Пълна лъжа е, че българите са на челно място в света по интелигентност. И там се сринахме. В Европа по-тъпи от нас са само ирландците, гърците и турците, но за сметка на това са по-богати. Можем само да се успокоим, че тъпи като нас са евреите, с което се разбива и мита за тяхната интелигентност.

А съчетанието на българин с евреин може да доведе до такива явления като Соломон Паси, Александър Божков, Вилхелм Крауз, Максим Бехар и т.н.

След като се разбра, че българите са тъпаци и са станали трета категория, едва ли в ЕС ще бързат да ни канят. Как да канят хора, чийто интелект, измерван с Коефициента за интелигентност - IQ е сред най-ниските в Европа. Но поне ще престанат да ни се надсмиват от чисто хуманни съображения - на такива като българите, в Европа се предлагат инвалидни колички или преференциални точки за влизане в училищата, като на умствено недоразвити.

През 1990 г. българите бяха на 6-то място в света и на 3-то в Европа със своя IQ. Днес са в опашката, което е доказателство за предимствата на върлуващата у нас демокрация.

За какво става дума и защо се мълчи за това?

Става дума за предизвикалата огромен интерес по света книга на Ричард Лин (професор по психология в Ълстър) и Тату Ванханен (професор по политически науки в Тампере, Финландия) под заглавието: IQ and the Wealth of Nations, т.е. “Коефициентът за интелигентност и богатството на нациите”.

До неотдавна преобладаваше мнението, че народите и етническите групи не се различават по отношение на интелекта си. Опирайки се на реални данни двамата професори доказаха обратното - че от интелекта или от неговата липса зависи дали едни страни са богати, а други - бедни.

Икономистите от векове дебатираха по този въпрос. Лин и Ванханен заявиха, че икономистите не можеха да намерят отговора, защото предполагаха, че равнищата на интелекта са еднакви във всички държави.

Това обаче не е така. За успешността на една или друга нация решаващо значение няма умереният климат, доминиращата религия, свободният пазар, демокрацията или лихвените проценти, а именно средното равнище на националния IQ, който има решаващо влияние върху темповете на икономическо развитие и националния доход на човек от населението.

От тази гледна точка Лин и Ванханен разделиха нациите в четири групи.

В първата, в която IQ-то е най-високо - около 105 (за 100 е приета равнището в Англия) са далекоизточните нации.

Втората група, с IQ около 100, са повечето европейски държави, САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия.

В третата, с IQ под 100, са само няколко европейски държави, сред които е България, Южна Азия, Северна Африка, повечето латиноамерикански държави - около 86.

Четвъртата група са субсахарска Африка и Карибският район - с IQ около 70.

Двамата професори направиха няколко важни изводи за връзката между националния IQ и националното богатство, където има корелация от 0,76 с брутния национален продукт на човек от населението. Това означава, че чак 58 на сто от разликите в националното богатство и приходите на различните нации могат да бъдат обяснени с разликите в интелекта им.

Авторите направиха и връзка между националния IQ и икономическия ръст на човек от населението. Тук корелацията и 0,64, което означава, че националният интелект обяснява в 41 на сто разликите в икономическото развитие.

Има няколко причини, заради които националният среден интелектуален коефициент е с решаващо значение за националното богатство.

Първата е, че хората с висок IQ могат да постигнат по-високи умения и знания, които им дават възможност да печелят повече. Тези нации произвеждат стоки и услуги, за които има международно търсене, те са с висока стойност и не могат да бъдат произвеждани от народи с нисък IQ.

На второ място, нациите, чието население има висок IQ, са с добри обществени услуги, като например транспортът и телекомуникациите, които осигуряват ефективна инфраструктура, стимулираща производството, търговията и селското стопанство.

На трето място, нациите с висок IQ имат интелигентни лидери, които управляват икономиката правилно, осигуряват условията за нейния ръст и свободния пазар, контрола над монополите, ниските лихви, доброто образование и професионална подготовка, елиминират корупцията и престъпността. Интелигентните народи си избират интелигентни лидери.

Това означава, че те имат всичко, което ние нямаме, и обратното - нямат онова, което ние имаме в излишък...

Средният IQ на българите е само 93. Той е с цели 14 пункта по-нисък от лидера Хонг Конг. Въпреки че на пръв поглед разликата не е голяма, тя е на ръба между долната граница и умствената недостатъчност. Разликите между средната за България и за развитите европейски страни е около 10 пункта - Италия, Австрия, Германия и Холандия - 102, Швеция, Швейцария и Белгия - 101 и т.н. Това е цивилизационна пропаст.

Българите са по-малко интелигентни от подценяваните руснаци - 96, словаци - 96, португалци - 95, румънци - 94. На нашето равнище са само евреите - също с 93.

Добре де, откъде да вземем компетентни политици, съдии, учени и журналисти? Истинският проблем за всяка държава не е работническо-селската интелигенция, псевдоинтелектуалците-юристи, които не разбират смисъла на представените им документи, учени-преписвачи, празноглави журналисти, чакащи трохите от политиците, а преди всичко самите инфантилни политици, чието IQ е на нивото на младежта в предучилищна възраст.

Средната интелигентност на населението може да бъде повишена в сравнително кратък период, чрез мотивиране към мислене и действие. Доказателство са кариерите на младите китайци на американските университети.

Но в България нещата не вървят в тази насока.

Първото предупреждение беше направеното преди няколко години проучване под патронажа на ОЕСD на така наречената функционална неграмотност. Оказа се, че почти две трети от българите не разбират смисъла на онова, което четат. На Запад функционалните неграмотници са 10-20 на сто, а у нас - 67 на сто.

Дали сме в задънена улица?

Дали има начин да забогатеем въпреки ниския ни IQ? Със сигурност не всичко е загубено. Погледнете таблицата. Зад нас са Ирландия и Гърция. Въпреки че са същите тъпанари те имат среден доход на човек от 21 482 и 13 943 долара. А ние имаме само 4 809?

Ако се повярва на доказателствата на двамата професори, че богатството се определя от IQ-то, и ние би трябвало да бъдем около тези стойности. Но не сме. Което означава, че разликата ни е открадната от онези, които са най-голямата трагедия на България - така наречените политици и бизнесмени. Годишно те ограбват от всеки българин най-малко с 6000 долара.

Ето защо, ако има някаква полза от този анализ, той е в неоспоримото доказателство, че за да се оправим, трябва да ги разкараме колкото се може по-бързо.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ