на средния интелект на човечеството чрез елиминирането на още един идиот.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ